Когато си израснал с приключенията на Шерлок Холмс, Еркюл Поаро, мис Марпъл, Арсен Люпен и Филип Марлоу, е трудно съвременните криминални романи да те впечатлят. Но не и когато става въпрос за новата крими поредица на изд. „Еднорог“ за инспектор Ким Стоун. Поредицата на британската авторка Анджела Марсънс оглавява класацията на „Амазон“ за бестселъри във Великобритания с тираж от милион продадени копия и превод на над двадесет езика.

Ким Стоун има потенциал да се превърне в новия ви любим литературен герой. С тежкото си минало, пиперлив език, остър ум и железни принципи, тя е чудесно изграден образ на детектив. Разбира се, попада в графата „добро клише“ с маниакална отдаденост към работата си и още по-маниакален страх от обвързване.

„Ким поклати глава и си спомни деня, в който той беше отишъл на работа, тя беше влязла в банята и беше видяла как четката му за зъби просто си стои до нейната. Не беше изпитвала такъв ужас при вида на нито едно местопрестъпление.“

В хода на творбата от личния ѝ гардероб изпопадат няколко скелета от миналото и правят образа ѝ още по-интригуващ.

„Сподавен писък“ е книга първа от поредицата за инспектор Стоун. Романът започва с ретроспекция, която ни показва петима души, застанали около плитък, детски гроб. Над този гроб стоят убийците. Години след това ръката на отмъщението застига един по един всеки от тях.

Романът прямо и безцеремонно показва другата страна на домовете за сираци. Това, което по презумпция се предполага, че е безопасно място за децата настанени там, всъщност е един страшен и злокобен свят. Инспектор Стоун взема случая присърце, защото самата тя е имала мъчително детство прехвърляна от едно приемно семейство в друго и накрая озовала се отново в Дома.

Ким е натоварена с тежката задача не само да разкрие извършителите на двете престъпления във времето, но и да се изправи срещу собствените си демони в лицето на институцията за приемна грижа.

Попаднах на интервю с авторката, където героинята ѝ е наречена „новата мис Марпъл“. Това твърдение ми се стори доста странно и забавно. Разликите между Ким и героинята на Агата Кристи са от небето до земята, а единствената прилика е най-вероятно това че … и двете разкриват престъпления. Винаги съм била противник на пиарската практика съвременни романи и герои да бъдат оприличени с емблеми на жанра. Анджела Марсънс не е новата Кристи, не само защото Агата е единствена по рода си и ненапразно наречена „Кралица на криминалния жанр“.

А и защото Марсънс не се нуждае от евтини сравнения. Нейният стил на писане, интересен сюжет, неочаквани обрати в повествованието и добре изградени герои са достатъчни да ѝ спечелят верни читатели. „Сподавен писък“ е от романите, които е добре не започвате късно вечер с идеята да прочетете 50-ина страници преди сън. Защото няма да спрете, докато не стигнете до последната страница. Трябва да кажа, че като дългогодишен крими читател едната сюжетна линия и убиецът в нея ми бяха ясни дълго преди авторката да ги изведе на белия лист. Но разкритието на втория убиец беше напълно неочакван обрат в повествованието. Именно това превръща „Сподавен писък“ в роман, който бих препоръчала на почитателите на добрия криминален роман.

Преводът е дела на Зорница Русев, а единствената ми забележка към книгата е корицата, която не приляга на интересния сюжет. Надявам се следващите романи в поредицата да са по-привлекателни за окото, защото определено си струва да проследим какво ще се случи с инспектор Стоун.