Слънчев юли, в който имаше толкова много интересни албуми, че цялата първа половина на август отиде в тяхното слушане. Селектирах 5 продукции, които си мисля, че ще ви допаднат.

Chet Faker – Hotel Surrender

Chet Faker си е цяла Вселена и понякога е перфектният саундтрак между 8 и 10 вечерта. Цялата продукция е на Chet Faker, а вторият му албум ни носи по-малко изненади и повече от това, заради което харесваме артиста.

Inhaler – It Won’t Be Always Like This

Дългоочакван дебют за ирландската инди рок група, ръководена от Илайджа Хюсън (най-големият син на Bono от U2). Аз лично харесвам групата от ден 1, приликите с U2 не ме смущават (аз и никога не съм бил фен от най-заклетите им фенове). Inhaler правят хубава музика и това е най-важното. Енергичен албум.

John Mayer – Sob Rock

Стилът и звученето на Джон Мейър едва ли могат да ни изненадат. Няма как да го объркаш. Истината е, че работи. Винаги има по някои супер парчета „Джон Мейър“ стил. В този албум има някои осемдесетарски аранжименти, които разнообразяват чудесно продукцията.

Desperate Journalist – Maximum Sorrow!

Признавам си, открих ги този месец. Качествен пост-пънк от Острова. Maximum Sorrow! е албум за фестивални сцени – пълен с химнове, които да припяваш и танцуваш. Изслушах и предходните продукции на бандата – Maximum Sorrow! е връх в тяхната идентичност.

Vince Staples – Vince Staples

Винс определя този албум като „най-личния досега“ (името си говори). Четвърти негов и нека да сме откровени – най-доброто, което е издавал. Именно личните истории и чувства (освен бруталните бийтове) го правят толкова страхотен. Не е лесно да напишеш албум за себе си, който да не звучи егоистично. Винс Стейпълс го прави перфектно.