Още за събитието:

Изложбата е вдъхновена от книгата „КАМЕРА! РАБОТИ – Място на снимките – София“, издание на Българска национална филмотека и представя работни моменти от емблематични български игрални филми, заснети в София. Показаните фотографии са подбрани и сканирани специално за изложбата от богатия фотографски архив на Българска национална филмотека. Те представят двадесет и един български филма, между които: „Рицар без броня“, „Таралежите се раждат без бодли“, „Любимец 13“, „Инспекторът и нощта“ и „Всичко е любов“. Селекция от пет незабравими български филми, включени в изложбата, ще бъде показана като част от програмата на 24-тия София Филм Фест във филмотечно кино „Одеон“.

В София и околностите ѝ са заснети стотици български игрални филми, като се започне от първия – „Българан е галант‘‘ (1915) на Васил Гендов. Хилядите метри лента са съхранили емблематични за града улици, сгради, паркове, паметници. Някои от тях са запазени до днес в оригиналния си вид и могат да бъдат разпознати на снимките. Други са променени до неузнаваемост, а трети са останали само в детските спомени на няколко поколения.

До навлизането на дигиталните технологии, единствените останали свидетелства за снимачния процес у нас са фотографии с работни моменти, които са ценна част от колекциите на Българска национална филмотека. В хода на работата по една филмова продукция, снимачният екип и фотографът на терен главно са акцентирали върху портретите на актьорите, интериорните снимки и декорите, или на възловите епизоди в сюжета. Снимането на открито изисква пълна концентрация и бързина в работата, и остава малко време за регистрация на самата локация. Поради спецификата на работата, запазените работни моменти с места от външните снимки в София са значително по-малко от останалите, освен ако самото действие не предполага това.

„Работата по книгата включваше дълъг период на селекция – първоначално на всички филми, заснети в София, а по-късно на тези от тях, за които намерихме подходящи работни моменти. Издирихме, описахме и сканирахме от оригиналните фотографски негативи над 400 фотографии. Финалният подбор от 244 снимки беше базиран на киноведски анализ на присъстващите в кадър кинематографисти и на градското пространство като среда и участник в конкретния филмов разказ[…] В коментарните текстове към фотографиите сме се стремили да дадем информация за мястото на снимките, за творците зад камерата и за съдържанието на снимания епизод. От ежедневната преса и специализираните издания за кино, които също са част от колекцията на БНФ, подбрахме фрагменти от текстове, които предават атмосферата и историята на съответния кадър.“ – споделят съставителите на книгата.