“Роди се звезда”-та на Лейди Гага в киното

Преди да започна да ви разказвам защо “Роди се звезда” абсолютно задължително трябва да бъде гледан, искам да кажа, че Лейди Гага е феноменален изпълнител и артист. Обожавам я още от 2008 и ‘Just Dance’ и категорично твърдя, че е родена да бъде на сцената, на екрана, навсякъде, където можем да я видим. Приковава вниманието, задържа го и предава чиста емоция. Прави го и с музиката си, и с гласа си, и с играта си, и със самата себе си.

Брадли Купър пък е актьор, който може да изиграе всичко без да преиграе. Може да бъде психичноболен с точните количества лудост, а в случая на “Роди се звезда” – алкохолик, какъвто е героят му Джаксън Мейн, с неточни количества алкохол, но с правилните дози пиянски залитания и липса на залитания към преиграване.

Когато съберем приковаващата с емоционалността си Лейди Гага и трогващия с искреността си Брадли Купър получаваме “Роди се звезда”. Филм, който само фактът, че още не съм гледала “Бохемска рапсодия“, ме спира да кажа, че лесно може да бъде филмът на годината. Позната история, познат сюжет, познати емоции, но непознатото ни досега режисьорство на Брадли Купър превръщат една съвсем средностатистическа история в изживяване и красота. А през това време алкохолизмът, противно на повечето филми, в който присъства, не измества фокуса от реалната история, която остава история за талант и обич, макар и през изпитанията на въпросната болест.

Не мога да кажа, че съм изненадана колко добра актриса е Лейди Гага. Първо, защото това не е първата ѝ роля на екрана и съм виждала какво може. Второ, защото всяко едно нейно живо изпълнение е наситено с емоционалност и артистичност. И въпреки това в “Роди се звезда” актьорският талант на Гага наистина блести. И точно тук идва най-приятната изненада за мен в лентата. Въпреки че героинята на Гага – Али, е певица и откриваме някои сходства в съдбите им, двете са крайно различни. Не само, че в Али липсват маниерите, които Гага има на сцената, но героинята сякаш има и различен глас. Много по-мек, много по-фалцетен отколкото Гага някога е била. В осанката ѝ няма крайната увереност на Гага, в смеха ѝ няма кокетниченето ѝ, героинята притежава нежност и мекота. Гага играе без свян и преглъщайки себе си, егото си. Затова се получава и толкова добре.

В “Роди се звезда” магията се случва на сцената. Там се ражда музата, там се ражда любовта, там се случват най-хубавите и най-лошите моменти на героите. Тя е бягство, тя е лечение, но тя е и главният причинител на болестта. Музиката е още и много, и доста добра, а Брадли Купър има ужасно приличен глас. Освен ужасно приличен глас има още и убийствен вкус за музика – проверете за какво говоря в песента ‘Black Eyes’, която е част от саундтрака на филма. Заслужава си да чуете още и ‘Shallow’, за да уловите предварително есенцията на филма.

Сега ще отделя един параграф – надявам се късичък, за да отбележа колко химия имат Лейди Гага и Брадли Купър. Много! От изпълненията им на сцената заедно, през обичта им под притъмнени светлини, до прошката, компромисите и конфликтите между героите им. (Ето – кратичък параграф беше).

Освен блестящите Лейди Гага и Брадли Купър в главните роли, сред актьорския състав намираме още Сам Елиът, Дейв Чапъл, Антъни Рамос и Рафи Гаврон. Споменавам тях, защото техните второстепенни персонажи имат най-голям принос към разбирането на цялостната картина – от миналото, през настоящето, до бъдещето. Героите на Сам Елиът и Дейв Чапъл ни разказват за миналото на Джаксън Мейн, но и участват силно в щастието и тревогите на настоящето му. Антъни Рамос е онази светлинка, която води Али по пътя ѝ – и преди, и сега. Рафи Гаврон пък влиза в образа на Чез, който работи за успеха на Али като изпълнител, но заедно с успех донася в живота ѝ едно безкрайно нещастие.

“Роди се звезда” е празник на музиката, празник на любовта, но и тяхна обща панихида. Именно в панихидата е главното послание на лентата – за музиканта е важно да слуша не само музиката, а и мълчанието, не само другите, а по-скоро себе си. Същото важи и за всички останали хора, което автоматично превръща посланието на филма в универсално, идентифицирането на зрителя с героите в задължително, а “Роди се звезда” в искрен разказ.

Музиката те кара да настръхнеш, емоцията извиква сълзи в отворите на слъзните канали, красиво разказаната история без излишен драматизъм и с много признателност към таланта топли онова мускулче, което е голямо колкото дланта ти и изпомпва кръв по 24 часа в денонощието.

“Роди се звезда” е чудесен филм. Иди да го гледаш. Остави тръпките да те полазят, поплачи си (или хапи буза, за да не). Но задължително го гледай, защото лесно може да се окаже твърде личен, твърде близък, твърде трогващ за теб.

Илияна Маринкова

изучава журналистика в Софийския университет. Интересува се от всички добри проявления на киното, театъра и музиката. Обича кучетата и морето.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to