Кои сме ние?

Какво е ?

За да разберете какво е Под моста, ще ви кажем какво е над моста. Над моста е чалга и жълтина, производство на едро и конформизъм. Започнахме като самотен остров сред океан от посредственост и се опитваме да обогатяваме земите си със свежи култури, така че да заситим глада на всеки робинзон, който корабокрушира на нас.

Под моста, скрити от погледа, са се спотаили всички тайни надежди, че филмите, музиката, театъра и литературата, изкуството и честната публицистика като цяло ще ни направят по-добри, по-пълноценни, по-истински. Под моста е мечта, но в същото време и бунт срещу стереотипите, наложените от някой друг граници и цензура. Под моста е едновременно скривалище и спасение от комерсиализацията.

Нашите автори:

Димитър Панайотов, на 23, е възпитаник на СУ „Климент Охридски”, завършил специалност „журналистика“ и е основател на Под моста. Интересува се от литература, култура, кино, фотография, международна политика и какво ли още не. Никога не знае кога да млъкне, ако се чудите защо е избрал да навлезе в зоната на четвъртата власт. Чувства се най-добре, когато му се случват нови неща. Ентусиазира се ежедневно, като с това понякога досажда, а най-вече зарежда околните. Ако говорите с него на по чашка, вечерта ще мине в монолог за жени, театър, извънземни, произхода на човека и атакуват ли ни хлебарките нощем, но в последните две година повече от всичко е главен редактор на Под Моста.
Контакт: d.panayotov@podmosta.bg

Костадин Петричков, на 22, изучава „Софтуерно инженерство“ в СУ „Св. Климент Охридски” и работи като програмист във фирма за онлайн проучвания. Той е един от създателите на „Под Моста“ и е нашият уеб разработчик/графичен дизайнер/системен администратор/човек за всичко свързано с компютри. Не сте виждали името му досега, защото предпочита да остане в сянка. Въпреки това знайте, че ако ги нямаше неговите умения и непрекъсната подкрепа – този сайт едва ли щеше да съществува. Също така е и голям любител на фентъзи литературата. Изчел е всичко – като се започне от класиките „Властелина на пръстените“ и „Колелото на времето“, та чак до дълбините на поджанрове за които дори не знаете, че съществуват. Стане ли дума за музика е почитател на рока и метъла, но често ще го чуете да пее народно след няколко…води. Най-голямата му мечта е да се научи да свири на китара и да кара мотор… или като, съвестен програмист, може би да изпие всичкото кафе на света.

Александър Кълбов, на 23, израства сред грохота на варненското море, макар в днешно време да пребивава временно на столична територия. Понастоящем изучава журналистика във ФЖМК към СУ „Св. Климент Охридски“. Съумява да понатрупа известен опит в редакциите на „Труд“, „24 часа“ и „Bulgariautre”, макар тайничко да мечтае някой ден да види името си на страниците на National Geographic и Playboy. Когато не се преструва, че ходи на вечно отменените си лекции, обича да се поти в залата по фехтовка на стадион „Академик“, да се обучава за комикс художник в студиото на „Grozen Entertainment” или просто да се отпусне на дивана с хубава книга в ръка.

Боян Симеонов е на 22 и работи като маркетинг консултант на български и международни компании. Създател е на футболния сайт Topmatch.bg и на множество други проекти. В главата му непрекъснато се въртят страхотни и оригинални бизнес идеи, за които не само мечтае, но и реализира. Обожава да гледа и анализира футбол, занимава се професионално с фотография, чете активно и е страстен меломан. Редовно спортува, обожава природата и да покорява върхове. В рамките на една седмица можеш да видиш негово селфи от палатка до някоя хижа в Стара Планина, а след това снимка, на която обграден от знойни испанки в Малага. Не случайно голямата му страст е да пътува по целия свят, приключенства, черпи от живота с пълни шепи и да се вдъхновява от запознанството си с нови хора. В „Под Моста“ е мозъкът зад сянка и въпреки че сайтът (и в частност главния редактор) често му се качват на главата – приема работата си тук като едно от най-личните и важни неща в живота му. Философията му е, че за да има баланс, освен да взимаш – трябва и да даваш.

Васил Мирчев, на 27, е Софийският кадър на екипа. Завършил е гимнзия с италиански и изобразително и резултатът от това е, че нито говори правилно италиански, нито рисува много добре. За сметка на това е талантлив сценарист, който преди има няма три години завърши специалност „Драматургия“ в НАТФИЗ. Пише за удоволствие, най-вече заради любовта от писането и няма амбиции да издава каквото и да е било защото „Писателите станаха повече от читателите“, както обича да казва. Понастоящем работи като млад меринджей в сферата на онлайн рисърча – професия толкова комплексна, че самият той не може да ни обясни какво точно работи. Основател е на сайтът „Цитаделата“. Сценарист на късометражни филмчета, автор на няколко пиеси и разбира се, сценарист на тийнейджърски сериал, който никога не видя бял свят.

Владимира Живкова ще остане завинаги на 19. Ще остане вечно влюбена в морето и родния си град Бургас. Завинаги студент завършил I курс на Факултета по журналистика в СУ „Св. Климент Охридски“. Завинаги влюбена в литературата, музиката, художественото изкуство, забавните вечери с приятели, концертите и пътуванията. На 28 юни тя трагично, абсурдно и несправедливо напусна този свят в автомобилна катастрофа. Тя беше част от първата стажантска програма на Под моста и първата стажантка на нашия главен редактор. Тя беше човек, който за съвсем кратко стана част от нашия екип и който с абсолютна сигурност щеше да остане като част от нас. Чиито страхотни текстове щяхте тепърва да четете с огромно удоволствие, чийто талант щеше тепърва да се развива. Владимира беше от онези рядко срещани в България млади хора. Млади хора, изпълнени с жизнерадост, оптимизъм, мечти, интереси, талант и вечна усмивка на уста. Тя беше човек, който имаше възможността да замине, но избра да остане и да се бори. Интелигентен, търпящ критика, самоусъвършенстващ се, грамотен, разноцветен, забавен, възмущаващ се, интересуващ се, четящ, умеещ да се забавлява и да съчувства. Владимира беше личност. Личност, която щеше да постигне много. Която си тръгна от този свят на крехката възраст от 19 години, в разцвета на силите си и по време на най-хубавото време от живота си. „Пълен минус, маниак“, щеше да каже тя в типично шеговития си бургаски стил. Пълен минус за света е твоята загуба, Владимира, казваме ние. Надяваме се там, където и да си сега, да е наистина фамозно. Ние тук ще те помним винаги – познавахме те закратко, но ти винаги беше на топ ниво.

Габриела Канджева, на 23, учи Журналистика в СУ „Св. Климент Охридски“. Интересува се от литература, кино и най-вече от музика. Обича да пътува и да открива нови изживявания, защото скуката и застоят са големият й враг. Най-голямата й тръпка са концертите – сливането с тълпата, с песента, лудешкото скачане и викане. Гордее се с грамофона, плочите и библиотеката си. Ще чуете на шега (или не) да я наричат музикална кутия, ходещ джубокс. Има своя категория песни – космически: онези, които се слушат в кола със спуснати прозорци, за да може свободата да нахлуе вътре с вятъра. Харесва й всичко бунтарско, рок, шарено, шантаво, интересно – различно.

Георги Петров, на 23, е студент по журналистика в СУ „Свети Климент Охридски”. Има стаж в БНР „Пловдив” и в момента работи като нещатен сътрудник (водещ на рубриката „Кино Аларма”) в БНР „Христо Ботев”. В продължение на 5 месеца през 2015-а година работи и като водещ в телевизионното предаване NEXT TV по Box TV. Отявлен киноман е и обича Америка почти толкова, колкото родната си България. Гордее се с познанията си по история. Заклет фен на „Реал Мадрид” е и подкрепя тима по всички възможни начини. Обича интересното четиво, макар и да е далеч да не е такъв фен на литературата, какъвто е на киното. Голямо хоби са му имитациите на телевизионни и филмови персонажи, които тренира у дома си като пълен шизофреник.

 

Емилия Найденова е студентка в СУ „Климент Охридски”, специалност Българска филология. Интересува се от литература, култура, театър. В сайта най-четените й материали са интервютата и тези, които отразяват интересни събития или места. Зад името й стои автор на две стихосбирки, млад мечтател, събирач на истории. Обожава да чете и пише поезия. Чувства се най-жива когато пътува и обича. Определяме я (както всъщност почти всичките ни авторки) като „АРТмомиче“, но в същото време се чувстваме напълно добре в компанията й, дори когато пием ракия в промишлени количества. Можете да я чуете да разказва най-тъпите вицове на света, но смехът й след това ще ви очарова и изкупи всичко. Освен това е най-голямото вдъхновение и другар в живота на г-н Главния ни редактор – не знаем какво би правил без нея, но все още се чудим какво прави тя с него.

Ако на десет години Константин Николов трябваше да отговори на „Какъв искаш да станеш, когато пораснеш?”, отговорът щеше да варира в зависимост от месеца, деня, часа, времето и това, което е гледал или чел последно, но най-типичните бяха: Батман, магьосник, джедай, адвокат, прокурор, следовател, писател, рок звезда.
Сега, вече на двадесет и три, ако го попитате къде се вижда след като се дипломира, отговорите и решителността му не са се променили ни най-малко. Когато не се лута между множеството си противоречащи мечтани поприща, се проявява като нередовен и леко разочарован студент по право в Софийския университет, пишман писател на кратки разкази за собствено удоволствие, що-годе усърден читател, харесващ също така киното и наистина добрите сериали.

Наталия Иванова, на 23, е социокултурна любопитка, която се запича в журналистическата фурна (ФЖМК) на СУ „Св. Климент Охридски”. Интересува се от литература, музикални преживявания, алтернативни поетични форми, европейско кино, театър и очевидни кулинарни метафори. Интересува я и благоразположението на двуместната й палатка, която напоследък й създава дълготрайни и съдържателни спомени.
През последните три години работи по специалността си, като в CV-то й ще прочетеш „музикален редактор, водещ на радиопредаване за жива музика, репортер и редактор в сутрешен блок”. Можеш да я обвиниш в медиен промискуитет, но всъщност гледа да поопипа почвата и да се увери, че от нея покълват неща, които някога ще стават за ядене или поне за салата. Ако беше песен вероятно щеше да е ремикс между Prodigy и Луис Армстронг със звученето на дете, което пробва комбинации на йониката на баща си, но повечето хора намират тази смяна в настроенията за чаровна. Радва се най-вече на хората около себе си, на бирата около тях и на 50 грама фурми от случайна будка по пътя.

Пламена Крумова, на 23, е студентка в СУ „Климент Охридски”, специалност Журналистика. Интересува се от фотография, литература, култура, театър, музика. Повече от всичко обича да пътува, а ако човек е човек, когато е на път, тя е нашият Човек с главно Ч и поглед извън страната. Била е навсякъде и по много – от достолепната Виена до загадъчната Индия. Черпи от живота с пълни шепи и няма намерение да спре. Обожава животни и си има у тях собствен минизоопарк. Мечтае да се занимава с честна и качествена журналистика и да има харем. Ако я видите едва ли ще повярвате, че се гордее с героя си на WoW – 90-ти левел максимално екипирана Панда, но това е най-малкото, с което ще ви изненада.

Теодоси „Тео“ Тончев е на 23.5 години, но когато четете това, той вече може да е станал на 24. Горд бивш жител на Ловеч и настоящ столичанин в повече. В София започва да учи икономика, но журналистиката решава да си го прибере и в момента посещава 80% от лекциите във Факултета по журналистика на СУ (в останалите 20% от времето спи). Страстта му е футбол – да играе, пише и говори за него. Харесва и доста други спортове, а идолът му е Роджър Федерер. В свободното си време обича да пилее свободното си време, като играе компютърни игри, занимава се с бийтбокс, попинг, пудинг и други. Теое повече редактор/коректор, отколкото автор (засега). Към него можете да се обърнете за саркастичен отговор, майтап или квадратно уравнение.

Христиан Йовчев, на 23, е студент по Културология в СУ „Св. Климент Охридски”, едновременно силно привързан към своята специалност и живеещ в постоянен страх за постдипломантското си бъдеще в България. Слиза под моста след четири години прекарани в екипа на единственото независимо списание за рок музика в България – „Про-Рок” – към което се присъединява още в крехката си седемндадесет годишна възраст, налагайки се да се изнизва от часовете по литература, например, за да прави интервюта с различни величия от света на метъл и рок музиката в училищните тоалетни. Основните му интереси са свързани – изненада! – с изкуство като цяло, постоянно залитащи в различни посоки, но с постоянни и непроменливи акценти върху музика, литература, кино, а напоследък – и фотография. Тежко обременен от своята специалност, често намира наслада в снобарски маргинални трудове с още по-особени и снобарски заглавия, свързани с теории на културата, културна антропология и прочие културологични дисциплини. Когато не върши всичко това – което, май, е доста често – развива сравнително новооктритите си хобита – планинарство и спортно катерене – а понякога може да бъде открит и в иначе ранния за него сутрешен час – 11:00 – да стои пред Народен театър с крещящо зелена тениска, на която пише „SOFIA GREEN TOUR”, очакващ гости за безплатна разходка из Витоша.