Музика

A.L.E.K.S., който мечтае и сбъдва

29.07.2021

A.L.E.K.S. е изпълнител със смели мечти, страст към музиката и желание да твори. За него изкуството е най-сигурният начин да изрази себе си. А в красивите му текстове, мелодии и творчество всеки ценител на истинската музика може да открие и частица от своя собствен свят. 

Запознайте се с него и мислите му, разберете повече за неговия дебютен албум “Late Night Thoughts”. И ако случайно на 29 юли сте в София, посетете Кино Кабана.

Кой е Алекс Георгиев извън светлината на прожектора? Опиши своята “различна страна”, която показваш именно чрез думите и музиката си.

Със сигурност Александър Георгиев е просто едно обикновено момче, правещо това, което обича всеки ден. Имам невероятното щастие да споделям на хората за своите изживявания, да напомням за техните чрез своите и да подреждам мислите си в мелодия. Интересното при мен може би като разлика е, че на сцената сигурно изглеждам супер екстровертен, но всъщност предпочитам компанията на малко души, които са ми близки и тихата музика пред силната.

Пътят, който си извървял от първата си песен до днес е дълъг. Но коя е най-съществената разлика между Алекс на 15 и Алекс, на когото му предстои да представи след броени часове дебютния си албум пред софийска публика?

Разликата хем е съществена, хем е никаква. Като човек съм се опитал просто да запазя детското в себе си, така че не съм се променил много. Със сигурност бих облякъл някой костюм на Спайдърмен и бих се разходил просто ей така, но чисто музикално смятам, че съм израстнал със своите изявявания. И тази възможност да споделям на хората своите чувства наистина ме е изградила, защото с всеки изминал ден уча нещо ново. Едно от нещата, които съм осъзнал, е, че никога няма да знам достатъчно и винаги ще имам нужда да надграждам, да раста и да бъда по-добър.

А кое не се е променило оттогава и не искаш да се промени?

Любовта ми към музиката. За много хора знам, че в даден момент свикват с това, което правят и е възможно дори да им омръзне. Засега при мен не се е случило и не вярвам, че ще се случи. Защото това, което правя, винаги е искрено и идва от сърцето ми, което е най-правилният ресурс за черпене на истина. Чувствам се удовлетворен и щастлив и се надявам това да не се променя. 

В интервю казваш, че ти е отнело доста време да намериш себе си чисто музикално. Кое е най-голямото ти вдъхновение, което е било насреща в този момент?

Причината да се занимавам с музика и това не е тайна е Майкъл Джаксън и неговото творчество. Дълго време слушах само него, тъй като той има много музика – красива музика, искрена музика, тежка музика, приятна музика. Всички нюанси, които могат да бъдат открити, той ми ги е показал с авторството си. Но след определен период от време, когато бях абсорбирал неговото творчество, започнах да се интересувам и от хората с китари, хора като Hunter Hayes. Това всъщност ме отвори и по някакъв начин ме накара допълнително да порасна и да усетя нещо, което да ме надгради.

По какъв начин музиката те е изградила като личност – и в творчеството ти, и извън него?

Ако има смисъл, всяко едно нещо, с което се захване човек, е изграждащо. И във всяка една ситуация може да се открие връзка с музиката. В моя личен живот всичко е музика, всяко малко нещо (например скърцането на една врата) за мен звучи като музика и това е достатъчно, за да ми напомни за нещо, което се е случило или ще подскаже за нещо, което предстои. Просто самото присъствие на музиката, която отваря сетивата на хората и позволява една връзка между тях, е най-красивото нещо според мен. 

Нека обърнем внимание и на албума ти, който излезе наскоро – “Late Night Thoughts”. Не само заглавието, но и песните в него са лични. Това ли беше първоначалната ти идея, когато започна работа по него?

Дори не бих използвал думата работа. Аз правя това, което обичам и нито един момент не се е усетил като работа. По-скоро съм се събудил от сън, който съм запечатал под формата на текст и мелодия в три сутринта. Даже това се случи с една от песните в албума. Тя е “In My Arms”, която щях да кръстя “3:33”, защото всъщност се събудих точно в този час и кошмарът, който имах, е тази песен. 

В албума имах щастието да представя себе си, чувствах се готов в един момент да споделя всичко, което съм изживял до този миг. Национален Фонд “Култура” ми подадоха ръка, за да създавам музика у дома, в България. Успях също да намеря невероятни музиканти, с които да работя. Някои от тях са момчетата, с които ще свирим на 29 юли в Кино Кабана – Денис Попстоев, Евден Димитров, Петър Йотов и Радо Казасов. Тези момчета са невероятни, обичам ги безкрайно много, защото правят музиката ми по-добра, като добавят към парчетата нещо от себе си. 

Имах невероятното щастие по албума да работя и с Прея. Тя се появи под формата на една моя сбъдната мечта да имам песен на български език. Тя написа текста и това беше невероятно. Аз съм доста самокритичен – трудно намирам музика, която да ми хареса и следователно очаквам и от себе си, когато композирам нещо, то да е смислено и дълбоко. В същия момент да е достатъчно лесно за възприемане от хората, за да могат и те да се открият в музиката.

И това е една компилация от моите късновечерни мисли. Със сигурност повечето от тях са лични. Има и песни, които композирах, представяйки си някакви ситуации или неща, които се надявам да изживея. Това е едно пътешествие между миналото, настоящето, евентуално и бъдещето. 

А кои са най-честите ти среднощни мисли?

Доста са променливи. Понякога се чудя защо съществувам, а в други моменти кое повече ми харесва – горчица или кетчуп. Фигурират доста.

Не само първата ти песен, но и други са повлияни от любовта. Къде се срещат музиката и любовта в твоя живот? 

Във всяко едно нещо – всеки контакт с природата, всяка една усмивка, всеки един поглед, всяка една прегръдка поражда чувства, които след това са двигател за музика. Защото музиката е описание на това, което усещаш. 

На 29-ти юли за първи път ще представиш целия си дебютен албум “Late Night Thoughts” с банда на живо в София. Коя е тръпката, която искаш хората в Кино Кабана да усетят най-силно?

Ще се зарадвам да усетят, че музиката ми е искрена. Аз винаги това целя. Хората са интуитивни същества и винаги могат да усетят кой е фалшив герой, кой цели просто да им продаде някаква история и да им пробута нещо. Но аз съм искрен във всичко, което правя и за мен това е на първо място. Но очаквам хората, които дойдат, да слушат музиката, да изпитат дълбоко посланието на песните и да си задават въпроси. Иска ми се да усетят тези неща.

Какво има в твоя “куфар с мечти”? С кои три мечти го напълни последно?

Със сигурност реализирането на дебютния ми албум, възможността да правя това, което обичам у дома, и вдъхновението, което имам щастието да получавам всеки ден. Защото всеки ден е една сбъдната мечта. Нищо не ни е обещано, трябва да си напомняме това често и да бъдем благодарни за всеки един миг, който имаме и да го използваме подобаващо. Да не пропиляваме моментите, които имаме с близките си, дори с не толкова близките си, да накараме някой да се усмихне, защото това е нещо заразно и най-прекрасното в същото време. С такива неща. 

Коя е следващата история, която би въплътил в песен? 

И аз се питам същия въпрос. Очаквам да я изживея, ще разберете скоро предполагам. Ще има със сигурност нова музика.

Автор: Вяра Николова

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Под МостаReview: hug or handshake - “Once Upon A Pink Sedan”19.05.2021

Още от Под Моста

Боян Симеонов5 албума от юли, които трябва да слушатеМузика