„Убийството на Джани Версаче“ между (м)одата и истината

31.01.2018

Едно престъпление на две десетилетия продължава да повдига въпроси, а с опит да даде отговори се заема вторият сезон на „Американска криминална история“, който започна излъчване през януари 2018. След „Народът срещу О Джей Симпсън“ поредицата на Раян Мърфи този път се заема със смъртта на Джани Версаче. Ако сте пропуснали първия сезон (за чийто успехи обаче няма как да не сте чули) или не сред обичайните зрители на криминални сериали, то с какво може да ви привлече „Убийството на Джани Версаче“?

Интересният актьорски подбор тук човърка любопитството с екзотични промоционални снимки още от лятото. А за разлика от преекспонираниян случай на О Джей, смъртта на Версаче е обвита в мистерия, като отзвукът надхвърля националните граници заради значимостта на световната марка. Отново имаме действителен случай, но и повече тайнственост, която се подхранва по две причини. Извършителят тук е сигурен, но нито той, нито жертвата са сред живите, а и никой не е наясно с точните мотиви за престъплението.

Още откриващите сцени на първия епизод показват какво да очакваме занапред. Елегантната камера с плавни движения се приближава и отдалечава от героите, докато бляскавата обстановка, уседналост и спокойствие на жертвата контрастира с противоположностите при извършителя. Оттук нататък сюжетното действие продължава на две нива – преди и след смъртта на Джани Версаче. Едната линия е не по-малко вълнуваща от другата, като и двете доизграждат образите и търсят причините за тяхното поведение.

След темата за расизма, социалният фокус тук е върху хомосексуализма и възприемането му от обществеността в края на XX в. За начало го виждаме през погледа на институция като полицията и нейното отношение към престъпленията на серийния убиец Андрю Кънанън. На 15 юли 1997 г. „короната“ в списъка му с убити хомосексуалисти се превръща италианският дизайнер, а след медийния отзвук властите вече не могат да пренебрегват престъпленията му. Сериалът прави заявка и за по-личен поглед към еднополовите връзки с образа на дългогодишня приятел на Джани Версаче – Антонио Д’ Амико, и мнението на полицаите и Донатела Версаче за техните отношения. Достъп в гей обществото получаваме чрез битието на хомосексуални герои в бедни мотели или нощни гей клубове в Маями.

Изпълнението на Дарън Крис като Андрю Кънанън наелектризира с маниакалност. Актьорът успешно пресъздава герой на крайностите, който може да бъде колкото емоционален, толкова и хладнокръвен. Психологичният портрет на Кънанън главните елементи, които си струват проследяването, макар и да са до голяма степен художествена измислица. Портретът на манипулативен и налудничав психопат остава правдоподобен въпреки някои сведения, които звучат като извадени от роман. За ефекта помагат не само женствените маниери, но и добре изградените мотиви зад действията му.

Едва ли толкова хора досега сме си давали сметка колко Едгар Рамирес всъщност напомня на Джани Версаче. Докато дизайнерът е описван като гений и легенда от останалите герои още приживе, образът му е показан в своята скромност, отдаденост към професията и простичка любов към живота. Разбиранията му не изглежда да се повлиява от неговия звезден статут, което прави персонажа още по-близък до зрителите. За това помага и играта на венецуелеца, който тук заменя акцента си с италиански и с почти детски чисто излъчване остава симпатичен въпреки пороците на героя.

Впечатляваща в ролята на Донатела Версаче е Пенелопе Крус, която е овладяла специфичния говор на сестрата на дизайнера. Актрисата изглежда хладна като статуята на Медуза, вдъхновила Версаче за логото на марката, но освен респект, предизвиква и емоция, когато е нужно. Освен в сцените между брат и сестра, това се случва в редките моменти, когато Донатела даде воля на емоциите си, но дори и когато подхожда към трудностите с грация и гордост. Карето от актьори в главните роли се затваря от Рики Мартин, който е приятната изненада на сезона. Изпълнителят показва чувствителност и изтерзаност като партньора на Джани Версаче и то в отсъствието на стереотипни хомосексуални маниери.

Без стремеж за документалност някои кадри изглеждат като извадени от записи на модни ревюта през 90-те. Автентичността обаче е безспорна с използването на действителната къща на Версаче в Маями, където дизайнерът е убит. В саундтрака класически музикални произведения се редуват с парчета от края на хилядолетието, а екранът е наситен с ярки цветове, сякаш с почит към тоновете, които компанията използва в дрехите си.

Новият сезон на „Американска криминална история“ предизвиква емоция, която води началото си от несправедливата смърт на един творец, но образът му би могъл да е с една идея по-наюнсиран. За разлика от 90-те, да си хомосексуален вече (май) не се смята за порок, така че зрителите ще трябва да се убедим, че дизайнерът не е светец с още някой недостатък. „Убийството на Джани Версаче“ изкушава с разходка зад кулисите на един свят, в който за съжаление или не, не се докосваме обикновено. Режисурата заменя мрака на едно мистериозно убийство с многоцветност не само в картината, но и образите, изиграни майсторски. Въпреки тази подмяна новият сезон на „Американска криминална история“ остава в ума и след финалните надписи на първите си епизоди.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Александър КълбовСтудио 'Marvel' на малкия екран: „Агентите на ЩИТ“17.09.2015

Още от Под Моста

Деница Димитрова„Портретът на Дориан Грей“ – ефектно гмуркане в бездната на човешката душаТеатър