Тя е щура, забавна и невероятно зареждаща, а когато не е в небето, опознава нови кътчета. Израснала в артистично семейство и открила необятността на този свят, Андреа Попдимитрова избира да изразява себе си чрез поезията. Тя е правнучка на небеизвестния писател Емануил Попдимитров, а баща ѝ е художник, чието дело са илюстрациите към първата ѝ стихосбирка. Премиерата на „Ще се превърна в стих“ ще се проведе на 3 декември в литературен клуб „Перото” от 18:00 ч., а ние ви каним в един приятен разговор и чудесен начин да прекарате неделния следобед в компанията на думите.
Под Моста: Коя е Андреа Попдимитрова? Разкажи ни повече за себе си.
Андреа Попдимитрова: Андреа е една авантюристка, романтичка и поетеса по душа. Щура, забавна и остроумна… твърде необикновена за света, който обитава. Винаги е наопаки спрямо всички и всичко, но пък ѝ се получават нещата. Покорила е морета, въздушни пространства (и продължава да се рее из тях), само дето пожарникар не е била. Поезията, театъра, книгите и психологията са покровителите ѝ, а любовта във всичките ѝ проявления е нейна муза.
ПМ: Как дойде идеята за книгата?
АП: Идеята за книгата дойде спонтанно. Не, всъщност тя отдавна се беше родила и поотраснала, но я криех в себе си до момента, в който щеше да бъде готова за пред публика. От години пиша и го правя за удоволствие, за лечение на емоциите си и като хоби, но дълбоко във себе си съм вярвала и съм знаела, че ще дойде мигът, в който цялото това творчество ще излезе извън мен – на бял свят!
ПМ: Какво е за теб поезията и защо именно към нея се обръщаш, за да изразиш емоциите си?
АП: Поезията за мен е нещо сакрално, нещо лично, но и много необятно. Свят, в който мога да бъда себе си, да изразя себе си без да се притеснявам от чуждото мнение и в същото време да погледна дадената ситуация или емоция отстрани. Тя е партньорът, човекът, с когото мога да споделя най-съкровените си преживявания и емоции и да бъда разбрана.
ПМ: Какво те вдъхновява?
АП: Любовта. Тъгата. Хората, които пресичат живота ми. Тези, които си тръгват…неочаквано и очаквано.
ПМ: Кое беше най-вълнуващото ти пътуване през изминалата година? Разкажи ни повече за местенцата, които посещаваш?
АП: Изминалата година…хмм дълга и пъстра беше тя. Чак се затруднявам в детайлите хаха. Ами всяка година си казвам, че толкова много не съм пътувала до сега и на следващата взима че се удвоява :Д Пътувах из слънчева Испания семейно и после с нетърпение се спуснах към гореща Италия по любов, която няколко месеца по –късно угасна. После посрещнах първият сняг в Румъния, поройния дъжд в Гренада, Испания и посрещнах 25– та си годишнина на път от Швеция за България. Тази година се наградих с екскурзия до Тайланд, Италия, Португалия и завърших със студена Швеция на гости. И ей така оцветявам месеците си 🙂
ПМ: Какви са очакванията ти към премиерата на книгата? Кога и къде ще се състои тя?
АП: Нямам очаквания. Настроила съм се за изненади и приятни емоции. Бих признала, че ми е малко притеснено, но това е пред–сценична треска и се надявам да отмине.
Премиерата ще се състои на 03.12.17г. във литературен клуб “Перото“ на НДК от 18ч., където ще отпразнуваме моето появяване на бял свят със появяването на книгата.
ПМ: Какви цели и мечти си поставяш за новата 2018-а година?
АП: Надявам се 2018 да бъде една още по – успешна и ползотворна година, здрава и щастлива.
Да открия посоката Си, призванието си (тъй като сега съм се разпиляла на няколко фронта) и да продължавам да бъда заобиколена от любимите си хора. Пък каквото трябва да ме открие и да се случи ще се!
ПМ: Имаш ли любимо стихотворение? Сподели го с нас 🙂
АП: Охх, ами щом трябва да се огранича само до едно…
Той не се върна.
Тя се прегърна.
Спомни си когато бяха двама…
Беше топло. Дом.