Фотография

Ани Лейбовиц – обективът с поглед към емоциите

21.10.2019

Един от най-забележителните артисти на нашето време се ражда преди точно седемдесет години – през 1949 г., в Уотърбъри, щата Кънектикът, САЩ. Нейното име е Анна-Лу Лейбовиц, но светът я познава като Ани Лейбовиц – фотографът, който умее да представя известните личности по неочакван дори за тях начин.

Снимка: Flickr

Ранни години

Предците на Лейбовиц са с руски и румънски корени. Като малка тя дори има акцент, който я затруднява в образованието ѝ. Майка ѝ е тази, която ориентира малката Ани към изкуството – балерина и преподавател по модерни танци, тя потапя дъщеря си в именно в балета и в изкуствата изобщо. Бащата, Самюъл Лейбовиц, е с далеч не толкова артистична професия –  той е военен и заради служебните му ангажименти семейството често сменя местожителството си. Анна-Лу свиква да гледа на света като на картина, меняща се бързо пред погледа ѝ. Дългите пътувания по-късно дават началото на фотографската ѝ кариера.

Образование и първи стъпки във фотографията

На осемнадесет години Ани постъпва в Института по изкуства в Сан Франциско, където учи изобразително изкуство. По същото време баща ѝ работи във Филипините в най-голямата американска военна база извън пределите на САЩ. След първата си академична година Ани решава да посети Япония. Когато пристига там, тя веднага купува първия си фотоапарат и с него изкачва планината Фуджи. С не малки усилия тя успява да стигне до заветния връх и да заснеме изгрева на слънцето.

На следващата година Лейбовиц се записва на вечерни уроци по фотография и така открива, че именно това е призванието ѝ. Снимането се оказва по-бързо от рисуването, а в много отношения ѝ дава по-голяма свобода.

Професионална кариера в “Rolling Stone”

Същинската ѝ кариера  започва, когато нейна снимка, направена на антивоенна демонстрация в САЩ, е харесана от издателя на сп. „Rolling Stone”. Ани Лейбовиц работи цели десет години в престижното издание – от 1973-та до 1983-та. През 1977-а се премества с целия редакторски екип в Ню Йорк, а две години по-късно прави първата си режисирана фотосесия – на актрисата Бет Мидлър, лежаща в обсипано с рози легло. За тези снимки Ани получава отлични отзиви и става особено популярна сред известните личности от кино и музикалната индустрия.

Снимка: Flickr

Джон Ленън и Йоко Оно издават албума „Double Fantasy“, който вдъхновява Лейбовиц за фотосесия. Първоначално двамата музиканти не се възпротивяват да се снимат без дрехи – тя предлага те да легнат чисто голи, да се сгушат един в друг и това да е новата корица на списанието. Йоко обаче отказва да се съблече и Ани я оставя напълно облечена, а Джон е абсолютно гол и увит около нея. Лейбовиц много пъти несъзнателно улавя последните мигове от живота на моделите си. Същият ден тя трябва да се види отново с Ленън и Оно, за да обсъдят снимките, но вечерта, когато Джон се прибира от звукозаписното студио, той е застрелян от свой фен.

Кариера във “Vanity Fair”

През периода си в “Rolling Stone“ Лейбовиц има неблагоразумието да посегне към наркотиците, а това я оставя без работно място и я изпраща на рехабилитация. През 1983-та година Ани успява да преодолее зависимостта си и “Vanity Fair” ѝ предлагат позицията на главен фотограф. Така известни личности, които упорито са избягвали обектива, решават, че искат да се снимат заради експеримента.

Снимките на Ани бързо доказват таланта ѝ на неповторим портретист и се превръщат от най-обикновени кадри в нестандартни  портрети, изпълнени с живот, действие и чувства. Тя улавя най-съкровеното у моделите си, за да им даде нов облик, който дори те самите не познават.

Връзка със Сюзън Зонтаг

В края на 80-те години популярната писателка и политическа активистка Сюзън Зонтаг кани Ани Лейбовиц за фотосесия. Отношенията им се развиват бързо и двете влизат в дългогодишна връзка. Прекарват петнадесет години заедно – до кончината на Зонтаг. Двете никога не заживяват заедно, но апартаментите им в Ню Йорк са един до друг. Именно благодарение на Сюзън през 1991-а година Ани получава възможността да направи изложба в Националната портретна галерия в Лондон и така става първата жена, постигнала това.

През 1999-а година двете реализират съвместен проект – прочутия фотоалбум „Жени”, в който са събрани двеста снимки на жени от различна  националност, възраст и професия. През 2001-а Ани се сдобива с първото си дете – малката Сара. По това време Сюзън се бори с рак и за жалост малко по-късно почива. Само в рамките на няколко години Ани губи и баща си и майка си.

Историята продължава

През последните двадесет години Лейбовиц е утвърдено лице сред фотографите и не може да се оплаче от липса на работа и добри доходи. Но като повечето хора на изкуството и тя не е сред най-добрите финансисти и трудно се справя дори с личните си доходи.

Неочаквано за човек, движещ се сред висшите кръгове на обществото, успява да натрупа цели двадесет и четири милиона долара дългове. Когато не успява да изплати всички задължения, Ани е дадена под съд, а залогът са нейното най-голямо богатство – правата върху снимките ѝ. Съдебната борба не минава леко, но след като обявява банкрут и продава няколко от именията си, успява да погаси дълговете.

Ани Лейбовиц е всепризнат талант, а за тези, които не вярват – достатъчно е да погледнете снимките ѝ. Дали са колажи на вълшебни приказки, кадри от филми или просто човек срещу обектива, крайният резултат е изпълнен с красота. Докосващи и силни, винаги с подтекст, фотографиите на Лейбовиц заслужават своето място сред съвременното изкуство. Неслучайно тя е обявена за жива легенда от Библиотеката на Конгреса и е наградена с медал и почетна стипендия от Кралското фотографско дружество, а нейни уроци са достъпни в известната платформа MasterClass.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Ивана Хиткова#ballerinaproject – много повече от танцова фотография06.03.2019

Още от Под Моста

Вяра ЖелязковаНеобятната Рила – пленителните кътчета на БългарияLIFE