AnnenMayKantereit – най-известната неизвестна група в Германия

22.02.2018

Много вероятно е да не сте чували за тях. Името им се помни трудно, а за да ги откриете трябва да извадите малко късмет в YouTube и да попаднете в една от онези секции с качествена, но апокрифна нова музика. Те са AnnenMayKantereit и са едно от най-оригиналните и уникални явления на европейската сцена в момента (и не само).

AnnenMayKantereit е немска банда, базирана в Кьолн. Тя дължи на пръв поглед странното си название на фамилните имена на тримата си основатели – Кристофер Анен (китара и хармоника), Хенинг Май (вокал) и Северин Кантерайт (барабани и кахон).

През 2011-а година тримата приятели от училище се събират и започват да свирят по улиците на града – в началото, както обикновено става, са кавърите. С времето идват и първите авторски парчета, които бързо си създават обширна фен база в интернет. Следва турне и няколко концерта в страната, а първият албум на бандата – “Alles Nix Konkretes” – излиза през 2014-а година и си проправя път през класациите, за да достигне първо място в Германия и Австрия и шесто в Швейцария.

Но как и защо става това? Защо тези непознати момчета, едно неизградено име, помете така немската публика, излезе извън границите на Германия и стигна дори до Русия, където бандата се радва на сериозно внимание?

Въпроси много, отговор – само един. Защото са различни. Защото са най-вече автентични. Те са нещо ново и свежо, те са глътка вдъхновение, а музиката им е самата истина в море от блудкави, рециклирани музикални продукти. Това се дължи до голяма степен на тяхната самобитност. Те не са изградени от лейбъл, не са продуцирани по правила. В първите им клипове ги заварваме по улиците, в гората, пред бизнес сгради, катедрали и на площади. Не заради парите в шапката, не заради акустиката или публиката. Единствено и само в името на музиката и онази буря, която тя завихря в нас. Защото са изключителни музиканти и защото са здраво стъпили на земята.

Музиката на AMK е неподражаема. Еклектика от стилове и мотиви, творчеството им е изключително разнообразно и богато и вплита фънк, рок и фолк в перфектна хармония. Авторските им парчета носят изключителен заряд, други са пропити с тъга и носталгични текстове, но всички техни композиции са красиви и друго определение за тях не може да има. Красиви.

Безспорно най-силната им и отличителна черта е гласът на Хенинг Май. Подобен глас е съкровище, което се среща изключително рядко. Най-силен в ниската гама, тембърът му е плътен и дрезгав и в докато свикнете с него ще ви се струва дори нелогично. Той раздира и разтриса, но звучи меко в грубостта си. Опирам се на клишетата и ви казвам, че думите тук наистина са излишни. Няма да разберете, докато не чуете. Препоръчвам ви да започнете с албума, който може да откриете в Spotify, iTunes и YouTube, защото ако първо чуете живите записи от концерта им в Берлин от 2016-а, студийните им парчета ще ви звучат някак недостатъчни.

За какво пеят обаче тези момчета? Пеят за най-истинските неща, пеят за човешкото, за онова което ни дава сили и за другото, което не ни позволява да спим през нощта. Любов, раздяла, съжаление, семейство, страх, самота. Текстовете на песни като Oft Gefragt, Barfuss Am Klavier, и 3. Stock вадят от дълбокото онези мисли, спомени и тревоги, които ни нападат в най-беззащитните ни моменти.

В същото време музиката им може да бъде извор на безгранично щастие, лекота и душевна чистота. Кавъри или не, интерпретацията на всяка една песен е пленително мощна, енергична и заразителна. От тези парчета краката започват неусетно да тактуват и тревоги вече не съществуват. Тук неизменно ми хрумва кавъра на вечната Always look on the bright side of life на Монти Пайтън, но със засилено чувство на лекота, добро приятелство и безгрижие. С песни като James, What he wanted the most и умопомрачителния кавър на Come together на Бийтълс, AMK ще ви накарат трескаво да търсите билети за предстоящи техни концерти, каквито, поне за момента, няма обявени.

Защо трябва да ги чуете ли? Защото са нещо ново. Защото са музика в най-неопетнена форма. Без комерсиалност, без поза, без превъзнасяне. Музиката такава, каквато трябва да бъде, но каквато все по-рядко е. И, ако се влюбите в тях, дълго време няма да имате нужда от друга музика. Чуйте ги. Има какво да споделят с вас.


Автор: Димитър Рахталиев

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Боян СимеоновОт Боро до Бороугоден27.08.2015

Още от Под Моста

Боян СимеоновКак отидох в Исландия с палатка, но спах в колатаLIFE