„Априлска жътва“ – новото наточено острие на хоръра

07.12.2015

aprilska jytva„Има най-различни приятели, да ви кажа. С едни можеш вечер да си пиеш бирата в кръчмата, други гледат само да те използват. Трети могат да ти дадат назаем колата си или да ти помогнат да пренесете диван.

Но има и едни приятели, които ще ти помогнат да пренесете труп. Че и да го закопаете, и ще си траят после…“

Бранимир Събев е име, което, щом веднъж чуете, трудно бихте могли да забравите. Автор, който върви пo трънливата пътека на българската остросюжетна литература (разбирайте хорър, фентъзи и фантастика), оставил зад гърба си три публикувани сборника с разкази, събирали стотици противоречиви коментари в интернет. Някои крайно обидни и хейтърски, други – прекалено топли. Нещо повече, Бранимир поддържа блог, в който публикува редовно рецензии на нови и стари, български и чужди автори, което показва, че чете много. А на човек му трябват няколко минути в интернет, за да открие публикации, свързани с негови литературни награди и участия в сборници.

От изведеното дотук може да се каже, че той се намира в положение, в което хем е оставил достатъчно завидни плодове в творчески план, хем има накъде още да се изстреля…

Датата е 8.12.2015 и всички, запознати с името Бранимир Събев, чакат с нетърпение излизането на още топлите бройки „Априлска жътва“ от печатницата. Сборникът излиза точно за Коледния панаир на книгата и се очаква да е един от сериозните гвоздеи на ежегодишното събитие. Защото с тази творба (4-та поред) този млад и ужасно напорист автор ще направи смел опит да се затвърди още повече в литературното пространство и ще удари с юмрук по масата, строшавайки я на частици и показвайки, че е редно хорърът, фантастиката и фентъзито да възтържествуват още повече у нас.

Само допреди 2 години, като почитател на дългите поредици, смятах сборниците с разкази за слаба ракия. Естествено, тези предразсъдъци ми изиграха лоша шега. Трябваха ми няколко сборника досега на други български автори, за да разбера, че с остросюжетната литература шега не бива. А когато се запознах с предишните творби на Събев и накрая стигнах този „Априлска Жътва“, мога смело да твърдя, че вече съм тотален почитател.

„Априлска жътва“ започва с разказа „Лъстиво сърце“. Кратък текст, който показва на читателя само едно – че Бранимир не може да бъде предвидим. Тъкмо бях решил, че този хорър разказ е с предположим край, но получих плесница от автора.

След първия разказ дойде време за „Наемникът“. Жанр – фентъзи. Това вече беше по моята част. Ужасно претенциозен съм към фентъзито, затова и намерих неща, които не ми харесаха. Като прекалено бързия и претупан екшън, както и използването на добре познати модели чудовища и същества. И едва когато прочетох разказа, осъзнах – не това беше целта! Идеята на „Наменикът“ бе съвсем друга и точно там Бранимир бе влял енергията си – в създаването на чудесни персонажи, макар и на няколко страници. Освен това, тук читателят се запознава веднага със стила на Събев. Тук ставаме свидетели на една суровост и бруталност, на подчертан и комплексен антагонистичен подход към главен персонаж, от което има нужда жанрът в момента. След последната си дума разказът ми стана любим. А ми оставаше още цял сборник…

„Водният Град“ – тук читателят става свидетел на един добре конструктиран пост-апокалиптичен свят, който заслужава цял роман! Естествено, тук вече Бранимир експериментира повече с иновациите и резултатите са налице. Имаме интересни създания и отново герои, които помниш, макар и да си прекарал с тях само 10-ина минути.

Идва ред на „Скрежко“. Това вече е брутален разказ. В него триумфира способността на Бранимир да прави качествени описания, които не са отегчителни. Още повече –това, което за пореден път ми направи впечатление в него, беше, че до последно не знаех какво ще се случи. Хорър разказ с красив котарак – чудно! Е, краят не ми допадна толкова. Беше някак си недостатъчен…

„Големият двубой“ беше разказът, който не очаквах. Тук няма чудовища, насилие и бруталии, а само топлина и носталгия, които стисват душата ти и я извиват по подобие на изстискване на мокро пране. А това, което излиза от нея, е емоция!

Прескачам следващите няколко разказа, за да не развалям бъдещото удоволствие на читателите. Това, което се забелязва у Събев, е една нестихваща градация. В качеството на поднасяния текст, в описанията, в атмосферата и най-вече – в дълбочинността на идеите. Редуването и на жанровете, текст по текст, внася свежест (такава, че прочетох сборника бързо – на 2 пъти).

„№ 24“ определено беше разказът, който успя да ме изплаши. Много въздействащ, внасяш атмосферата в помещението, където четеш, и директно в мозъка ти. Малко произведния са ми влияли досега така. Читателят става част от действието дотолкова, че се плаши дори от неща, които впоследствие не се оказват толкова страшни.

„Черните Кучета“ е разказ, който ни разхожда по коридорите на психарското съзнание. Друго си е да си в главата на един луд. Друго си е да започнеш да му подражаваш. До ето това може да те доведе талантът на Събев, който умело представя болни теми на обществото под различен ъгъл.

Разказ по разказ сборникът става все по-сериозен и по-сериозен. Читателят се запознава с пълноцветна палитра образи. Думата, която най-добре описва „Априлска жътва“, е мания. Мания за доказване, мания за отмъщение, мания за наказване, мания за търсене на отговори и намиране на правилни решения, мания за идентифициране.

Branimir sybev

А най-добрият начин за човек да се отприщи е насилието. Това е главната съставка на отварата, наречена „Априлска жътва“. Но не онова безволево насилие, в което някой си лош тормози невинните. Тук се получава обраното. Невинните, потиснатите, репресираните – от обществото и света – насилват правдиво. Защото това е оправдано насилие. С мотив. Бранимир отлично жонглира със социалните и психологическите проблеми, бележещи живота на всяко човешко същество, а читателят стои онемял пред този символичен мастърпийс.

А накрая. Кървавият финал.

„Априлска жътва“. Разказ, който, сигурен съм, огромен процент от хората, които ще го прочетат, вече са написали поне веднъж мисловно през животите си. Аз лично настръхвах, но този път не от страх, недоумение или нетърпение. Аз настръхвах от удоволствие. Целият цинизъм, безскрупулност и агресия, които излъчваха главните герои, ме караха да усетя удовлетворение за отмъстената несправедливост.
          

В един момент поисках аз да съм там и аз да раздавам това правосъдие. Аз да творя това насилие. Защото всеки един от нас се е чувствал поне веднъж по този начин.


Онеправдан. А ако не – жалко!

 „Априлска жътва“ приключва по символичен начин. С хладна увереност, че всичко свършено е било правдиво.

Един категоричен край, който показва, че както героите от последния разказ са си свършили работата както трябва, така и авторът е приключил своята, затвърждавайки позицията си на жътвар на българския хорър!

Отсега предусещам как за този сборник тепърва ще се говори много. Всеки един разказ крие в себе си една малка вселена, която заслужава да бъде продължена. Всяка една творба оставя привкус и най-вече – това са истории, за които си мислиш дълго, след като си приключил с тях.
Защото те не са приключили с теб. „Априлската жътва“ е знамение, надвиснало над всяка една глава.

Дали сме следващите възмездители?

Или просто поредните жертви?

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Ивана ХитковаСтихосбирката „Рамене и самоти“ и какво има да ни каже Боряна Богданова16.01.2020

Още от Под Моста

Калоян ГуглевИзкуството в дигиталната епоха. Как артистът живее от него?LIFE