арт квартали
LIFE

Арт кварталите в България – история и развитие

18.11.2020

Винаги съм имал чувството, че българските градове имат нужда от малко цвят и едва ли съм единственият, който се ядосва на сивотата и невъзможността ни да живеем в едно по-красиво пространство. Затова и съществуването на арт квартали в България е нещо изключително необходимо. Те не само привнасят цвят в сивия градски пейзаж, но и обогатяват културния живот, като предоставят форми на изкуство, за които не е необходимо да се ходи до традиционните за това театри, опери, зали и т.н. И не на последно място – те социализират, защото често изкуството на улицата го правим всички ние.

Концепцията за арт квартали не е нещо, което сме открили в България. Тя се използва навсякъде по света, където градското пространство има нужда да бъде обогатено или изкуството да излезе от рамките на традиционните културни пространства и да спомогне за изграждането на нов стил социална среда.

В последните години се наблюдава едно възходящо развитие на арт кварталите у нас, независимо дали местната община помага или не. Дори и да липсва инициатива от страна на управляващите, има хора, които поемат нещата в свои ръце и благодарение на това можем да се насладим на една по-шарена и изпълнена със смисъл градска среда.

Кои са българските арт квартали?

Към момента у нас съществуват три арт квартала. Най-емблематичен може би е пловдивският квартал Капана. София пък може да се похвали със своя КвАРТал, а Варна с Таляна. Всеки един от тях има своята уникалност и е специфичен от гледна точка на заряд, среда, история и идея.

По принцип не е задължително един арт квартал да се намира в историческата част на един град. Той може да бъде както нещо напълно ново, така и да се намира в бивша индустриална зона. Но специално у нас всичко, което до момента е реализирано, се намира винаги в историческия център, по малките улички, където често красивата архитектура остава неоткрита, а за жалост може и да бъде в окаяно състояние. Най-неприятното е, че в тази среда доминира обезличаването на красивото, а прекрасни пространства остават пусти и тъжни. Но изкуството може да даде нов облик, да създаде нов, приятен дух, да бъде вдъхновителят за едно възраждане.

Капана в Пловдив

Не е случайно, че под една или друга форма се навъртат в Капана търговците и занаятчиите. Още от 15-ти век това е занаятчийският и търговски център на Пловдив. Дори улиците са с тематични имена – „Железарска“, „Златарска“, „Абаджийска“, „Кожухарска“ и т.н. Тук се е намирал и известният Куршум хан, на чието място са изградени градските хали.

Капана

Капана обаче можеше да го няма. Трудно е да се повярва! През 70-те години на 20 век са предприети действия кварталът да бъде разрушен, а на негово място да се изгради голям търговски център. За щастие формираният „Колектив Капана“ успява да убеди местната власт и архитекти, че кварталът има архитектурна стойност, която не бива да бъде погубена.

За наша радост кварталът остава непокътнат и от 2014 г. е новото арт пространство в Пловдив и се превръща във важен елемент в кандидатурата на града за „Европейска столица на културата“. Всяка година тук се приемат различни фестивали. През останалото време кварталът не остава пуст. В него могат да се открият всякакви кафенета и ресторантчета със собствена атмосфера, както и около 31 ателиета за какво ли не – аксесоари, картини, тениски, плетива и какво ли още не. В сайта kapana.bg можем да открием историите на някои от тях.

Капана
Източник: Kapana Creative District – facebook

Разбира се, едно от най-популярните събития е самият „Капана Фест“. Това лято беше неговото 10-то юбилейно издание, което успя да се проведе и да внесе щипка радост в това странно време, в което се намираме. По време на феста можем да се насладим на почти всичко – музика, танци, театър, градско изкуство, художествено изкуство… В Капана се организират и базари, на които могат да бъдат закупени произведенията на занаятчиите, които участват на тях. Скоро предстои и коледен базар.

Добре се случват нещата в Капана и към момента това е еталона за арт квартал у нас. Очевидно той ще продължава да се развива и ще си остане също толкова уютен и красив, колкото и досега.

КвАРТал в София

За софийски творчески квартал е определено пространството между булевардите „Дондуков“, „Мария Луиза“, „Сливница“ и „Васил Левски“. И отново това не е случайно. В тази част на Столицата по принцип има значителна концентрация на ателиета и арт пространства. Там се намира и мястото за „културни срещи“ (изобщо всякакъв тип събития) Порт А.

КвАРТал фестивал
Източник: КвАРТал – facebook

Зоната на КвАРТал-а сякаш остава леко встрани от основните забележителности в центъра на града, не е добре позната, а същевременно има много красиви кътчета и потенциал да бъде най-жизненото място на София, с най-неподправен дух. Тук се срещат цели ансамбли от красива предвоенна архитектура, непокътната от бомбардировките. За жалост тази архитектура често губи своята автентичност не само заради корупцията и апетита на някой инвеститор, но и често заради невежеството на собствениците, които не разбират стойността на сградата, в която живеят.

С повишаването на интереса към тези места, се повишава и чувствителността на хората към съдбата на архитектурата там. Хората, които стоят зад арт кварталите у нас обръщат особено внимание на опазването на недвижимото културно наследство и това може да бъде забелязано в тяхната дейност.

Иначе софийският КвАРТал има още една интересна особеност – тук е билa еврейската част на града. С това всъщност София си прилича с Краков – тамошният творчески квартал е най-емблематичният еврейски квартал в Полша, който е познат днес с уличното си изкуство, най-вече графитите.

И това не е единственото интересно нещо в историята ни от началото на 20-ти век, които тази част на Столицата съхранява. Затова по време на ежегодния „КвАРТал Фестивал“ има и исторически обиколки. Много често не подозираме какви неща са преживели градовете ни. Неща, които не се и сещаме да потърсим. Поради тази причина за мен най-романтични и интересни са именно историческите обиколки.

Но тъй като историята не можем да я върнем, важно е и какво създаваме днес. Едно от хубавите неща е, че „КвАРТал Фестивал“ не е само за гостите, но и за жителите на квартала, които стават част от целия празник и добавят малко колорит и от себе си. В това е може би най-ценното в цялото начинание – чрез изкуството да се сближим.

КвАРТал фестивал
Източник: Kvartal Festival – facebook

Фестивалът се провежда в рамките на три дена около празника на София от 2016-та година и вече е неизменна част от облика на града. А за да има пространство за всички вече традиционно всяка година се затварят за автомобилно движение няколко улици в квартала, докато празникът тече. Така лека полека тази част на София устойчиво се обособява като творчески квартал. Може би няма заряда на Капана, но има поставени цели за постигане. Те неминуемо в един момент ще се изпълнят. Така в един момент ще има еднозначен отговор на въпроса „Дали София може да има своя Капан?“.

Таляна във Варна

Таляна може да се каже, че съществува от 2015 г. Идеята за него се приписва на главния архитект на града Виктор Бузев. Проектът започва да се реализира като част от програмата, с която Варна през 2017-та година приема титлата „Европейска младежка столица“. Точно през 2017-та се реализират и значително количество проекти – около 40 на брой.

Таляна
Източник: Таляна – facebook

Таляна е замислен като варненска версия на Капана, която да повтаря почти напълно постигнатото в Пловдив. Затова името на квартала не е случайно. То също означава капан, но за риби. Талянът, също така наричан и далян, е съоръжение от мрежи в морето, чиято цел е да улови пасажите риба, които плуват край брега. Друга прилика с Капана е местоположението. Зоната, определена за варненския арт квартал е на границата на Гръцката и Турската махала в града, силно доминирани в миналото от гърци, турци, арменци и евреи. Това е било и основното място за търговия в града във времената на Османската империя. Тук е било истинското сърце на града. Тези махали са в непосредствена близост до пристанището и в тях са били търговските складове, най-често каменни постройки на два етажа, някои от които все още съществуват.

Таляна, Варна
Източник: Таляна – facebook; Автор: Александър Христов

Подобно на Капана и КвАРТал-а, в Таляна е пълно с архитектурни паметници, които остават далеч от интереса на местните и на туристите. Създаването на творчески квартали, повишава вниманието към тях и помага за по-доброто им бъдеще. Не е случайно, че към Таляна има интерес от страна на урбанисти, архитекти и историци. Когато старите сгради намират нови стопани като „Социалната чайна“, която дава старт в живота на деца от сиропиталища и за която сме писали неведнъж, те получават нужното им освежаване и грижа, за които са копнеели толкова дълго време.

Социална чайна, Варна
Социалната чайна

Това, което е важно да се посочи, е, че в Капана общината инвестира не само в инфраструктурната рехабилитация на квартала, но и в директна финансова помощ към артисти за ползване на помещения в зоната в рамките на две години. Това посочва Биляна Раева, която е председател на управителния съвет на сдружението „Варна – Европейска младежка столица“ пред вестник „Капитал“ в статията „Да живееш в талян“ от миналата година. Тя допълва, че във Варна това не се случва и участниците сами трябва да намират финансиране.

В същата статия на вестник „Капитал“ се констатира, че местната администрация в Морската столица вече не се вълнува толкова много от Таляна след 2017 г., когато Варна носеше титлата „Европейска младежка столица“. Но пък Мартен Демирев, председател на движението „Таляна“, посочва, че със съдействието на местната власт улица „Цар Симеон“ вече е пешеходна, което е част от идеята Таляна да се превърне в място, където градската среда да е по-отворена към хората. Дори има идея от последните години пешеходни да станат и улиците „Преслав“ и „Сан Стефано“, но в този случай няма много движение по въпроса.

Таляна наистина е много назад от Капана и догонването се случва благодарение на инициативността на отделни хора, които са взели проекта присърце. Все пак е видимо в последно време как на улиците „Преслав“ и „Дръзки“ се появиха нови обекти – кафенета и заведения, които имат специфична визия и услуга, които заслужават да бъдат посетени. Уви, бар „Диагонал“, който през 2018-та се превърна в едно от топ местата на квартала, към момента е затворен.

Голяма част от проектите в квартала са свързани с арт инсталации на открито (някои от тях временни), повечето реализирани през 2017 г., когато Варна носеше титлата „Европейска младежка столица“. Обаче те изглеждат някак си миниатюрни на фона на това, което се случва в София и Пловдив. Едно от големите събития беше „Таляна стрийт фест“ през 2019 г., което сякаш раздвижи нещата… но беше организирано като част от програмата на Пловдив за „Европейска столица на културата“. Поради това се притеснявам, че скоро подобен фест няма да има.

Всяка година обаче се обособява пешеходна зона на улица „Преслав“ за поне един ден, в рамките на Европейската седмица на мобилността. Тогава автомобилите отстъпват на хората, за да може на улицата да се осъществяват различен тип активности. Но пак липсва много заряд.

Innovator, Варна
Източник: Innovator – facebook

Определено едно от най-утвърдените неща в Таляна е креативното co-working пространството “Innovator”, което не е просто място за работа, но и място за събития – образователни и културни. Другото добре утвърдено нещо е „Социалната чайна“, която вдъхва много смисъл със своята обществена дейност.

Въпреки мудните на моменти процеси, в Таляна се случват позитивни неща, чрез които Варна наистина променя облика си. Но няма как да не бъдем критични, защото все още има много за наваксване.

Бъдещето пред арт кварталите в България

За творчески квартали у нас има потенциал не само в трите най-големи града. Но за момента създаването на нови пространства в страната е само идея. Изключение прави Бургас, където е в ход проектът „Булеварт – мрежа на сетивата“. Целта е да бъдат обединени в една мрежа обектите в центъра на града, които представляват малкия бизнес, творчеството и културата. Вече редовно има събития в центъра – концерти, изложби, куизове, театър, работилници и т.н. Проектът вече е набрал инерция, която има потенциал скоро да доближи Бургас съвсем близо до останалите градове с арт квартали.

Булеварт, Бургас
Източник: Булеварт – facebook

Обаче доста често можем да останем с погрешното впечатление, че арт кварталите съществуват само заради фестовете. Най-важното е да има живот в тях не само, когато има събития. Защото, като изключим уличните активности, има обекти, които заслужават да бъдат посещавани по всяко време на годината и винаги могат да ни предложат ценно изживяване.

Най-голямото предизвикателство пред творческите квартали днес, подобно на почти всичко в обществото, е кризата с коронавируса. Като всеки бизнес, който зависи от физическите посещения, така и обектите и дейностите в арт пространствата са изправени пред въпроса как да оцелеят. А това е важно, защото те са красивите цветя на нашите градове.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Стажанти на "Под Моста"Влез в „капана“ на"Капана Фест" и това лято!31.05.2018

Още от Под Моста

Под МостаДигиталното образование – създаване на цифрова екосистемаОбразование