Литература

Aware Animals – комикс за рециклирането и мъдрото използване в един консуматорския свят

20.12.2021

Хората открай време обожават да разискват какво ли не, когато се съберат в уютната обстановка на приятелския си кръг, а днес разпалените дискусии се пренасят и в социалните мрежи. Времената се менят, а с тях и злободневните теми. Освен във вечните политика и спорт, много от нас вече се хвърлят в дълбоките води на екологията и опазването на околната среда. Вредят ли автомобилите? Какви са проблемите на индустриалното отглеждане на животни? Каква храна купуваме и къде отиват опаковките? Кой почиства след нас? Оказва се, че замърсяването на въздуха или пък опазването на дивата природа са способни да предизвикат сериозни разделения в обществото, поне докато дебатът е на вечеря вкъщи или в онлайн пространството под публикацията на някой „Фейсбук приятел“.

Доколко обаче сме запознати по темите и дали наистина постъпваме отговорно и пазим планетата за идните поколения? Бихме ли могли да случим на смислена информация, „шляейки“ се из социалните мрежи, или по-скоро отвличаме вниманието си с ненужни спорове? Истината е, че има откъде да научим повече и то чрез приятни илюстрации, ценни съвети и приятелска атмосфера. По темата се свързахме с Мира Петрова, илюстратор, графичен дизайнер и създател на Aware Animals – поредица онлайн комикси,  които целят да образоват читателите си за проблемите на рециклирането и преизползването.

Привет, Мира! Представи се накратко за нашите читатели. Какво е да си художник и дизайнер в България и какви препятствия среща един творец в реализацията си?

Здравейте! Казвам се Мира Петрова и се занимавам с рисуване и създаване на герои и светове под една или друга форма още от съвсем ранна детска възраст. В последствие имам три художествени образования – „Дизайн на детски играчки“, „Костюми и сценография за театър и кино“ и „Графичен дизайн“. Съответно и професионалният ми опит е доста богат и разнообразен, така че не знам дали бих могла да направя някакво обобщение. Това, което със сигурност мога да споделя и си мисля, че хората рядко осъзнават, е, че работата на художника изисква изключително много дисциплина, справяне със срокове и работна етика. Дори когато процесът е по-творчески, не седим по цял ден да чакаме музата или вдъхновението да ни сполетят, а просто действаме, докато не получим желания резултат. Така че си е работа като всяка друга.

Наред с професионалните търсения, пред нас ежедневно изкачат и редица по-глобални проблеми, засягащи цялото общество. Прекрасно е, че все повече съвременни творци създават с кауза и обръщат изкуството именно към най-наболелите социални и екологични въпроси. Такава е ролята и на проекта Aware Animals. Как започна тази симпатична поредица от комикси и има ли отклик от страна на читателите?

Идеята за комикса се роди преди около три години. По това време се занимавах предимно с изработка на графичен дизайн на опаковки. Но тъй като будно се интересувах и четях по въпросите за замърсяването, свръхконсумацията и климатичните промени, настъпващи в следствие на това, започнах да се чувствам много обезсърчена и депресирана. Дадох си сметка, че вместо да съм част от решението, сякаш съм част от проблема. И тогава се замислих с какво бих могла да допринеса за тази така необходима промяна в обществото ни и има ли как дългогодишният ми опит и умения в сферата на рисуването да бъдат от полза. По това време тепърва откривах света на уеб комиксите и ми се стори чудесна идея полезна информация да достигне до повече хора по забавен и интересен начин. За моя огромна радост, аудиторията откликна изключително позитивно и до ден днешен комиксът се споделя от хиляди хора в социалните мрежи, превежда се на чужди езици и предизвиква дискусии, което е и основната му цел.

Aware Animals разглежда много теми, все свързани с глобалното затопляне и с възможностите за по-устойчив живот без отпадъци. Може ли да се постигне живот с нулев отпадък в действителност и какви са началните стъпки?

Моят личен опит е сравнително кратък, опитвам се да водя по-устойчив начин на живот последните три-четири години, а последните две споделям преживяванията си под формата на комикс в социалните мрежи. Основната ми цел е да мотивирам повече хора да променят навиците си или поне да са една идея по-запознати с това как различните практики помагат или вредят на околната среда. Опитвам се да съм максимално откровена с аудиторията и да споделям както успехите си, така и моментите, в които нещата са трудни и не вървят съвсем по план. Далеч съм от това да мисля за себе си като за zero waste човек, защото още се случва да си купя продукт с опаковка, да си забравя торбичката, да забравя да кажа “без сламка, моля” и т.н. Но мисля, че е важно да нормализираме това, че е по-добре да не сме 100% zero waste, но да полагаме усилия в тази посока, отколкото въобще да не опитваме, защото ни се струва твърде непостижимо. Така че – да, възможно е. Просто много зависи какви очаквания си поставя човек и доколко са реалистични те.

Съветът ми е да започнем с един навик, който да променим – например да си носим винаги торбичка с нас, когато пазаруваме. Или пък да си носим бутилка за вода, вместо да купуваме пластмасови такива. Не коства много усилие, а бързо виждаме резултата и колко боклук спестяваме. А това от своя страна, би ни дало нужната мотивация за следващата стъпка.

Каква е нагласата на хората у нас, когато чуят за рециклиране или преизползване на вещите си? Лесно ли възприемат идеята и усеща ли се разлика между България и по-западния свят? Какви са добрите практики по света, които можем да приложим и у нас?

Аз лично усещам силна мотивация по тези теми, както у българската аудитория, така и от чуждестранната. Въпреки че сме малка страна, тук имаме много възможности да живеем по-устойчиво. Имаме цели три фирми, които събират отпадъците разделно ( за разлика от много страни, в които такава възможност липсва напълно ), имаме силно развита култура на магазини за дрехи и вещи втора употреба, както и доста шивачи и майстори, които с готовност биха вдъхнали нов живот на вещите ни.

Много полезна практика, която наблюдавам в чужбина, е създаването на мини общности, например в конкретен квартал, в които хората да си услужват с вещи, когато имат само временна нужда от тях, вместо да купуват нови неща. Например онзи ден услужихме на едни съседи с винтоверт, а те пък ни донесоха за благодарност сготвена вечеря. Това, освен че помага за създаването на по-малко отпадъци, в дългосрочен план заздравява общността и ни дава възможност да намираме нови приятели на неочаквани места.

Смяташ ли, че идеята за опазване би могла да се приложи и в училищното образование? Ако да, как?

Смятам, че това е единственият начин да се въведе системна промяна в обществото –  именно чрез образованието. Децата са изключително любопитни към тези теми и сякаш сами усещат колко е нередно да се разхищават ресурси и да се продължава с практики, които замърсяват природата и унищожават животинските видове. При тях емпатията към всичко живо е сякаш много по-силна, отколкото при нас, и това им дава допълнителна сила и мотивация да постъпват правилно. Неслучайно движението Fridays for future, започнато от Грета Тунберг и поддържано от ученици в цял свят, набра такава инерция.

Това, с което можем да подпомогнем процеса, е да извоюваме пространство в учебния план за обсъждане и изучаване на тези теми. За обучаване на децата още от ранна детска възраст в ежедневните практики, които да изградят един устойчив начин на живот. Работя с много преподаватели, както в България, така и в чужбина, които отделят специално време в часовете си на тези теми, и благодарение на тях и на интереса на децата, първата ни уеб книжка „Малка книжка за рециклирането“ е преведена вече на седем езика, именно като част от учебния им процес.

Какво ще ни препоръчаш да прочетем, за да се информираме по темата с рециклирането и да започнем по-уверено да опазваме планетата си?

Ами мога да ви предложа нашата книжка, разбира се, която е достъпна на уебсайта ни напълно безплатно.

Основната идея на книжката е да бъде своеобразен наръчник, който да предоставя полезна и практична информация, както на тези, които тепърва се престрашават да започнат да рециклират и се чудят кои да бъдат първите им стъпки, така и на тези, които са по-опитни, но пак биха могли да научат допълнителна полезна информация. Книгата разглежда подробно различните материали, от които повечето опаковки на пазара са направени, колко пъти може да се рециклира конкретният материал и колко енергия спестява това.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Боян СимеоновПътуване към Другото време31.01.2022

Още от Под Моста

Под МостаНад 200 деца в 7 града получиха безплатен урок по музика по време на „Rockschool на колела"Образование