Литература

Aware Animals – комикс за рециклирането и мъдрото използване в един консуматорския свят

20.12.2021

Хората открай време обожават да разискват какво ли не, когато се съберат в уютната обстановка на приятелския си кръг, а днес разпалените дискусии се пренасят и в социалните мрежи. Времената се менят, а с тях и злободневните теми. Освен във вечните политика и спорт, много от нас вече се хвърлят в дълбоките води на екологията и опазването на околната среда. Вредят ли автомобилите? Какви са проблемите на индустриалното отглеждане на животни? Каква храна купуваме и къде отиват опаковките? Кой почиства след нас? Оказва се, че замърсяването на въздуха или пък опазването на дивата природа са способни да предизвикат сериозни разделения в обществото, поне докато дебатът е на вечеря вкъщи или в онлайн пространството под публикацията на някой „Фейсбук приятел“.

Доколко обаче сме запознати по темите и дали наистина постъпваме отговорно и пазим планетата за идните поколения? Бихме ли могли да случим на смислена информация, „шляейки“ се из социалните мрежи, или по-скоро отвличаме вниманието си с ненужни спорове? Истината е, че има откъде да научим повече и то чрез приятни илюстрации, ценни съвети и приятелска атмосфера. По темата се свързахме с Мира Петрова, илюстратор, графичен дизайнер и създател на Aware Animals – поредица онлайн комикси,  които целят да образоват читателите си за проблемите на рециклирането и преизползването.

Привет, Мира! Представи се накратко за нашите читатели. Какво е да си художник и дизайнер в България и какви препятствия среща един творец в реализацията си?

Здравейте! Казвам се Мира Петрова и се занимавам с рисуване и създаване на герои и светове под една или друга форма още от съвсем ранна детска възраст. В последствие имам три художествени образования – „Дизайн на детски играчки“, „Костюми и сценография за театър и кино“ и „Графичен дизайн“. Съответно и професионалният ми опит е доста богат и разнообразен, така че не знам дали бих могла да направя някакво обобщение. Това, което със сигурност мога да споделя и си мисля, че хората рядко осъзнават, е, че работата на художника изисква изключително много дисциплина, справяне със срокове и работна етика. Дори когато процесът е по-творчески, не седим по цял ден да чакаме музата или вдъхновението да ни сполетят, а просто действаме, докато не получим желания резултат. Така че си е работа като всяка друга.

Наред с професионалните търсения, пред нас ежедневно изкачат и редица по-глобални проблеми, засягащи цялото общество. Прекрасно е, че все повече съвременни творци създават с кауза и обръщат изкуството именно към най-наболелите социални и екологични въпроси. Такава е ролята и на проекта Aware Animals. Как започна тази симпатична поредица от комикси и има ли отклик от страна на читателите?

Идеята за комикса се роди преди около три години. По това време се занимавах предимно с изработка на графичен дизайн на опаковки. Но тъй като будно се интересувах и четях по въпросите за замърсяването, свръхконсумацията и климатичните промени, настъпващи в следствие на това, започнах да се чувствам много обезсърчена и депресирана. Дадох си сметка, че вместо да съм част от решението, сякаш съм част от проблема. И тогава се замислих с какво бих могла да допринеса за тази така необходима промяна в обществото ни и има ли как дългогодишният ми опит и умения в сферата на рисуването да бъдат от полза. По това време тепърва откривах света на уеб комиксите и ми се стори чудесна идея полезна информация да достигне до повече хора по забавен и интересен начин. За моя огромна радост, аудиторията откликна изключително позитивно и до ден днешен комиксът се споделя от хиляди хора в социалните мрежи, превежда се на чужди езици и предизвиква дискусии, което е и основната му цел.

Aware Animals разглежда много теми, все свързани с глобалното затопляне и с възможностите за по-устойчив живот без отпадъци. Може ли да се постигне живот с нулев отпадък в действителност и какви са началните стъпки?

Моят личен опит е сравнително кратък, опитвам се да водя по-устойчив начин на живот последните три-четири години, а последните две споделям преживяванията си под формата на комикс в социалните мрежи. Основната ми цел е да мотивирам повече хора да променят навиците си или поне да са една идея по-запознати с това как различните практики помагат или вредят на околната среда. Опитвам се да съм максимално откровена с аудиторията и да споделям както успехите си, така и моментите, в които нещата са трудни и не вървят съвсем по план. Далеч съм от това да мисля за себе си като за zero waste човек, защото още се случва да си купя продукт с опаковка, да си забравя торбичката, да забравя да кажа “без сламка, моля” и т.н. Но мисля, че е важно да нормализираме това, че е по-добре да не сме 100% zero waste, но да полагаме усилия в тази посока, отколкото въобще да не опитваме, защото ни се струва твърде непостижимо. Така че – да, възможно е. Просто много зависи какви очаквания си поставя човек и доколко са реалистични те.

Съветът ми е да започнем с един навик, който да променим – например да си носим винаги торбичка с нас, когато пазаруваме. Или пък да си носим бутилка за вода, вместо да купуваме пластмасови такива. Не коства много усилие, а бързо виждаме резултата и колко боклук спестяваме. А това от своя страна, би ни дало нужната мотивация за следващата стъпка.

Каква е нагласата на хората у нас, когато чуят за рециклиране или преизползване на вещите си? Лесно ли възприемат идеята и усеща ли се разлика между България и по-западния свят? Какви са добрите практики по света, които можем да приложим и у нас?

Аз лично усещам силна мотивация по тези теми, както у българската аудитория, така и от чуждестранната. Въпреки че сме малка страна, тук имаме много възможности да живеем по-устойчиво. Имаме цели три фирми, които събират отпадъците разделно ( за разлика от много страни, в които такава възможност липсва напълно ), имаме силно развита култура на магазини за дрехи и вещи втора употреба, както и доста шивачи и майстори, които с готовност биха вдъхнали нов живот на вещите ни.

Много полезна практика, която наблюдавам в чужбина, е създаването на мини общности, например в конкретен квартал, в които хората да си услужват с вещи, когато имат само временна нужда от тях, вместо да купуват нови неща. Например онзи ден услужихме на едни съседи с винтоверт, а те пък ни донесоха за благодарност сготвена вечеря. Това, освен че помага за създаването на по-малко отпадъци, в дългосрочен план заздравява общността и ни дава възможност да намираме нови приятели на неочаквани места.

Смяташ ли, че идеята за опазване би могла да се приложи и в училищното образование? Ако да, как?

Смятам, че това е единственият начин да се въведе системна промяна в обществото –  именно чрез образованието. Децата са изключително любопитни към тези теми и сякаш сами усещат колко е нередно да се разхищават ресурси и да се продължава с практики, които замърсяват природата и унищожават животинските видове. При тях емпатията към всичко живо е сякаш много по-силна, отколкото при нас, и това им дава допълнителна сила и мотивация да постъпват правилно. Неслучайно движението Fridays for future, започнато от Грета Тунберг и поддържано от ученици в цял свят, набра такава инерция.

Това, с което можем да подпомогнем процеса, е да извоюваме пространство в учебния план за обсъждане и изучаване на тези теми. За обучаване на децата още от ранна детска възраст в ежедневните практики, които да изградят един устойчив начин на живот. Работя с много преподаватели, както в България, така и в чужбина, които отделят специално време в часовете си на тези теми, и благодарение на тях и на интереса на децата, първата ни уеб книжка „Малка книжка за рециклирането“ е преведена вече на седем езика, именно като част от учебния им процес.

Какво ще ни препоръчаш да прочетем, за да се информираме по темата с рециклирането и да започнем по-уверено да опазваме планетата си?

Ами мога да ви предложа нашата книжка, разбира се, която е достъпна на уебсайта ни напълно безплатно.

Основната идея на книжката е да бъде своеобразен наръчник, който да предоставя полезна и практична информация, както на тези, които тепърва се престрашават да започнат да рециклират и се чудят кои да бъдат първите им стъпки, така и на тези, които са по-опитни, но пак биха могли да научат допълнителна полезна информация. Книгата разглежда подробно различните материали, от които повечето опаковки на пазара са направени, колко пъти може да се рециклира конкретният материал и колко енергия спестява това.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Стажанти на "Под Моста"“Сама жена на път” към себе си27.08.2021

Още от Под Моста

Стажанти на "Под Моста"“Отклонение”: историята на една любов, която сама идва и сама си отиваЛитература