Сараево. С какво свързвате този град? Може би най-дългата обсада на столица в съвременната история , цели 1395 дни. За Сараево се пише, че градът е известен с наименованието „Йерусалим на Балканите“, тъй като в рамките на шепа земя са разположени една до друга църква, джамия, катедрала и синагога. Може и да го свързвате с родения там Горан Брегович. Смятам, че ако Балканите бяха музика, то щеше да е именно неговата. Може би и с нещо, за което аз въобще не подозирам. Ще ви кажа обаче аз с какво свързвам Сараево. С „Аз още броя дните“. Какво е това ли? Седнете, ще ви разкажа една история, след която ще ви се иска да отидете или до Сараево, или поне до най – близката книжарница.

Има книги и книги, след които не си същия. „Аз още броя дните“ е от втория тип. Всъщност романът е победител в телевизионния формат „Ръкописът“. Никога не съм го гледала, признавам, но му благодаря, че откри и представи пред всички ни този шедьовър. И за Георги Бърдаров нищо не знаех, когато посегнах към книгата. Единственото нещо, което ме накара бяха думите:  „Беше толкова отдавна, сякаш никога не е било. Беше толкова скоро, сякаш бе вчера.“ Това е. Прочетох ги съвсем случайно и знаех, че не са ми достатъчни.

Започваш да четеш и ти се струва, че е поредната история за опустошителната сила на войната. След всяка страница обаче авторът те вкарва все повече в историята и след още някоя дума вече изход няма.

И ти си там. В Сараево.

Чуваш всеки тътен от поредната бомба, чудиш се какво да продадеш, за да се спасиш, за отвратителните сцени, на които си свидетел, но пред които си безсилен. Образите на жени, минали през секс лагери и оцелели, само за да бъдат отхвърлени от семействата си са толкова реални, че ти се иска да протегнеш ръце, за да ги утешиш. Войната разрушава всичко. Войната, която е безкрайна. Войната разрушава домове, семейства, разрушава човешкото.

Войната обаче е безсилна пред една любов. Любовта на Давор и Айда. Историята на Давор и Айда не е първата любовна история между християнин и мюсюлманка, няма и да е последната. Нея обаче ще помним завинаги. Топла майска нощ през 1993 г. Обсадата на Сараево е започнала преди година и краят не се вижда, също както на братоубийствената война между довчерашните съюзни югославски народи. Двойка млади сърби стоят в кухнята си, потънали в мълчание. Тягостна обстановка. Мъчна. Загледани в стрелките на часовника, те са взели решението да избягат, за да са свободни или да посрещнат смъртта, но заедно.

Давор я обичаше, така както се обича само веднъж в живота. Истински и без остатък. Без сметки и ресто. Така, както си заслужава да се обича.

За дните, които не искаме да броим

Любов чиста, а в същото време опетнена от войната. Тя е толкова истинска, неподправена и силна, че усещате сякаш сте ги познавали, сякаш един хляб и покрив сте делили, сякаш сте обичали заедно с тях. А след като затвориш последната страница, сърцето ти е още там, още на онзи мост. Още брои дните.

Автор: Цветелинка Цветанова