“Дневник на една лоша година” на Дж.М. Кутси

tumblr_n64z4cwXTi1rmaxnuo1_500Ако бъда притиснат да сложа етикет на моите политически схващания, ще кажа, че те са от вида на песимистично-анархичната пасивност, или на анархично-пасивния песимизъм, или на песимистично-пасивния анархизъм: анархизъм, защото опитът ми показва, че най-вредното в политиката е самата власт; пасивност – защото храня съмнение относно волята за промяна в този свят, воля често предварително заразена с жаждата за власт; и песимизъм, защото не вярвам, че в основата си нещата могат да бъдат променени.“

С тази уговорка от самото начало ще ви запознаем с Дж. М. Кутси и неговия „Дневник на една лоша година“. Ще отправим и предупреждение за първоначалното стъписване от необичайната структура, която обаче ни най-малко не затруднява възприятието, а напротив – въвлича умело в меланхоличните размисли и преживявания на южноафриканския писател. В началото страниците на книгата са разделени на две, а после на три части, чието съдържание се преплита, на моменти избързва и се разминава, но само за да се застъпи отново в кулминацията. Гръбнакът на книгата са категоричните мнения на Кутси, които започват от глобални теми и проблеми като демокрацията, тероризма, педофилията и стигат до съвсем абстрактни и човешки въпроси като тялото, проклятието, музиката, живота след смъртта. Другите две части проследяват две различни гледни точки на една любовна история. История, която е повече случайна случка или възникнал проблем, отколкото романтично изживяване.

„Роман ли? О, не. Вече нямам тази издръжливост. За да пишеш роман, трябва да си като Атлас, да крепиш целия свят върху плещите си и да го държиш там в продължение на месеци и години, докато нещата се избистрят от само себе си.“ Спечелил Нобелова награда за литература през 2003 г., Кутси вече е прекалено уморен, за да се захване отново с подобно начинание. Затова първоначалният замисъл е сборник с критични мнения, който обаче бързо отпада, изместен от странния диалог между героите на този не-роман. В средата на всяка страница е разказът на неговата секретарка Аня, в която писателят е влюбен, а в края – разговорите й с Алан, нейния любовник, който е твърдо решен да ограби възрастния творец.

Тримата герои оформят своеобразна права: добрият и доверчив писател – противоречивата секретарка – злият и алчен любовник. От началото до края писателят предизвиква съчувствието на читателя със своята старческа наивност и мечти за една последна любов. Аня, от друга страна, е ту глуповата, ту хитра и цинична. На пръв поглед тя е типична златотърсачка с минимално количество сиво вещество в черепната си кутия, ала в процеса на общуване както с възрастния писател, така и с Алан се разкриват неподозирани умствени възможности и качества като справедливост, честност, лична позиция. Именно от тези взаимоотношения възниква втората част – възгледите на разказвача по съвсем човешки, ежедневни, обикновени въпроси, родили се от идеите и съветите на Аня. Отново те изграждат и развръзката на този не-роман.

Дали Алан осъществява пъклените си планове, дали Аня се откъсва от него и лошото му влияние, дали писателят действително е толкова уморен дори за една последна споделена/несподелена любов – читателят трябва сам да се впусне в мрежата от есета и истории. Защото „Дневник на една лоша година” далеч не е само дневник, а годината на писателя далеч не е толкова лоша.

Габриела Канджева
е на 25, завършила е Журналистика в СУ „Св. Климент Охридски“. Интересува се от литература, кино и най-вече от музика. Има своя категория песни – космически: онези, които се слушат в кола със спуснати прозорци, за да може свободата да нахлуе вътре с вятъра. Извън сайта работи като журналист и редактор.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to