Музика

Бет Харт за Под моста: „Да се откажа от музиката е като да се откажа от любовта или Бог“

07.12.2019

След броени дни на сцената на зала „Арена Армеец“ ще излезе Бет Харт – огнената дама със смразяващ син поглед и толкова дрезгав и дълбок глас, че всеки път успява да ни хипнотизира. От Под моста успяхме да поговорим с нея за новия ѝ албум, за вдъхновението и трудностите в живота, които вместо да я сломят, я правят още по-силна и впечатляваща.

Здравей, Бет, благодарим, че отдели време, за да отговориш на въпросите ни! Много се вълнуваме, че ще те видим отново след невероятния концерт в София миналата година! Какво беше първото ти впечатление от София и какви са очакванията ти за твоя втори концерт тук?

Никога не съм имала очаквания, защото това не е добре като за начало, затова обикновено тръгвам с идеята просто да се появя с много добър сет лист за публиката. Затова винаги променям сет листа за всеки концерт и се опитвам да проуча повече за мястото и какво ще иска да чуе публиката. Дори се допитваме до феновете в социалните мрежи – провеждаме гласуване сред хората, които ще дойдат на концерта, кои песни искат да чуят. Също добавям и парчетата, за които съм в настроение да изпълня тази вечер, защото съм установила, че когато съм в настроение да изсвиря нещо конкретно, то винаги се получава много добре. Първото ми изживяване тук беше много топло и щастливо и си изкарах страхотно, затова се радвам много, че се връщаме.

War in my Mind” е деветият ти студиен албум – от къде черпиш вдъхновение за песните и как протече записът на албума?

Всъщност това е седемнадесетият ми албум, ако броим и тези с Джо Бонамаса и лайфовете. Вдъхновението за всичките ми песни е едно и също – просто животът! Всичко, което се случва в живота – връзките ми със сестра ми, майка ми, баща ми, наркотиците, алкохолът, Бог, психичното здраве, съпругът ми, кучетата ми, градината, картини, приятелства… всичко, което се случва на едно човешко същество. Винаги, когато настъпи моментът да правя албум, вадя всичко, което съм записала през изминалата година.

Никога не тръгвам с конкретна идея как трябва да изглежда и звучи един цялостен запис. Вместо това работя с нов продуцент, винаги включвам между 13 и 15 песни, защото винаги остават парчета, които не са били включени в предните албуми, както и нови, които съм написала през последната една или две години. Така се събират много песни, а продуцентът ме пита: „А сега, какво искаш да правиш?“

През годините съм се научила, че най-доброто за мен е да включа песни, които наистина обичам. Не ме интересува кои песни ще избере продуцентът, защото аз искам да включа всичките в албума – затова не ме интересува кои точно ще избере, защото обичам всички подбрани песни. Когато трябва да подбере песните, които ТОЙ обича, знам, че ще свърши страхотна работа. А единственото, за което ме е грижа в края на деня, е да знам, че музикантите, продуцентът, инженерите се стараят да направят от всяка една песен най-доброто, на което са способни.

Разказвала си, че тъгата и някои от най-тежките моменти в живота ти са те накарали да пишеш песни. Имало ли е момент, когато си искала да се откажеш от музиката?

Никога не съм искала да се отказвам от музиката. В никакъв случай! Това би било като да искам да се откажа от любовта или от Бог, или нещо, което те кара да се чувстваш по-добре. Кой би се отказал от подобно нещо? Но имаше момент, когато престанах да свиря, защото си мислех, че съм посрамила себе си, семейството и приятелите си, когато бях на 20 и няколко години. Наистина бях затънала дълбоко в наркотиците до степен, в която не ме беше грижа на нищо и никого. И когато се опитах да бъда трезва за първи път, си спомням как си помислих „Божичко, не заслужавам да свиря на пиано повече. Господ ме благослови с музика, за да ме направи щастлива, а аз съсипах всичко.“

Затова спрях да свиря за една година, но тогава един от лекарите ми каза: „Това е нелепо! Господ не ти е дал такава дарба, за да бъдеш перфектна или добра, за да ѝ се наслаждаваш. И той те обича – независимо какво правиш или не правиш.“ И така започнах да свиря отново. Обичам този човек – името му е доктор Апълтън, все още работим заедно и той е страхотен човек и доктор!

Как протича творческият ти процес – как пишеш и записваш песните си – и по какво се различава, когато работиш с Джо Бонамаса?

С Джо правим кавъри на любимите си блус, соул, джаз, рок песни… Всъщност никога не съм избирала песните с него, а с продуцента Кевин Шърли, така че това е основната разлика. Творческият ми процес е следният: просто обожавам да свиря на пиано! Така че никога не се насилвам да седна и да пиша. Понякога нямам търпение вечер да си легна, за да се събудя на следващия ден с нови сили, да си направя чаша зелен чай, да поседя в градината, а след това цял ден да пиша на пианото.

Наистина обичам да пиша – предизвикателно, изцелително и страшно забавно е! Понякога е болезнено, друг път е радостно – това е нещо, което ме кара да се чувствам жива. Има много неща, които ме карат да се чувствам така и писането е едно от тях. Музиката винаги идва първа и то много бързо, затова текстът обикновено е нещото, върху което прекарвам по цял ден. Много рядко, когато наистина страдам, обичам или преминавам през друго силно изживяване, текстът идва веднага и сякаш се написва сам заедно с музиката.

Изживяването е много духовно, никога не го чувствам просто като писане. Понякога когато пишкам в тоалетната (не мога да повярвам, че ви разказвам наистина това!), си представям как изнасям реч пред въображаема публика. Веднъж докато репетирах думите си, разказвах историята на покойната ми баба, която е просто невероятна, и в края на историята си помислих, че всъщност нямам песен, посветена на баба ми! И изведнъж сякаш чух гласа ѝ в ухото си да припява точните думи, които трябва да изпея на пианото. Затова изтичах веднага от тоалетната, седнах на пианото и написах песента “Hold Those Hands”. И, човече, кълна ти се – всеки акорд, всеки тон, всеки ред от текста беше в ума ми, както тя ми го е прошепнала. Написах “Mama, This One’s For You” по същия начин.

Коя известна блус песен винаги си искала да изпълниш, но все още не си?

Не бих я нарекла точно блус песен, но наистина обожавам “A Change Is Gonna Come”. Свирила съм я, но никога не съм я записвала за албум, а много бих искала.

Била си на една сцена със Слаш, Джеф Бек, Бъди Гай – с кого още би искала да работиш?

За съжаление, човекът, с когото винаги съм искала да работя, е Ленърд Коен, който почина. Смятам, че е един от най-добрите поети и музиканти на всички времена. Обожавам го! Беше брилянтен като по-млад, но с всяка изминала година ставаше все по-добър и дълбок. Всичко от 70-те и 80-те е направо откачено! Този човек е просто невероятен. Том Уейтс също е невероятен, бих се радвала да работя с него.

Разбрахме, че практикуваш трансцендентална медитация от доста време – как ти помогна тя и отрази ли се по някакъв начин върху музиката ти?

Смятам, че всичко, което влияе на теб, оказва влияние и върху музиката ти. Защото музиката ти идва от теб. Така че всяка промяна – възраст, връзки – винаги влияе върху творчеството ти. Никога не съм се замисляла дали медитацията е повлияла върху музиката ми, но сега като го каза, забелязвам, че през последните няколко години нещото, с което винаги съм се предизвиквала като творец, е да пиша песни, в които да не използвам гласа си, за да ги продавам.

Затова се съсредоточавам върху идеята, ако нямах дрезгавина, извивки и пр. в гласа, всичко да е монотонно, тихо, спокойно и да използвам само мелодията и текста, за да осъществя връзката със слушателите. Не знам дали този подход дойде от медитацията, но, за съжаление, през последните години почти не съм практикувала, а трябва да се завърна към нея, защото съм забелязала, че когато медитирам, съм много по-спокойна, пуша много по-малко, ям по-малко захар… такива неща.

Джо Бонамаса казва за теб „Тя е Тина Търнър, Джанис Джоплис – голяма работа е!“ Кое е най-интересното определение, което си чувала за себе си?

Не мисля, че съм нещо подобно на Джанис Джоплин или Тина Търнър. Смятам, че хората го мислят, заради някои от песните, на които съм правила кавъри. Феновете знаят, че не съм блус или рок певица. Стилът ми на писане е доста по-различен – смесвам джаз, блус, госпел, поп, рок, дори суинг и малко кънтри. Така че границите на жанровете, които обичам да използвам, са доста широки. И забелязах, че с напредването на възрастта нямам никакво желание да правя каквото и да е близко до хард рок, защото започнах от там, когато бях много млада, а сега изобщо не ми се иска. Сега съм на 47 и е забавно, защото някои хора очакват да скачам и крещя на сцената, но вече не го правя – бях такава, когато бях на 20-30 години.

Какво би пожелала на читателите на „Под моста“?

Пожелавам им здраве, щастие, любов, вяра, надежда и всичко най-хубаво!


Бет Харт идва за втория си концерт в България по покана на BG Sound Stage на 10 декември от 20:00 в зала „Арена Армеец”, а билетите са в продажба в системата на Eventim.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Габриела КанджеваБет Харт – блусът като зависимост и спасение19.11.2018

Още от Под Моста

Деница ДимитроваМежду Холивуд, Бродуей и Уест Енд: театралните роли на филмовите звезди, за които не сте знаелиКино