„Брачната фабула“ на Джефри Юдженидис (ревю)

13.01.2015

big-brachnara_fabulaСтаичката беше тясна и задушна, от едната ми стана ме притискаше ксерокопирна машина, а от другата – метална етажерка. Благодарих наум, че вътре съм само аз, а не още 3-4 човека, както по принцип се случваше. Подадох флашката на жената до мен и ѝ показах какво трябва да се принтира, а тя най-неочаквано за мен подхвана разговор. Явно ѝ беше станало скучно и коментира отсъствието на жива душа по коридорите на факултета. Денят беше девети декември и студентският празник беше извел всички студенти далеч от университета. „Сега ви е времето да се веселите, да се влюбвате, да пътувате… не че после не може, но сега нямате толкова задължения.“
Вижте още: „НЕПОРОЧНИТЕ САМОУБИЙСТВА” – ЗА СМЪРТТА И ЗА ОНОВА НЕЩО, КОЕТО СИ СТРУВА ДА БЪДЕ ПРЕСЛЕДВАНО

Не харесвам стереотипите, но въпреки това ми се стори, че е права. Да, различни сме, живеем с различен ритъм и нагласи, но човек има един период в живота си, когато всичко му се струва възможно и осъществимо, когато не спира да мечтае и има чувството, че целият свят ще легне в краката му, само да го пожелае, когато се влюбва, без да мисли за последствията, без да анализира бъдещето. Това обаче е и периодът, в който идеалите биват разрушавани, мечтите се сблъскват с реалността, любовта е поставена на изпитание. Точно за този период става въпрос в новата книга на Джефри Юдженидис „Брачната фабула“ (ИК „Жанет 45“, 2014).

Романът започва с дипломирането на Маделин, Ленард и Мичъл – трима интелектуалци, всеки със своята страст и копнеж за бъдещето. Мичъл започва следването си, без да има отговор на въпроса дали е религиозен и го завършва в Индия, следвайки стъпките на Майка Тереза. Той се опитва да бъде добър човек и добър християнин, въпреки че сблъсъкът с бедността и болестта го карат да избяга, а плътските желания не са му непознати. Мичъл обича Маделин.

Маделин е от добро семейство и „Никога не си бе задавала въпроси защо е реагирала по един или друг начин или какво влияние са оказали родителите й върху нейния характер.“, тя е романтичка, затънала до болка в отговора на въпроса какво е любовта. „Именно в този период Маделин си даде ясна сметка, че любовният дискурс е дискурс на безпределната самота. Самотата е безпределна, понеже не е физическа. Безпределна е, защото я усещаш докато си с човека, когото обичаш. Защото е в главата ти – това най-самотно от всички места.“ Маделин обича Ленард.
Ленард е бунтар с трудно детство, постигнал е всичко сам, въпреки семейството си, а не благодарение на него. Знае какво означава да си изоставен и да обичаш, но въпреки това не се поколебава да отговори на любовта с цитат от Ролан Барт, според когото думите „обичам те“ спират да означават каквото и да е веднага след изричането им.  Израсъл е в къща, където е извършено убийство. Кръвта е изчистена, стените са пребоядисани, проветрено е, минали са няколко години, няма и следа от престъплението. На пръв поглед всичко изглежда наред, но под повърхността се крият проблемите. Ленард страда от маниакална депресия.

Юдженидис създава идеален любовен триъгълник, в който всеки обича и никой не е щастлив, всеки желае нещо пламенно, но не може да го получи. Въпреки заглавието и сюжета си не бих казала, че това е роман за любовта и съпружеството. Маделин се е посветила на изучаване на автори като Джейн Остин, Дикенс, сестрите Бронте, но всичките те разглеждат брака като крайна точка на любовта, като последния пунктоационен знак в романа. За Юдженидис бракът не е нито начало, нито край, той е поредната стъпка от пътя на съзряването. Юдженидис е автор, който оставя най-важните си послания между редовете, той не крещи истини, а напротив – нежно и тихо ни разказва историите на героите си. Споделя ни за музиката, която слушат, за любимите им книги, за детството и страховете им. Помага ни да влезем в мислите им, да се припознаем в това, което харесват, в онова приятно-страшно усещане, което изпитват на прага на влюбването. Юдженидис е брилянтен разказвач, който умее да обсеби напълно мислите на читателя, а Невена Дишлиева-Кръстева отново доказва колко важна роля има преводачът в това да направи книгата пълнокръвна и вълнуваща.

Четейки „Брачната фабула“, нямаше как мислено да не я сравнявам с другите две книги на автора. От неспособността на обществото да види и да разбере самотата и трагедията на няколко момичета в „Непорочните самоубийства“ , през жаждата за идентичност и  борбата да бъдеш приет в „Мидълсекс“, чак до „Брачната фабула“ –  след като някак си си успял да се впишеш сред другите, след като си извоювал правото си да бъдеш себе си идва ред на въпроса: „Какво искам да правя с живота си?“ Още една по-лична тема се развива и в трите романа – тази за произхода, като тя е по-специално свързана с гръцките корени на автора. В „Непорочните самоубийства“ гръцкото не е важно, не е обособено, скрило се е в съседната къща и чака да излезе наяве. В „Мидълсекс“ историята бяга назад към Гърция и тя се разкрива като спомени, легенди и приказки, произхода е запечатан в гозбите на бабата и последния дъх на дядото. В „Брачната фабула“ Мичъл посещава тази страна, за която само е слушал, чува традиционната гръцка музика, яде така познатата храна, говори с хората, докосва се до корените си.

„Брачната фабула“ е вълнуващо пътуване през един от най-важните периоди за човека – когато се весели, влюбва се, мечтае, но и когато се сблъсква с реалността, прескача „и заживели щастливо до края на дните си“ и поставя най-важните въпроси пред себе си – какво идва, след като постигнем мечтите си? Какво става, ако притежаваме единственото, което сме желали досега, но то не ни носи удовлетворението, което сме си мислели, че ще донесе? А сега накъде? Независимо дали ви предстои да се сблъскате с тези проблеми, или вече сте го направили, „Брачната фабула“ ще отвори една нова страница за вас, ще ви помогне да надникнете в бъдещето или пък ще ви върне в миналот, но със сиурност ще ви предложи един нестандартен, но пък истински завършек.

Прекрасен, внушителен разказвач; той ни припомня, че макар любовта невинаги да тържествува, тя винаги следва непокорния си курс до самия край.“
Sunday Telegraph

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Емилия ИлиеваТопла близост в “Чуждестранния легион” от Кларис Лиспектор28.02.2018

Още от Под Моста

Анна-Мария ПоповаЗа по-добри градски пространства – интервю със създателите на ПОдЛЕЗНОLIFE