Браво, Голиат!

Спортен материал в „Под Моста“!? Ако и ти се чудиш какво прави това заглавие в редовете на този сайт, занимаваш се с култура и изкуство, виж редакторския коментар след статията! бел. ред.

През последните няколко години обичам да провокирам приятелите ми (поне тези от тях, които не са безразлични към спорта), къде на майтап, къде на сериозно, питайки ги кой е най-великият тенисист на България при мъжете за всички времена. Повечето от тях или не знаеха, или сякаш се страхуваха да отговорят Григор Димитров. Но това е верният отговор! И то от няколко години насам.

Роджър Федерер, Новак Джокович, Анди Мъри… и Григор Димитров. Каква компания само! Добавете към нея Николай Давиденко и ще получите всички тенисисти, които са печелили финалния Masters турнир от 2006 година насам. От снощи трофеят от този турнир ще краси колекцията на нашия сънародник. Впечатляващо, нали?

Ние сме горд народ, който обича да си припомня колко хубаво е да си българин и колко много неща има, с които можем да се похвалим пред света. Особено що се отнася до спортни успехи. Успехите в спорта са един от факторите, които сплотяват най-лесно общностите и това не е валидно само за България, а изобщо. Затова е и толкова важно за малка страна като нашата от време на време да се случва подобно събитие, за което да си спомняме с усмивка години по-късно.

Затова и (почти) всяка година на 17 ноември честваме годишнина от великия за България футболен мач на „Парк де Пренс“, в който „Господ е българин“ както гласи знаменитият коментар на Мичмана. Навярно догодина празненствата по случай четвъртвековния юбилей от победата над Франция ще са по-значими, но това не е централната тема в момента, а че 24 години и 2 дни след онзи мач станахме свидетели на друг подобен (този път по тенис), за който отново да възкликнем, че Господ е българин!

Шегата настрана – постижението на Григор е единствено по рода си. България никога не се е славила с топ тенисисти при мъжете (сестри Малееви, страхотни сте, благодаря Ви!). Затова и феновете на този спорт у нас не са чак толкова много в сравнение с тези, които следят футбол например, макар и по начало българинът да разбира от всичко. И все пак, за да не изглежда, че твърдението виси някак във въздуха, ще кажа, че най-предно класираните ни състезатели в ранглистата на ATP (Световната тенис асоциация) преди появата на Григор Димитров са Орлин Станойчев, който през пролетта на 2000 година записва най-доброто си класиране и заема 96-о място в света, и Милен Велев – 121-ви в ранглистата през есента на 1993 г.

Не ме разбирайте погрешно – не искам да звучи така, сякаш омаловажавам постиженията на останалите ни представители през годините. Тенисът е изключително труден спорт и дори появата на наш тенисист сред първите 100 или 150 в света е страхотно постижение. Първо, нека започнем оттам, че се изисква изключително голям финансов ресурс, за да дадете на детето си шанса да стане професионален тенисист. Според проучване на Британската асоциация по тенис на трева би ви струвало около четвърт милион паунда (~$385,000) да развиете един тенисист между 5 и 18-годишна възраст. В днешно време има и доста тенис академии (подобно на специализираните училища), които помагат на децата и младежите да усъвършенстват уменията си и да постигнат успехи в спорта. Но и те, разбира се, не са никак евтини. Академията Санчез-Касал например, в която Григор Димитров е записан, когато е на 16, би ви коствала по близо $3000 на месец. Продукти на тази школа освен нашия сънародник са и тенисисти като Анди Мъри (за когото допълнителен коментар е излишен), Светлана Кузнецова и Даниела Хантухова (съответно достигали до №2 и №5 в света). Други от най-популярните тенис академии са тези на Патрик Муратоглу (един от бившите треньори на Димитров), Ник Болетиери, Рафаел Надал (която отвори врати през 2016 г.) и други.

На всичкото отгоре, веднъж станали професионалисти, за тенисистите не става кой знае колко по-лесно от финансова гледна точка. През 2010 г. Американската тенис асоциация изчислява, че средните годишни разходи на един играч възлизат на $143,000 (което включва $70,000 за заплати на треньори и $60,000 за пътувания по света и участия в турнири). В допълнение към това едва тенисистът, класиран на 164-о място в света успява да изкара достатъчно, за да избие разходите си. А към ноември 2017 година има 2027 професионални тенисисти в ранглистата на ATP. Което значи само едно – трябва да сте наистина дяволски добри, за да си изкарвате прехраната с този спорт. Да – най-добрите в света изкарват милиони ежегодно и то не само от наградните фондове, а и от рекламни права и спонсорства, но това е само върхът на айсберга.

За сравнение, проучване на FIFA от 2007 г. сочи, че над 265 милиона души по света играят футбол професионално. Прави сте, много по-евтино и достъпно е да започнете да подритвате топка по тревните площи наоколо и в крайна сметка някой ден да ви плащат за това, но все пак разликата в цифрите е изумителна.

И написах всичко това, за да наблегна още веднъж на нещо, което след снощния мач вече повечето от вас знаят добре – Григор Димитров е от друга галактика. Сами можете да си направите сметка през какво е трябвало да преминат той и цялото му семейство дори само за да му дадат шанс да се бори за пробив в този толкова конкурентен спорт. А той не просто се пребори за своето място, а седи редом до най-големите звезди.

Почти от самото начало на своята кариера Григор Димитров е сравняван с Роджър Федерер. Стилът на българина наподобява изключително този на швейцареца, когото мнозина смятат за най-великия тенисист на всички времена. Елегантен бекхенд с една ръка, плавно придвижване по корта, изключителна атлетичност и повратливост – тези и други неща обуславяха прякора на Григор – ‘Baby Fed’ (по повод приликата му с Федерер). И докато през последните няколко години експертите бяха на мнение, че Димитров така и не успява да оправдае големите очаквания към него под напрежението от сравненията с Роджър Федерер, то от тази година ‘Baby Fed’ вече не съществува. В историята на спорта гордо седи изписано името на Григор Димитров и нищо чудно в най-скоро време той на свой ред да се превърне в модел за подражание.

Обратно към конкретиката обаче и повода за написването на този текст. Турнирът на най-добрите 8 в света, както е известен финалният Masters в Лондон, се превърна в полето, на което Григор получи своето бойно кръщение. В рамките на изминалата седмица той изигра 5 мача, в които последователно победи Доминик Тийм, Давид Гофен, Пабло Карено Буста, Джак Сок и отново Давид Гофен във финала. Да, нито един от тях не се казва Федерер, Надал или Джокович, но поколенията се менят и най-добрите тенисисти далеч не се радват на толкова крепко здраве, както преди няколко години. Надал дойде на турнира контузен, Джокович не е изиграл нито един мач от няколко месеца, Федерер на 36 взе участие, но бе победен от Гофен на полуфиналите. Съперниците на Димитров са звездите на бъдещето, не на миналото. Някои ще си кажат: „Но Гофен победи Надал и Федерер в рамките на една седмица и заслужаваше да спечели титлата не по-малко“. Така е. Белгиецът е добър тенисист, но фактът, че сънародникът ни го би два пъти в рамките на същата тази седмица е показателен за превъзходството на Григор Димитров, който на всичкото отгоре вече има 7 победи от 8 мача с Давид Гофен.

Игрите на думи започнаха, още когато (Давид) Гофен надви Надал и предполагам, че и след финала снощи щяхме да четем заглавия като „Давид победи в турнира на Голиатите“. Но истината е, че Григор показа изключителни качества, класа и зрялост в най-трудните моменти от двубоя и също така затвърди мнението, че откакто работи с текущия си треньор Дани Валвердо, е много по-стабилен психически – нещо, което го проваляше години наред от началото на кариерата му.

Та, Голиат победи Давид! И ще побеждава още дълго време не само него. Нашият Голиат, който от днес е третият най-добър тенисист в света според ранглистата на ATP, като пред него са само легендите Надал и Федерер.

Оттук-насетне се съмнявам, че въпросът ми кой е най-великият ни тенисист ще получи различен от „Григор Димитров“ отговор. Ако сте се чудили дори за момент, вече всички знаете защо това е той. Съмнявам се и че бих го задал отново някога. И съм безкрайно щастлив от това!

Честит първи сняг!


Това е първият изцяло спортен материал, който се появява в „Под Моста“. Някои от вас сигурно ще си кажат, че използваме момента с манията по „Гришо“, за да трупаме посещения. Който ни познава, знае кои сме и какво правим, а който не – да отвори началната ни страница и да види сам. Затова и тази статия не е еднократен изстрел в тъмното или кликбей опит . Всъщност, невероятната победа на Григор Димитров е повод, а не причина, да обявим едно ново начало – писането за спорт в „Под Моста“. Някои от вас ще се учудят какво общо има спорта с книгите, музиката, киното, изкуството. Дълго време и ние смятахме така. Но истината е, че спортът, въпреки че си няма собствена муза, е не по-малко важен за всяка нация, от който и да е друг аспект на културата.

Разбира се, не очаквайте „Под Моста“ да стане спортна медия с анализи, новини и коментари. Това, което ще правим, е да се опитаме няколко пъти в месеца да ви предлагаме интелигентна и качествена журналистика, свързана със спорт. Да ви показваме социалната, културната и обществената страна на спорта. Да ви разказваме интересни и вдъхновяващи човешки истории. Нищо по-различно от това, което правим вече 4 години.

В последните години,  месеци и най-вече дни, Григор Димитров доказа как с един спортен успех можеш да направиш щастлива и обединена една цяла нация (клише, но факт), която иначе през свободното си време е заета с това да е нещастна и да се мрази. Успехите му имат обхват далеч по-грандиозен от единствено феновете на тениса. Те докоснаха дори онези, които никога до сега не бяха и чували за що е това тенис.

Затова и, вдъхновени от неговото постижение, нашата цел е да направим спортна рубрика, която да е интересна не само за хората, които директно се интересуват от тази тема, но и за онези, които обичат да задвижват умовете и сърцата си.

бел. Димитър Панайотов

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to