Фотография

Анри Картие-Бресон, Робърт Капа и фотографската школа „Магнум“

09.10.2019

„Magnum is a community of thought, a shared human quality, a curiosity about what is going on in the world, a respect for what is going on and a desire to transcribe it visually“, Henri Cartier-Bresson

След прилагането на камера обскура през технологичния ⅩⅧ век и последващото възникване на т.нар. „светопис“ като наука и изкуство, има няколко исторически личности, които играят главна роля в развитието на фотографията изобщо. Едни от тях са създателите на фотографската школа „Магнум“ („Magnum Photos”) – Анри-Картие Бресон, Робърт Капа, Джордж Роджър, Дейвид “Чим” Сиймор и Уилям Вандиверт.

Изложба на Бресон. Снимка, Flickr

Корпорацията за фотожурналистика е създадена по идея на Робърт Капа през 1947г. Рита Вандиверт става първият президент и глава на офиса в Ню Йорк, а Мария Айснер заема лидерската позиция в Париж. Фотографите от „Магнум“ заснемат много от значимите исторически личности и събития на ⅩⅩ век, включително фронтовете на Втората световна война; живота в големите европейски градове; бедността в Близкия изток; наркотиците, престъпността, правителството, проблемите и хората; най-известните писатели и художници през епохата и много други важни аспекти от тогавашния живот.

„Магнум“ съществува и до днес като една от най-престижните фотографскии агенции. Процедурата за прием на пълноправни членове трае минимум четири години и е посредством представяне на портфолио с професионални снимки, като по-голям шанс имат младите фотографи, покровителствани от по-стари членове на агенцията. Новите попълнения се избират всяка година през юни на „Annual General Meeting (AGM)”, а традицията за тази годишна среща датира още от създаването на школата.

Понеже е невъзможно да се разкаже за всички фотографи от „Магнум“, ще се спрем само на двама от най-ярките представители и основатели на агенцията – французина Анри-Картие Бресон и унгареца Робърт Капа.

Бресон и неговият „решаващ миг“

Анри Картие-Бресон. Снимка Wikipedia

Анри-Картие Бресон е роден през 1908г. в градчето Шантлу, близо до Париж. На деветнадест години започва да учи в частната школа на художника и склуптор Андре Лота в известния парижки квартал Монпарнас. Бресон е активна фигура в кръговете на сюрреалистите и изучава с интерес златното сечение и тънкостите на композицията. По-късно прилага тези свои знания във фотографията.

Първите си снимки прави в Кот д’Ивоар, Африка. По-късно създава фоторепортажи от Испания, Италия, Мексико и Мароко. На фронта на Испанската гражданска война попада от страната на републиканците, като дори заснема документален филм за живота на противниците на режима на Франко. Увлича се от комунистическите идеи, през 1940г. попада в затвора, а когато не се намира в горещи точки от света, създава филми с Жан Реноар и работи като фотожурналист за различни издания. Остава в историята с прецизните си композиции, художествената си фотография и „теорията за решаващия миг“.

След 1968г. след известни разногласия с останалите членове на „Магнум“ и комерсиализацията на агенцията, Бресон се отдалечава от фотографията и се връща към първоначалната си страст – изобразителното изкуство. Умира през 2004г. в дома си в Прованс, няколко седмици преди своя 96-ти рожден ден.

Забележителният Робърт Капа

Ред е на Робърт Капа. Истинското име на фотографа е Андре Ерно Фридман. Той е роден на 22 октомври 1913 г. в Будапеща в богато еврейско семейство. Още като ученик се увлича по политическа дейност и ходи редовно по митинги и демонстрации. На 17-годишна възраст, след подобна акция, бива арестуван, обвинен в симпатизиране на комунистите и изселен от Унгария.

„Death of a Loyalist Soldier“, Робърт Капа. Снимка – Flickr

Андре Фридман се мести в Берлин, където започва да учи журналистика и политика в сегашния Берлински университет. Той започва да работи като асистент към немската фотографска агенция „Dephot“. Там за първи път проявява репортерския си талант – през 1932г. успява да снима Лев Троцки на митинг в Копенхаген.

С идването на нацизма, свободата изчезва почти веднага от Берлин и много евреи напускат страната. Фридман, който още няма 20 години, след кратки пребивавания във Виена и Будапеща заминава за Франция, където живее в следващите шест години. През 1934 г. Фридман се запознава с Герда Таро, която скоро става негова любовница.

Двамата създават фотографска агенция, която представят за собственост на знаменит американски фоторепортер Ропърт Капа (фиктивно име, измислено от Герда). Пускат слухове, че той е много богат и винаги първи отразява събития. Така мистериозният Капа бързо добива популярност в Париж. По-късно заминават за САЩ, където се опитват да използват същата лъжа, но биват разкрити. След тези събития Фридман запазва псевдонима Робърт Капа за себе си.

Robert Capa INDOCHINA 1954, снимка Flickr

През 1936г. избухва гражданската война в Испания. Робърт Капа е сред множеството фоторепортери, изпратени да я отразят. На 5 септември, по време на атаката на републиканците, той прави своята най-прочута и най-оспорвана фотография, която уловява войник в момент на смърт. Снимката е сред най-добрите военни фотографии, макар че предизвиква множество дебати по повод истинността си и начина си на заснемане. Герда Таро умира на следващата година. Тя е първата жена във военната фотожурналистика и първата, загинала по време на война.

Робърт Капа снима в Китай и САЩ, а от 1940г. до 1945г. изпълнява поръчки на „Life” на различни фронтове. Войната свършва, а той получава американско гражданство и става сред най-известните фоторепортери в света. Капа работи известно време в Холивуд и пътува до СССР с Джон Стайнбек. След създаването на Израел, фотографът я посещава неколкократно и дори обмисля да заживее там. През 1950г. американският му паспорт е отнет след известния „лов на вещици“ и той се връща в Европа. Робърт Капа умира на 25 май 1954г. в близост до градчето Нам-Динх, Индокитай, където отива като военен репортер и се натъква на противопехотна мина.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Димитър ПанайотовИзложбата „Изгнания“ на Йозеф Куделка и привилегията да я изживеем15.05.2019

Още от Под Моста

Калоян ГуглевВечните театрални постановки, които не омръзват на публикатаТеатър