Автор: Лазар Хрисимов

,,Изкуството не е хлябът, а виното на живота‘‘ – Жан Пол Рихтер. Афоризмът важи и за следващия събеседник. Теодор Ушев е аниматор, плакатист, художник и графичен дизайнер. Режисьор на филма ,,Сляпата вайша‘‘ по едноименния разказ на Г. Господинов, който беше номиниран за Оскар за късометражен анимационен филм през 2017 година. С него говорим на живо, в последния ден на Burgas International Film Fest, провеждащ се всяка година през юли на открита сцена ,,Охлюва‘‘ и Културен дом ,,НХК‘‘. 

Към края сме на 7-мото издание на Бургаския филмов фестивал. Казват, че първите седем години са най-важни от развитието на човек, в този случай – културно събитие. Какви мислите, че са достойнствата и позитивите на този фестивал ?

За седем години фестивалът се изгради като проект с характер, в този смисъл първите седем години наистина бяха важни. Аз много им се радвам, на Емо Ованесов (създател и директор на фестивала) и Антония Цинова (артистичен директор), защото те го започнаха с неистов ентусиазъм и успяха да задържат едно ниво на селекция, което е много прилично, най-вече заради упоритостта. Фактът, че не са фестивал, който е институционализиран, което е много важно за тях, също е голям позитив. Фестивалът е насочен към публиката и аз се радвам, че се събират все повече хора на прожекции. Смятам, че за град като Бургас е много важно да съществува такъв един фестивал. Все повече и повече режисьори ме питат за този фестивал и винаги говоря за него с голяма любов, понеже мисля, че той може да се утвърди като най-важния български фестивал в един момент, и то точно заради този ентусиазъм и насочеността към публиката, работата към нея е изключителна. Затова и съм тук – за подкрепа. Правя всичко възможно, за да помогна на екипа да станат колкото се може по-големи. 

Необходимо ли е за един фестивал да стане колкото се може по-популярен ?

Не съм сигурен за това. Ако фестивалът остане по-бутиков, по-камерен, а не толкова популярен, ползата ще бъде както за организаторите, така и за самия проект. Има достатъчно претенциозни фестивали, които общо-взето не работят нито за режисьорите, нито за публиката. Ако мерилото е това да има директен излаз към публиката – например тази година има програма на лятното кино в Бургас с филми на музикална тематика, което е прекрасно – значи вървят на прав път.

Бургаският филмов фестивал е един от редките случаи, в които зрителите имат безплатен пропуск към прожекциите. Отваря ли се постепенно достъпът към културата за масите ?

Да, в интерес на истината няма много фестивали по света, където хората свободно могат да гледат кино. Присъствал съм сигурно само на един-два. Приветствам това, че тук, в Бургас всеки има възможност да се докосне до фестивала и да гледа качествено, световно кино. Дали това е добре за фестивала, не мога да преценя, но е абсолютно похвално. Ако това нещо се случваше на друго място по света, залите щяха да бъдат претъпкани до козирката. Въпросът е, че в манталитета на българина има един зададен код, че когато нещо е безвъзмездно, то няма стойност. Колкото по-скъпо се продаде един продукт, толкова по-ценен е. Не знам дали психологически е добре за възпитанието на публиката, но ще преценим. Още е рано, за мен това е един експеримент, ще видим. 

Каква е ролята на медийното отразяване ? Може ли то да помогне на млад фестивал да се популяризира ?

Да. Предполагам, че няма достатъчно медийно разгласие, и то не по вина на организаторите, които работят много силно, а поради някаква централизирана арогантност на централните медии в София, т.е всичко, което не се случва в София, за тях не е важно. Проблемът за децентрализация на културата е основен за българското арт-пространство. Според мен в София се случва предимно скучно изкуство, аз го следя и истински важните събития, за които си струва човек да посети града, се броят на пръсти. Причината не е, защото изкуство не се създава, а, че се създава за много. Тъй като всичко е институционално подкрепено, с грантове, изкуството се прави по подразбиране, по поръчка. Просто няма как такова изкуство да е интересно, да вълнува. Трябва да се помисли по какъв начин Министерството на културата трябва да пренасочи финансирането си към интересните неща, които се случват навън, към хора, които са се доказали, отколкото да се подхранва дребнобуржоазната самодостатъчност на съответните културтрегери.

Мислите ли, че ще има прилив на хора, ако медийното покритие се увеличи ?

Би трябвало. Виждам такива, които не са професионалисти, идват специално за фестивала. Със всяка година Бургаския филмов фестивал започва да създава своя фен-база. Селекцията наистина е добра, директорът и селекционерите имат изключителен вкус. Очаквам експоненциално да расте публиката, всяка година. Бургас има потенциала да се превърне в значим културен център, не само за България, а за целия Югоизточен регион. Ако има по-голямо медийно покритие, това би помогнало. 

В днешно време, във време на поляризация на обществото, културата ли е отдушникът, последният пристан, който има силата да ни обедини като общество ?

Иска ми се да вярвам, че това е така. Ако културата не може да обединява, кое може? За съжаление в България се среща обратното – често се случва културата да разединява, особено гилдиите. Голямата култура обединява. Да не се лъжем – тя не е панацея и магическа пръчка за болките на обществото. Това е въпрос, който тръгва от образованието, където културата би трябвало да се намесва. Ако българското образование беше насочено към консумирането и възпитанието чрез култура, музика, концерти, изложби, децата нямаше да са толкова разделени и да имат въпиеща липса на емпатия, доброта и съпричастност. Често чета как учениците печелили олимпиади по математика. Мисля, че българското училище трябва да насочи вниманието си към това да възпитава добри хора, отколкото математици. Цялото разделение и озлобление и всички престъпления се дължат единствено на тази липса на съпричастност, която беше изградена последните 30 години като норма. Културата не можа да запълни тази липса. В крайна сметка става въпрос за силна мотивация това да се промени, да има съгласие по базови рамки на обществения живот, които всъщност са библейските норми – не кради, не убивай, не лъжи… 

Кое ви вдъхновява да продължавате да творите въпреки размирния климат, който описвате ?

Когато има конфликт, това е плодотворна почва за всеки артист. Ние сме като огледала на обществото. Ако животът ни беше перфектен, нямаше да има почти никакво изкуство. Самата дихотомия на развитието на творческия процес е като инг и янг, като борбата между доброто и злото. Хармонията се базира точно на това.

Сещате ли се за цитат, с който може да ,,затворим‘‘ подобаващо този разговор ?

Една пацифистка перифраза, знаменита реплика от филма на Копола ,,Апокалипсис сега‘‘ (1979), която ми се струва все по-належаща – обичам мириса на изпеченото кафе рано сутрин. Повтарям си я напоследък. Предпочитам прясно изпечено кафе, вместо напалм.

Пълнометражният антиутопичен филм на Теодор Ушев ,,φ1.618‘‘, базиран на романа на Владислав Тодоров ,,Пумпал‘‘, се очаква да излезе есента на 2022. В главните роли – Мартина Апостолова и Деян Донков.

Историята на „φ1.618“ разказва за нова нация от вечни, биологически съвършени хора – био-титаните, които се готвят да напуснат Земята завинаги, подготвяйки за мисията кораба Пумпал. В тази утопична реалност, главните герои Гаргара и Криптон ще се опитат да преборят предизвестената развръзка и да обърнат историята. Ще преминат през различни приключения в постоянна надпревара с времето и във вечната битка между любовта и злото, човешкото и безскрупулността.

Главна снимка: Боряна Пандова