Честит рожден ден на безсмъртния Бредбъри!

22.08.2016


На този ден е роден бащата на една от трите велики антиутопии – Рей Бредбъри.
Първият му сборник с разкази излиза през далечната 1947 г., но истинска популярност Бредбъри достига при публикуването на „Марсиански хроники“ (1950).

Днес той щеше да навърши 99 години, ако не беше трагичната му кончина на 5 юни 2012. Автор на близо 600 разказа и 12 романа, Бредбъри е определян като един от най-известните автори на научна фантастика и фентъзи.

Запалените читатели ще го запомнят с романа му „451 градуса по Фаренхайт”. В него той създава свят, който всява ужас и горест във всеки книголюбител. Бредбъри описва тоталитарно общество, насърчаващо масовата култура и потребителското мислене. Общество, в което книгите са забранени и принадлежат на аутодафе.

За себе си той казва:

„Баща ми е Жул Верн. Хърбърт Уелс е мъдрият ми чичо. Едгър Алан По е братовчедът ми с крила на прилеп, когото държим в таванската стаичка. Флаш Гордън и Бък Роджърс са ми братя и приятели. Това е моето потекло. Като се прибави естествено и фактът, че Мери Улстънкрафт, авторката на „Франкенщайн“, ми е майка.“

„Има престъпления, които са по-лоши от това да се горят книги. Например – да не се четат.”

„Някои хора стават тъжни много млади. Няма специална причина, изглежда просто така са родени. Те се нараняват по-лесно, уморяват по-бързо, плачат по-рано и помнят повече и, както казах, стават тъжни по-млади. Знам, че съм един от тях.”

„Любовта – това е да искаш да преживееш с някого всички годишни времена.”

„Дядо ми казваше, че всеки трябва да остави нещо след себе си, когато умре. Дете или книга, картина или къща, дори стена – която е построил, или чифт обувки, които е изработил. Или пък градина, която е посадил. Нещо, до което ръката ти се е докоснала по такъв начин, че да има къде да отиде душата ти, когато умреш. И когато хората погледнат дървото или цветето, които си посадил, ще те видят в тях.”

„Сигурно има нещо в книгите, нещо, което не можем дори да си представим, за да накара една жена да остане в горящата къща; в тях непременно трябва да има нещо. Човек не остава ей така, за нищо.“

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Стажанти на "Под Моста"Европейски литературен конкурс „Димитър Димов“13.06.2018

Още от Под Моста

Калоян ГуглевВечните театрални постановки, които не омръзват на публикатаТеатър