„Четирите цвята на магията“ – фантастично начало на трилогията на В. Е. Шуаб

Кел Изрече:

– Ас траварс.

Стената поддаде и пътешественикът и крадлата пристъпиха напред и отвъд.

„Четирите цвята на магията“ на YA авторката В. Е. Шуаб поставя страхотно начало на трилогията за магьосника с необикновено палто Кел и крадлата Делайла Бард.

Кел е антари – единият от двамата живи представители от измиращ вид магьосници. Само те са надарени със способността да пътуват в паралелни светове. Кел, като част от кралското семейство на Червения Лондон, предоставя дарбата си в услуга на опазването равновесието между световете. Той е вестоносец и посланик на кралете за четири града в четири паралелни свята, всеки носещ едно и също име – Лондон. В тях магията е навсякъде, но докато в един тя процъфтява, във втори е на изчезване, а в трета –  подчинена. Кел дава цвят на четирите Лондона, съгласно връзката им с магията:

Бял за гладуващия град, Червен за този, който е в разцвета си, Сив – за беззащитния Лондон, в който магията е на изчерпване, и Черен, за града, обвит в мистерии и разрушен преди десетки години. Общото между тях е една пивница, в която Кел обича да „акостира“, защото макар и под различни имена, винаги е на едно и също място. Там магьосникът извършва контрабандна дейност, пренасяйки предмети от един свят в друг – нещо, което е строго забранено. Така попада в клопка – даден му е предмет от Черния Лондон. Камък витари – чиста, съзидателна магия и под „чиста“ нямам предвид безобидна, а извор на сила, която в грешните ръце може да причини много беди и да затрие до един и четирите свята. Кел се оказва принуден да върне камъка в Черния Лондон, но за да го направи трябва един по един да прекоси Сивия, Червения и Белия.

В Сивия Лондон Кел се натъква на крадлата Делайла Бард, която му отмъква витари. За да му го върне има Лайла само едно условие – да я вземе с него на пътешествие между световете, защото най-голямата ѝ мечта е да стане пират и да има собствен кораб и сабя. А това е трудно постижимо в Сивия Лондон, където на всеки стълб е рисунка на лицето ѝ с надпис „Издирва се“.

Не помня след Скарлет О’Хара друга героиня така да ме е изкарвала извън кожа. Делайла Бард е от тези протагонисти, заради които скърцате със зъби и ви иде да влезете вътре в книгата, само за да ѝ плеснете звучен шамар. Това момиче е вироглаво, драматично, избухливо и на моменти крайно досадно създание. И за разлика от Скарлет, която е трудно да не харесаш, докато осъждаш, то с Делайла нямах такива проблеми. Но колкото и отрицателни чувства да ме е накарала да изпитам, признавам, че ме държа до среднощ, за да видя дали няма да си строши все пак твърдоглавата муцуна.

„Четирите цвята на магията“ е „дейна“ книга с бойни сцени, задкулисни игри, манипулации, обрати в сюжета, пиперливи шеги и остроумен диалог. Близо 400 страници, които не препоръчвам да започвате преди сън, защото има голяма вероятност да не осъмнете с книгата в ръце. Всеки един от градовете е обрисуват от В. Е. Шуаб прецизно, за да се потопите максимално в атмосферата. И макар първата книга да не е с отворен край на сюжетната си линия, все пак ни оставя въпроси. Какъв е произходът на Кел? Как изглежда Черният Лондон, в който никой не е стъпвал от години? Какви тайни пази кралската династия? Ще се срещнат ли отново Делайла и магьосникът?

Следващите две части от трилогията вече са написани от авторката и публикувани. Радушният български прием на първата книга е сигурен знак, че ще се насладим и на нашия пазар на тях.

„Четирите цвята на магията“ издава издателство „Емас“. Преводът е на Елена Павлова. Прекрасната корица и оформление са дело на Стоян Атанасов от Kontur Creative.

Елис Eмин
на 21 години, студент по “Журналистика” в Софийския университет. Най-важното нещо в живота и са книгите и именно затова, след стажа си при нас, се превърна в най-сериозния ни автор за всичко свързано с литература.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to