„Да четеш Лолита в Техеран” на Азар Нафизи – свят без граници

“Един начин да се справиш с живота е да го четеш като роман.”

Кой от нас не се е потапял жадно в света на книгите, за да избяга от действителността? Кой не е ползвал литературата като пристан за бурите в живота си? Кой не е мечтал да е Робинзон, Алиса или д’Артанян? Поне за малко да бъде някой друг – да бъде силен, смел и да се опълчи на злото.

Източник: http://www.bookcorner.eu/

Източник: http://www.bookcorner.eu/

„Само чрез литературата човек може да влезе в кожата на другия, да разбере неговите различни и противоречиви черти и да не допусне да стане безмилостен.” – тези думи са изречени в Ислямска република Иран. Там където  са подпалвани издателства и книжарници за разпространение на неморална литература, писатели са хвърляни в затвора, вестници и списания са закривани, а класици като Руми и Омар Хаям – цензурирани и забранени. Но и там, където под сянката на планината Елбрус, в къща с незаконна сателитна чиния, една от стаите се превръща в място за прегрешения. Осем млади жени – преподавателка по английска литература и седем нейни студентки, намират начин да се съхранят в жестоките години на иранската революция и периодът след нея. Те дръзват да свалят чадорите, под които носят пъстроцветни дрехи и забранените лак и грим.

1404202251409Те, като Набоковата Лолита са заложници на жесток тиранин, и те като нея използват всяка възможност да проявят неподчинение, създавайки свои собствени кътчета свобода. Такова кътче е домът на преподавателката Азар Нафизи, където всеки четвъртък жените се събират, за да четат и обсъждат забранени западни класики. Тя пише своя мемоар в книги едва след като напуска Иран и емигрира в Щатите. За да предпази студентките си, тя променя имената, биографиите и детайли от външността им. Единствените, които може да опише достоверно, без риск да им навреди, са мъртвите. Само те не са застрашени от блюстителите на закона, защото смъртта е единственият сигурен начин да не те достигнат пипалата на тиранина.

Ала Нафизи превръща обикновения им като песъчинка живот в скъпоценен камък с помощта на художествената литература. Защото:

„Романът не е алегория. Той е усещане за друг свят. Ако не прекрачите в този свят, не затаите дъх с героите и не станете съпричастни с тяхната съдба, няма да можете да съпреживеете, а смисълът на романа е съпреживяването. Само така ще можете да прочетете един роман – като вдишвате преживяното. Така че започвайте да дишате.”

3c27e66ab1a5d9045d9d91367e564d76Първите две части на книгата са кръстени на два емблематични литературни персонажа – Лолита и Гетсби, а третата и четвъртата на Хенри Джеймс и Джейн Остин. Макар и книгата да е четима без да сте запознати с гореспоменатите романи и автори, смятам, че за пълното ѝ разбиране то това е препоръчително. Защото голяма част от елегантността на написаното се крие във връзките, които Нафизи прави – писатели, герои, сюжети, епохи и идеи. Всичко това синкретично се преплита с иранската действителност, с живота на студентките ѝ и с нейния собствен. Тази книга е автобиография, историите на седем момичета през смутните години в Техеран и преклонение пред художествената литература.

Над 100 седмици в списъка с бестселъри на New York Times, мемоарът на Нафизи стана най-продаваната книга по време на кампанията на изд. Сиела на 1. ноември т.г.

Преводът е дело на Ваня Томова, а изящната корица на Дамян Дамянов.

Елис Eмин
на 21 години, студент по "Журналистика" в Софийския университет. Най-важното нещо в живота и са книгите и именно затова, след стажа си при нас, се превърна в най-сериозния ни автор за всичко свързано с литература.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to