Образование

Да носиш пламъка на вдъхновението – интервю с Калинка Богданова, преподавател от ,,Заедно в час’’

19.02.2019

С Калинка ме срещна случайна промяна в обстоятелствата и възможността да се запозная с нея от първо лице. Тя е учител в с. Ръжена,  към програмата на ,,Заедно в час’’. Извън професионалния си профил, цветната ѝ личност е онова, което я определя като човек, заедно с разнообразните дейности, с които се занимава. Определя себе си като човек, който обича динамиката и предизвикателствата, а страстта към пътуванията и фотографията я зарежда и я кара да се усмихва. Майка на две момиченца, които я мотивират да продължава да се усъвършенства като човек.

Защо избира програмата ,,Заедно в час’’, какво е да си учител и къде е скрито пламъчето на вдъхновението- разберете със следващия текст:

Стани част от следващия випуск на „Заедно в час“ до 20 февруари

Как реши да станеш част от програмата на „Заедно в час“?

Знаех за програмата приблизително две или три години преди да кандидатствам. Бях попадала на техни клипове, информационни материали в интернет, а също така и някои от моите познати бяха преминали вече програмата. Именно на най-добрата си приятелка дължа това запалване и интереса към проблемите, свързани с образованието, тъй като от нея научих и за системата.

От колко време си част от програмата на „Заедно в час“?

В момента тече втората ми година. Всъщност знаех за програмата преди това, но фактът, че децата ми бяха малки, не позволяваше  да отсъствам дълго от вкъщи. Преди това никога не се виждах в ролята на учител, а покрай децата ми  разбрах, че искам да се занимавам именно с това и виждам смисъл.

Работя много добре в екип с класния ръководител на моите ученици – Величка Момчева, която е и мой ментор,  и с ресурсната учителка Антония Тинева.  И това е много важно за мен, защото когато имаш съмишленици можеш да постигнеш много повече. Тази година има още учители по програма Заедно в час, които също са моя подкрепа и вдъхновение. 

А каква е визията ти за образованието и  какво е отношението на децата към теб?

Темата за образованието ме вълнуваше още преди да стана родител. Видях каква е разликата, когато децата учат, защото искат да го правят, а не защото им се налага и учат спрямо интересите си. Убедих се сама, че има такова нещо като ,,вътрешна мотивация’’, както и че тя може да се появи у детето, стига да бъде насърчено.

Именно тези видеа, които гледах съвпаднаха с моята идея какво трябва да бъде образованието и каква е целта му- да запали искрата в детето, да насърчава любопитството му и най-вече да не го вкарва в рамки и коловози. Целта  е ние, възрастните да бъдем тяхната опора и насърчаване, да им помагаме да вървят по пътя, по който те имат желание.

Къде преподаваш в момента и на каква възрастова група деца?

Тъй като от шест години живея в гр. Казанлък, преместихме се там с моето семейство, в момента преподавам в основно училище ,,Св. Св. Кирил и Методий’’ в с. Ръжена. Водя занималнята на смесена група – първи и втори клас. Миналата година водех занималнята на четвърти клас.

Разкажи ни повече за децата, с които работиш и комуникацията ти с тях.

Моите ученици са не само от с. Ръжена, а и от околностите. Виждам, че при тях липсва добрият пример и нещо, към което да се стремят, защото просто нямат подходящи ролеви модели и не вярват в способностите си. Често са неуверени, не знаят кои са силните им страни. Да, аз съм техен учител, помагам им с домашните и ги насърчавам, но освен това приемам работата си и като мисия, защото често ми се налага да им показвам какво е това ,,любов’’, да изтъквам силните им страни. Същевременно любовта, която получавам ежедневно е нещо, което не може да бъде измерено. Когато виждат, че си отворен и усмихнат към тях, просто те обичат.

Изрисуване на част от училищния двор- проект от  втората година на Калинка в  основно училище ,, Св. Св. Кирил и Методий’’ в с. Ръжена

Как подхождаш към тях?

В началото е много трудно. Те харесват млади и позитивни учители, но им е много трудно да ти се доверят, притесняват се, тъй като по-голямата част от учениците ми са билингви и им представлява трудност да се изразяват на български. Понякога езиковата бариера ни пречи да се разберем от първия път. Именно това научих и от програмата – освен предметните знания, които са задължителни, трябва да умеем и да боравим с техните нагласи. Лично аз ежедневно ги поощрявам, за да могат да натрупат увереност. Когато видиш пламъчето в техните очи е безкрайно зареждащо и тогава си даваш сметка, че има смисъл.

Ако сега всички  деца, на които преподаваш четат това, какво би било посланието ти към тях?

Всеки човек има силни страни и е важно да ги открие, отговорен е да ги развива. Искам да им кажа, че Те самите са най-голямото си богатство.

Ние сме една капка в морето, когато сме сами, но когато сме заедно и имаме хора около себе си, всяка една капка се превръща в море, а защо не и в цял океан.

Послание ,,Доброто е в нас’’

Кои са най-ценните уроци, на които те научи програмата ,,Заедно в час’’?

Най-важните неща, на които ме научи програмата, е да разкривам своите силни страни, да разбера как мога да ги развивам и всъщност да разбера, че трябва да оценяваме малките успехи, които постигаме всеки ден, защото няма как да постигнем голямата цел, която сме си поставили без да извървим пътя към нея. До всяка една цел, независимо дали е малка или голяма, се достига по стълбичка, като трябва да извървим всяко стъпало по нея.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Емилия НайденоваУсещане за учител – интервю със Сава Ташев, преподавател от програмата „Заедно в час“26.02.2019

Още от Под Моста

Боян Симеонов5 албума от юни, които трябва да слушатеМузика