Образование

Да постигнем непостижимото с постижими стъпки

30.03.2020

Интервю с Елена Татарова, учител от „Заедно в час“ 

Елена Татарова преподава английски език в професионална гимназия по хранително вкусови технологии „Проф. д-р Георги Павлов“ и е класен ръководител на осми клас. Завършила е Психология в Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и още в университета започва работа с деца. По време на работата си в център за деца със специални потребности, установява, че прекия контакт с деца ѝ харесва, кара я да се чувства удовлетворена и ѝ се отдава. И така неусетно кандидатства за програмата на „Заедно в час“, където затвърждава своя мироглед.

Ако си готов да постигаш непостижимото с твоите ученици, кандидатствай за програмата на „Заедно в час“ до 15 април!

Кой път те доведе до програмата на „Заедно в час“?

Привлече ме кампанията на „Заедно в час“ с посланията, които отпращат, защото за мен образованието винаги е трябвало да бъде достъпно за всички деца, а не привилегия.

След няколко разговора с хора, които са били учители по програмата установих, че моята реалност и моето възприятие за образование е много различно от това, което се случва за много деца в страната. Когато аз бях в гимназията, въпросът дали ще уча в университет не е съществувал. Въпросът беше къде ще уча. И за всички мои съученици беше така. Сега, когато разговарям с моите ученици, виждам, че тази възможност дори не съществува като въпрос. Перспективата ми се промени много. 

Лагер на ЦПШ Мальовица; Личен архив

След това реших, че мога да опитам да кандидатствам. Тогава нямах образование за учител, но в рамките на програмата придобих педагогическа правоспособност. Програмата набира хора с потенциал и желание, с необходимата мотивация, а не толкова с опит, а след това ги подкрепя и доразвива като личности и професионалисти.

Не знам какво точно ме подтикна да кандидатствам, но съм безкрайно благодарна. Защото измина само година и половина откакто съм учител, а се случиха толкова много положителни неща, надявам се и в живота на моите ученици и колеги.

Какво ти носи това да си класен ръководител, освен преподавател? 

В началото, когато ми предложиха да бъда класен ръководител, се консултирах с колеги и всички казваха, че има много административна работа. Но определено си заслужава, защото ти не си само учител в този случай. Ти си и учител, и приятел, и родител, защото това са деца, които стъпват за първи път в гимназия и в началото са много уплашени и объркани къде трябва да бъдат и какво трябва да правят. Чувствам се много отговорно, защото те навлизат във възраст, в която формират интересите, ценностите и своите личности. Начинът, по който някой е пример за тях, е изключително важен за тяхната личностна реализация. 

И в сегашната ситуация опитвам да съм в контакт с моите ученици всеки ден, за да мога да бъда подкрепа и постоянен източник на сигурност. 

Лагер на ЦПШ Мальовица; Личен архив

Радвам се също, че екипът в училището ме прие толкова радушно и отделиха много време и усилия, за да ме въведат в чисто административния аспект, и да ми помогнат да се чувствам уверено в тази си роля. 

Вече знам, че когато си достатъчно открит и ясен в целите си, когато покажеш на по-опитните колеги, че образованието на децата е твоят основен приоритет, може да се създаде среда, в която всяко дете се чувства подкрепено както в училище от учителите, така и вкъщи от родителите си.

Какви са твоите техники за прилагане на наученото в училище в реалния живот на децата?

Когато се запознавам с предметно знание или урок, който трябва да планирам, винаги си задавам въпроса, който си задавах и като ученичка – къде ще ми трябва това и кога ще го ползвам.  Имам чувството, че голяма част от ниската мотивация на учениците идва от това, че знанието не се приема като нещо, което ще е потенциално необходимо, а като нещо, което трябва да бъде научено за момента и забравено след това. Винаги се опитвам да открия този елемент от живота, в който това знание ще бъде полезно.  И веднъж, когато представиш нещата така, децата сами имат желанието да го научат, защото имат усещането, че то е важно. 

Как приемат учениците чуждия език? Имат ли желание да учат?

Имат желание да учат чужд език, защото осъзнават колко възможности идват чрез езика, колко много информация може да бъде открита на този език. Но е доста трудно, имайки предвид, че езикът се усвоява по-лесно на едно по-ранно ниво, а те за първи път учат чужд език с влизането в гимназия. На тази възраст е по-трудно тези структури на езика да се изградят в съзнанието им. Аз си мисля, че голяма част от бариерата идва от това да практикуват езика. Те изпитват страх как ще звучат, какво ще кажат другите, страх от това, че няма да са достатъчно добри, затова изобщо не се опитват.

Смазващо е понякога, когато някой си казва – аз не мога. Липсата на мотивация и нагласа, че те могат да се справят с предизвикателствата, е нещо, с което се борим ежедневно. 

Лагер на ЦПШ Мальовица; Личен архив

Има много задачи, които изглеждат непостижими и проблемът с тях е, че просто не са разбити на постижими стъпки. 

В един час по английски език няма да проговориш езика. Но ако днес научиш някоя дума, утре кажеш цяло изречение, след две седмици може да кажеш две изречения, то след три месеца ще можеш свободно да представиш себе си. Това е нагласа, която не е съществувала в тях дълго време и затова трябва поетапно да бъде развита.

Другото, на което наблягам много, е личният пример. Аз им давам пример със себе си и това как уча испански в момента. И осъзнавам, че в момента все още сричам, но това няма да ме спре да стигна по-далеч. Опитвам се да науча и тях на това – да не се отказват.

Знам, че с твои колеги организирате лагер за развиване на умения. Как и защо се случва той? Разкажи ни повече за него.

Миналата година организирахме лагер за учениците с моите колеги, а тази успяхме да регистрираме Фондация ПлаМнина. Най-голямата изненада за мен, като учител в софийско училище, беше, че когато попитах кой къде е ходил, едно-две деца бяха ходили само до Боянския водопад и никъде другаде. Оттам започна  кампания да отидем до Боянския водопад, Драгалевския манастир, Черни връх. До този момент сме реализирали шест прехода на Витоша и един в Стара планина. 

Преход до Черни връх; Личен архив

С мои колеги от “Заедно в час” се организирахме и решихме да направим този лагер, в който да изнесем обучението изцяло сред природата, в планината. Изкачихме заедно връх Мальовица. Включихме ориентиране, планинарство, биоразнообразие, първа помощ, като бяхме поканили много професионалисти. Но най-хубавото беше, когато мой ученик ми каза – „аз тук научих повече отколкото за една година в училище, а тук дори не разбрах, че съм учил, защото беше много готино“. 

Отново се подчерта затвърденото мнение „ученето е мъчение“ и реализацията – ученето е много приятно, просто трябва да се случва по правилния начин. Когато веднъж са го изживели, те го търсят и го искат.  

Как твоето завършено образование по Психология ти помага в работата ти в училище и общуването с учениците?

Всичко, което някога се е случвало в университета, мога да го приложа в класната стая. Най-много ми помага в това да подхождам към всяко едно дете индивидуално. Мога да си дам сметка какви са личностните му черти, какво е нивото на развитието му, каква е социалната и семейната му среда, и как тези неща, взети заедно, му влияят. И как да подходя към него, за да се чувства прието. Защото не мисля, че едно дете може да учи в среда, в която не се чувства прието и разбирано. 

Как се справяте с твоите ученици в ситуацията, пред която сме изправени в момента?

Имам двама нови най-добри приятели и това с Zoom и Google classroom. Изпращаме постоянно проекти, материали и задачи. На тях много им липсва училище и вече искат да се върнат в класната стая. 

Но определено обичта и подкрепата, които споделяме ежедневно, са по-предизвикателни  онлайн. И сега се случва, разбира се. С една колежките ми, Габриела Поборникова, направихме инициатива, в която нашите ученици си разменят писма в рамките на два месеца. В момента няма как да се случи и затова вече имаме Facebook група за предизвикателства. Миналата седмица си разменяхме детски снимки. Мисля, че на фона на това, което се случва,, може да си дадем известно време за почивка и комфорт с такъв тип комуникация. Опитвам да открия дигитален вариант за всичко, което се случва на ниво училище

През следващата седмица ще реализираме с моя координатор Мария Веласкес работилница за творчество онлайн. Важното е да не спираме да се предизвикваме и да не спираме да учим.

Хижа Камен дел, по време на преход до Боянския водопад; Личен архив

Кой е най-важният урок, който искаш да им предадеш? 

Най-важният урок, който и за себе си като учител откривам е, че колкото и трудно да изглежда нещо, то не е невъзможно, ако виждаш неговия потенциал. Много често за трудностите, пред които се изправяме, не намираме решение, защото не виждаме възможност, не вярваме, че ще се справим. Най-много ми се иска да повярват, че имат възможностите,знанията и уменията, с които да постигнат каквото си пожелаят, стига да не се поддават на мисълта, че е  невъзможно. 

Едно от най-вдъхновяващите неща, които ми се случиха, е че реализираха идея за благотворителен коледен базар, която имахме.  Те измислиха и направиха всичко, справиха се буквално за три седмици и събраха средства за материали за ресурсния кабинет за децата със специални образователни потребности.

Учениците се справиха страхотно, бяха супер доволни от себе си, базарът беше много успешен. Но най-много ми хареса колко удовлетворени бяха. След нова година ресурсната учителка им показа закупените материали и те бяха още по-удовлетворени. И вече имат идеята за нов базар – пролетен. Започнаха с новите идеи за кампании, на които можем да помогнем. Сега ще го отложим във времето, но вече мислят за нови кампании. 

Когато имат един хубав пример в живота си, искат да създават нови. А за мен всеки контакт с тях е израстване. 

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Емилия НайденоваОт университета до класната стая: изборът да станеш учител11.11.2019

Още от Под Моста

Деница Димитрова„Любовникът от Zanziбар“ или когато щастието е по-близо, отколкото си мислимТеатър