„Да се изгубиш нарочно“ – интервю с момчетата, които изминаха над 5600км

15.07.2018
Varna Buddies 2019 Summer Edition

„Да се изгубиш нарочно“ е един от най-свежите и позитивни проекти в нашето интернет пространство. Проект, който те вдъхновява да събереш чифт дънки, две тениски, нещо за хапване и карта в една раница, и да отидеш на ЖП гарата. Вдъхновява те да пътуваш смело, да срещнеш десетки интересни хора, да доиш крава, да спиш на палатка, да излезеш от монотонния ежедневен ритъм. Вдъхновява те да намериш онази България, която няма как да не обикнеш.

Снимки: Facebook

Един за всички, всички за един

Идеята се заражда в едно купе на родното БДЖ в главата на Крис Захариев. Крис е от хората, които обичат това, което правят и това си личи. Той е познат в социалните мрежи от няколко години благодарение на своите влогове и канала си в YouTube. С две думи е от хората, които ни е приятно да следваме. И така, за да е успешна една идея трябва и да повярва някой в нея. Някой, който да повярва на зародилото се в твоята глава: „Ами защо не…“. В случая на Крис този някой всъщност са някои. Неговите приятели –  Ясен Атанасов, който учи театрално актьорство в НАТФИЗ и Анастас Шипков (Стас)  – прохождащ оператор. Така започва приключението ”Да се изгубиш нарочно“.

 За проекта Крис споделя:

„Идеята ни беше да пътуваме из България из затънтени села. „Изгубихме“ се нарочно. Беше интересно, защото имахме няколко правила – да не използваме GPS, да не се качваме на магистрала и да не спим в хотели, а където намерим. Също така да ядем каквото намерим. Хвърлихме се в суровите приключения и се лишихме от лукса на модерния живот“.

И така те изминаха над 5600км (това е повече от разстоянието между София и Мумбай). Няма да разказваме за приключенията им. За тях може да следите на страницата им във Facebook.

Срещаме ви с момчетата, които ни показаха, че да се изгубиш може да бъде много полезно нещо.

На вашето внимание Крис, Стас и Ясен.

Под моста: Как би описал себе си с една дума?

Крис: Оптимист.

Стас: Като ученик или щастливец. Първото, защото се опитвам да бъда по-добър, по-знаещ, по-човек всеки ден, а второто, защото вярвам, че сме щастливи да правим това, което правим, да живеем, да пътуваме, да се учим.

Ясен: Искащ.

ПМ: Кога си се чувствал наистина изгубен?

Крис: Когато неизвестните станат повече отколкото съм предвидил.

Стас: Когато комуникацията с човек, на когото държа се проваля. Вярвам, че проблемите между хората се пораждат от неговорене, от несподеляне, но най-тежко е когато се опитваме да кажем нещо, но то не достига до другия. Веригата се къса някъде по пътя и тогава наистина се къса и се губя в немощта си.

Ясен: На морето.

ПМ: Какво е за теб проектът „Да се изгубиш нарочно“?

Крис: Сбъдната мечта с добра компания!

Стас:  “Да се изгубиш нарочно” е връзката с двама истински приятели, първият истински амбициозен проект и първата голяма публика. Със сигурност крайъгълен камък в живота на всеки един от нас.

Ясен: Позитивната страна на нещата.

ПМ: Кое е най – голямото ти постижение досега?

Крис: Отказване на огромни проекти, които ме карат да правя компромиси.

Стас:  За личните постижения е трудно да се говори. Щастлив съм, когато посланието на филма или кадъра, създаден от мен, достигне до някого, когато провокира емоция, когато моите действия направят някой друг щастлив.

Ясен: Не съм разочаровал още наще.. напълно.

ПМ: Кога казваш „Благодаря“?

Крис: По-рядко, отколкото трябва!

Стас: Винаги когато ми се отдаде възможност.

Ясен: Когато уча чужденците на тази дума.

ПМ: Кого би поканил на вечеря?

Крис: Христос.

Стас: Ако имам възможност, всеки гладен.

Ясен: Всички хора, които са ми помагали някога.

ПМ: Най – щурото нещо, което си правил

Крис: “Да Се Изгубиш Нарочно” !

Стас: Всеки амбициозен проект, който не знаем как ще изпълним, всяко задача, която привидно няма решение и всяка идея, която ни кара да настръхнем само при мисълта. Тези са “щурите” неща. А когато завършат и погледнем назад, справили се с тях, вече не са щури. Щурите са винаги напред.

Ясен: Да натискам домофоните на всички хора в квартала и да бягам.

ПМ: Какво отговаряше, когато те питаха „Какъв искаш да станеш, когато пораснеш?“?

Крис: Спайдър-Мен!

Стас: Никога не съм имал отговор на този въпрос. Та аз и сега нямам.

Ясен: Мисля, че те знаеха, без да ме питат.

ПМ: За какво би излязъл на протест?

Крис: Свободата на словото!

Стас: За честността, за човещината и морала, за природата и чистотата. Против всички, които ги потъпкват.

Ясен: На протест срещу неправдата.

ПМ: Ако можеше да присъстваш на едно историческо събитие, кое би било?

Крис: Откриването на Айфеловата Кула!

Стас: Може би по време на първите опити за изкачване на Еверест през 20-те години на миналия век или първото пътуване до Америка през океана, когато светът не е вярвал, че тези неща са възможни. Тези, които са избрали да повярват в “невъзможното”, с тях бих искал да се запозная.

Ясен: На Шипка при опълченците.

ПМ: Какво си казваш, когато нещата не се получават както искаш?

Крис: “ Може би така трябва да бъде.”

Стас: “Айде още един дубъл за камерата моля!”

Ясен: Защо винаги на мен?

ПМ: Най – добрият съвет, който си получавал е:

Крис: Има красота във всеки ден, ако искаш да я видиш!

Стас: „Живей живота си така, че в който и момент да погледнеш назад, да не съжаляваш.”

Ясен: Брой до 10, преди да действаш.

Всички епизоди на „Да се изгубиш нарочно“ можете да гледате на канала на Крис Захариев в YouTube.


Интервюто взе: Цветелинка Цветанова

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Цветелинка ЦветановаTo-do-list: Коткотека08.05.2019

Още от Под Моста

Калоян ГуглевНа кого е нужен руският сериал „Чернобил“?Кино