Музика

David Dower Trio: когато джазът срещне българския фолклор

25.02.2020

David Dower Trio вече не е ново име на джаз сцената в България. Австралийският пианист и композитор вече години наред посещава страната със своя проект. Два от албумите му са записани именно тук, а през 2018-та триото се качва на основната сцена на Международния джаз фестивал в Банско.

Постоянната нужда от експериментиране и изучаване на музиката помага на Дауър да смесва прекрасно същинските джаз елементи с такива от други стилове. В музиката на David Dower Trio може да се открият нови аранжименти на групи като ABBA и A-ha, а последният им албум „There Are No Stars“ добавя и щипка българско традиционно звучене към репертоара им.

На 25-ти март се Дейвид се завръща в Dada Bar в София, за да сложи начало на поредното си приключение тук. Преди това обаче отдели време, за да ни разкаже как е попаднал за пръв път в България, какво го е провокирало да включи кавал, български хор и българска джаз певица, в лицето на Весела Морова, в записите си, както и повече от историите зад последния албум.

Какво те доведе за пръв път в България?

Докато живеех в Лондон басистът ми Люк Фоулър ме научи на традиционно хоро, което беше учил в университета – „Ганкино хоро“. Веднага се влюбих в песента. Ритмичната структура в 11/8 е уникална и омагьосваща. Мелодията за мен навява комбинация от надежда и меланхолия. Моментално ме спечели! Решихме, че най-добрият начин да научим повече за тази музика е да посетим България. Да го направим с турне изглеждаше като добър начин за това.

През последните години натрупахте много концерти тук – какво мислиш за местната публика?

Българската публика е една от най-добрите и най-ценящите, които съм срещал по време на пътешествията си. Разполагат с добро ухо за музиката и подхождат с огромно уважение към всеки концерт. Приемат изкуството и музиката много на сериозно и са готови да ти дадат конструктивен съвет и честно мнение за всеки аспект на представянето ти. Много са мили с нас, създадохме голям брой приятелства в България с хора, които просто идват да ни поздравят след концертите.

Какви са впечатленията ти от джаз обществото в България – спечелиха ли вниманието ти някои местни музиканти?

България със сигурност е наситена с невероятен талант. Удивляваме се – където и да отидем. Разбира се, Милчо Левиев е българска джаз суперзвезда и беше много тъжно да чуем, че наскоро е починал. Откакто открих интереса си към страната, музиката му зае важно място в моя плейлист.

Мирослав Турийски е прекрасен пианист, който прави много готини неща в Пловдив. Имахме късмета да записваме с Весела Морова, която е част от страхотната вокална група „Спектрум“. Бих препоръчал на хората да следят отблизо барабаниста Адриан Николов, който е част от “Red Light District Project” – свири на международно ниво, а е само на 18 години.

Ако става дума за фолклор, аз с най-голямо удоволствие се превърнах в почитател най-вече на две групи – Оратница и Outhentic. И двете комбинират много добре фолклор с други влияния от различни жанрове. За нас е чест, че членове на Outhentic взеха участие в нашия албум.

“There Are No Stars” е вторият ви албум записан тук. В същото време обаче е първият, в който решавате да смесите джаз и български фолклор. Какво във фолклора ви спечели и ви накара да експериментирате с това звучене?

 Прекарах дълго време в слушане на „Мистерията на българските гласове“ и „Космическите гласове на България“, като стилът и звученето на тези вокални ансамбли ми вдъхнови силно. Близката хармония и някои ноти със сигурност хванаха ухото ми. Неравноделният ритъм и начинът, по който тези хорове са създали мелодията, също са много вдъхновяващи.

Когато за пръв път чух изпълнение на кавал от Живко Василев в първия албум на Аутентик – вече знаех, че трябва да включа този инструмент в своя проект. Бях потресен. Начинът, по който свири е фантастичен, а звученето на инструмента е зашеметяващо.

Как избрахте гост-музикантите в албума?

Публицистът на групата в София, Мариана Василева, е приятелка с членове на фолклор-фюжън групата Аутентик. Тя успя да ме свърже с Райна Василева и Живко Василев, които се включиха с изключително професионална нагласа към процеса на записване. Райна помогна и с намирането на останалите два вокала за хора – Габриела Миланова и Пирина Христова. Начинът, по който гласовете на трите се преплитат е изумителен. И трите са или са били в „Космическите гласове на България.

Срещнах се с Весела Морова по време на джем сешън на 2018 Bansko Jazz Festival, като там имахме възможността да се качим заедно на сцената. Бях много впечатлен от прекрасния ѝ глас и забавната ѝ нагласа – станахме приятели на момента. С много емоция и дълбочина тя успя да вдъхне живот на текста на песента ми „The Painter”.

Има ли някаква история зад името на албума?

Беше проста случка – приятел ми писа да погледна звездите през прозореца си една вечер, но при мен имаше много облаци. Когато отговорих „Няма звезди“ – усетих, че съм попаднал на трогателна фраза, която би била добро заглавие на песен, която пишех. За мен тя набляга на това как перспективата на хората може много лесно да варира според неща като обстоятелства и местоположение – как дори да се намираме в един град, някои от нас може да се наслаждават на звездното небе, докато други виждат само облаци. Впоследствие се превърна и в име на албума.

Посочваш Бен Фолдс като основно влияние зад композициите в албума ти „The Frog, The Fish and the Whale”. Има ли изпълнители, които са те вдъхновили при изготвянето на този?

Албумът е разнообразен и съдържа различни влияния. В началото се усеща далечно вдъхновение от български фолклор, особено от хоровата музика. Заглавната песен „There Are No Stars” е моят начин да отдам почит на починалия певец и автор на песни Елиът Смит, чиито трогателни текстове, емоционални мелодии и прогресии продължават да ме вдъхновяват. За мен щеше да е огромно щастие да го чуя да изпее тази песен…

Като цяло триото е много повлияно от групи като Ben Folds Five, The Bad Plus и Brad Melhdau Trio. Беше вълнуващо да добавим и елементи като басовия фъз педал, да включим рок елементи в звученето на джаз триото.

Как се представя албумът извън България? Предизвиква ли интерес извън страната ни смесицата от джаз и фолклор?

Със сигурност предизвика интерес от редица медии извън България. Албумът влезе в ефира на няколко радиостанции във Великобритания, където получи и ревюта в “Kind of Jazz”, “Jazz Wise” и „Blues and Soul Magazine”. В Австралия хората са много впечатлени от включването на българска музика и това доведе до интервюта в ABC Radio (националното австралийско радио) и  музикалната програма на радио 3CR, докато и много други радиостанции пуснаха песните.

В дисертацията си изследваш изкуството на соловото изпълнение на джаз пиано, но в същото време не можем да открием твои самостоятелни записи в дискографията ти. Защо?

Едно от основните неща, които научих, докато пишех дисертацията си, беше, че да свириш сам може да е много забавно, но е и много трудно! Имам намерение в даден момент в бъдеще да направя самостоятелен запис. Към момента обаче вниманието ми попада върху триото!

Какви са плюсовете и минусите да работиш с други – в дуо/трио или с гост-музиканти?

Има много позитиви от това да работиш с други, особено ако са от калибъра на Мат Фишър и Люк Фаулър. Най-важното е, че с тях двамата можем да прекараме цял месец заедно в колата, обикаляйки България и накрая все още ще бъдем приятели.

От музикална гледна точка Мат и Люк допринасят много за песните. Мат има уникален подход към барабаните и перкусиите, който е вдъхновен най-вече от подробното му изследване върху индийските барабанисти. Винаги поставя мелодията на песента на първо място. Люк носи вълнуваща жизненост и енергия на песента, като не се страхува да води групата напред, натискайки педала за дисторция и впускайки се в китарени сола на своя бас. Смеем се много на сцената, чувстваме се комфортно бивайки себе си, докато изнасяме концерт. Чувството е прекрасно.

Не мога да се сетя за много негативи в работата с други, но със сигурност предпочитам да композирам и аранжирам музиката предварително сам. Този процес се нуждае от време, пространство, кафе и много експериментиране. Въпреки че предпочитам да бъда сам през този период, процесът е забавен.

Какви са плановете ти за бъдещето?

През 2020 година ще се завърна в България на два пъти! През март и април за турне из цялата страна като дуо с Весела Морова. През юли и август за дълго турне с триото – нашето четвърто за четири години. Надявам се да запиша ново EP с Весела и нов албум с триото по време на тези турнета.

Също така имам амбицията да кандидатствам за финансиран, с което да докарам български музиканти в Австралия, където да направят уъркшопи и концерти. За мен е мечта да споделя с други австралийци нещата, които обичам в България и българската музика, да пренеса тази изключителна музика и култура в своята родина.

Междувременно, докато съм в Мелбърн, се опитвам да подобря българския си език с български учител, като също посещавам и уроци по хоро, за да да науча някои стъпки! И двата процеса са забавни и трудни, но полагам усилия с удоволствие.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Под МостаВъзроденият спомен за Честър Бенингтън от Grey Daze07.07.2020

Още от Под Моста

Боян Симеонов5 албума от май, които трябва да слушатеМузика