Музика

Дебютният албум на Стругаре: парадът на един различен артист

15.05.2020

Стругаре е явление на българската рап сцена още от времето, в което записваше песни с Луната и Духовни. През последните години обаче като индивидуален артист видяхме пълния потенциал на леко странния образ със свой собствен модел на редене на думите Кулминацията на развитието му е едноименния албум, който ни представя през 2020 година.

Това, което чуваме от Стругаре не е асансьорна музика и трудно ще премине покрай нас, оставяйки ни безучастни – творчеството му е от тези неща, които те принуждават да си формираш мнение, независимо положително или негативно.

А като се замисля, рапът е готин,
стига да не си тъп, стига да не си

Трябва да отбележим обаче, че е спорно доколко става дума за рап – римите далеч не са задължително изискване при него, а структурата е ясна – изразите от началото на следващия ред се озовават в началото на предния, което ние кара да слушаме още по-внимателно, ако искаме да останем в крак с историята. През по-голямата част от времето се носим по споукън уърд поезия върху перфектно подхождащи ѝ бийтове.

Снимки: Николай Неделчев

Всичко е изпипано – макар на моменти да създават впечатление за пълен хаос, текстовете, визията и музиката са в перфектен синхрон и всеки компонент засилва ефекта от останалите. Именно в това според мен се крие големият скок на Стругаре като самостоятелен артист.

Нечовешките бийтове са дело на PISTAMASHINA, макар никъде да не се споменава за това.

Дочуваме, че авторът им е повлиян от IC3PEAK и макар стилът да е лично негов, една прилика е налице със сигурност – и при руската експериментална банда, и при него резултатът са супер счупени бийтове, които са перфектна подложка на също толкова изкривения текст.

Не е нужно да задълбаваме поглед в лириките на Стругаре в търсене на някакво дълбоко послание, защото невинаги бихме могли да открием такова. Казва, че албума се състои от „10 любовни песни“ – 10 умело разказани истории в стил, с който само той разполага.

Майстор е в това да внедри без големи усилия картина в главата ни, наблягайки на малки детайли, които едновременно изглеждан ненужни, но и означават много. В същото време нямаме право и на миг отпускане, защото върволицата от думи бързо ни отнася към друг образ и друго събитие, което не е задължително да е пряко свързано с предишните. Пиперливия език се проявява рано, късно или постоянно, а промените в настроението, с което е произнесен текста често казват повече от самия него. 

Любовната тематика изчезва за момент в „ТРИ ДЕЦА ДВЕ КОЛЕЛА“ и е на път да не заеме централно място в „КОСМОС“ до последния куплет, но несъмнено е основната движеща сила на албума.

Това тук е последната песен, която правя
Нека се чуе УРА и нека да почне зарята

„ПАРАД“  отбелязва триумфалният край на разказа, погълнат от безвремие. Животът продължава без следи от умора, но прозорецът, през който го наблюдаваме се затваря (засега).

Албумът може да бъде закупен от сайта на Facing The Sun, а може да бъде открит още в Spotify, Google Play, Deezer, Tidal и iTunes.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Боян СимеоновНово от Hayes & Y: All Pressure/No Pleasure17.06.2020

Още от Под Моста

Боян Симеонов5 албума от май, които трябва да слушатеМузика