Дебютният роман на носителя на „Пулицър“ Хишам Матар – „Мъжка страна“, излиза от ICU

Номиниран за наградата „Букър“ и за дебютен роман на годината на в. „Гардиън“ за 2006 г.

Носител на наградата „Ондатджи“ на Кралското литературно дружество за 2007 г.

Носител на Наградата на писателите от Британската общност за 2007 г.

През лятото на 1979 г., когато Триполи е горещ като пъкъл, човеците зловещо приличат на демони, а детските игри са умален модел на мъжките борби и вилнеещото в страната насилие, 9-годишният Сюлейман разказва за лятото на своето принудително възмъжаване. В една мъжка страна, където жените са чудати същества, мъжете преуспяват в бизнеса, пишат поезия, преподават история, организират бунтове, правораздават. Но също изтезават други мъже, изнудват и ограбват други мъже, екзекутират други мъже – публично, със зловеща тържественост.

В тази страна покой носи хладната женска длан, сладкодумният разказ на мама. Сред уханието на чай, сусам и хариса женската крехкост е опора на мъжката твърдост.

Ала за детето единственото възможно оцеляване са изгнанието и раздялата.

Сложен и лиричен разказ, укрепен от архетипи на източната наративна традиция и западния Bildungsroman, поднесен през житейската логика на невръстно и пораснало, уплашено и храбро момче. Неповторимата поетична проза на Хишам Матар

Хишам Матар е роден през 1970 г. в Ню Йорк, където баща му работи за либийската делегация към Обединените нации. Не след дълго семейството се връща в Триполи, за да прекарат там следващите шест години. През 1979 г. бащата, Джабала Матар, е обвинен в реакционизъм спрямо либийския революционен режим и принуден да потърси убежище в Египет. Заминава цялото им четиричленно семейство. Хишам и по-големият му брат Зиад завършват средното си образование в Кайро, след което заминават да учат в Европа, съответно във Великобритания и Швейцария. От съображения за сигурност, крият истинската си самоличност – представят се за синове на баща египтянин и майка американка. Това донякъде оправдава арабския им външен вид и американския им английски.

За съжаление обаче се оказва, че Египет не е онова безопасно и сигурно място, което баща им търси. През 1990 г. Джабала Матар е отвлечен. Оттогава се води безследно изчезнал. През 1996 г. семейството получава две писма с почерка на бащата, в които той пише, че отговорността за отвличането му е на Египетската тайна полиция (Мухабарат). Те го предават на либийския режим. Следите на Джабала се губят в прословутия затвор „Абу Салим“ в сърцето на Триполи. И до днес съдбата му не е ясна.

Мъжка страна“ описва ситуация, много сходна с живота на самия автор: бащата на деветгодишния Сюлейман е арестуван и хвърлен в либийски затвор заради политическите си убеждения и дейност. В романа обаче Фарадж – макар и пребит – се връща при семейството си.

Вторият роман на автора, „Анатомията на едно изчезване“ (ICU, 2017) също изследва връзката баща – син, както вплита теми като загуба, отсъствие и политическа тирания.

През 2016 г. излиза и великолепната мемоарна книга „Завръщането”, за която през 2017 г. авторът е удостоен с наградата Pulitzer за биография.


„Красив роман, уловил универсалната трагедия на децата, попаднали в капана на ужаса на своите родители.“, Washington Post

„Неподвластен на времето портрет на инфантилността на злото.“, New York Tomes

„Роман, който разказва не само за една изтерзана страна, но и за сложните взаимоотношения и болезнената уязвимост на детството.“, Independent


За преводача

Надежда Розова е завършила СУ „Св. Климент Охридски“ с магистратура по индология и специализация по английски език. Преводач и редактор на художествена, документална и научна литература от и на английски език и от хинди.

Преведените от нея над 150 заглавия включват произведения на Роуз Тримейн, Прия Базил, Джейн Остин, Хенри Джеймс, Ръдиард Киплинг, Салман Рушди, Халед Хосейни, Рут Озеки, Уилям Тревър, Дафни дю Морие, Ерика Джонг, Джон Гришам, Стивън Хокинг, Джилиан Флин, Далай Лама, Удаян Ваджпеи, Нирмал Варма, Камлешвар, Гангапрасад Вимал и др.

Носител е на специалната награда за превод „Кръстан Дянков“ за 2014 г. за романа „Създания от време“ от Рут Озеки и на наградата за превод на художествена проза на Съюза на преводачите в България за превода на романа „Последният дъх на мавъра“ на Салман Рушди, 2015 г.


В любимата книжарница от 15 март.

Под Моста

е независима медия, създадена от млади хора, занимаващи се с писане и журналистика. В сайта можете да намерите новини и изцяло авторска публицистика за култура и лайфстайл.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to