„Детектив“ на Театър „Българска армия“: игра за егото и характера

Новото заглавие в театър „Българска армия“ – „Детектив“ оставя противоречиви чувства. След сладкия вкус на хубавите неща в постановката, получаваме неприятно нагарчане, което е трудно за отмиване.

Отговорна за тази експлозия от противоположности, кацнала на небцето ни, е режисьорката Надежда Асенова. За пиесата на избрания от нея автор – Антъни Шафър, има вече редица положителни оценки. Въпреки това винаги е хубаво да ни светва предупредителната лампичка, когато в рекламата на представлението прочитаме, че пиесата имала „зашеметяващ успех“.

Обикновено нещо, писано от френски псевдо-сатиричен драматург, се окачествява като „зашеметяващо“. Но много често е развалена боза. Ала Антъни Шафър наистина се радва на успех. Неговият „Детектив“ е игран 2 359 пъти в Лондон, а на Бродуей 2 000 пъти. Освен това е няколко пъти екранизиран.

Наистина сюжетът на пиесата е интересен. Далеч по-смислена и оригинална от френските сатирични бози, тя осмива детективските романи. В нея е изградена история, подобна на тази на книгите със заплетени случаи. Един от героите – Антъни, всъщност е автор на такива романи и влиза в джентълменски сблъсък с мъжа, който е любовник на жена му – Майло. В ролята на първия е Добрин Векилов – Дони, а на вторият е Иван Радоев.

„Детектив“ изобилства от обрати, поднесени с изтънчени изненади, макар в някой случаи те да се предусещат. Въвлечени в спор помежду си, двамата герои се превръщат в творци и задвижваща сила за обратите в сюжета. Те са подчинени на джентълменска игра помежду им, тест за егото и характера им, която е на ръба жестоко да загрубее. И все пак в един момент пиесата доскучава, а диалозите започват да изглеждат прекалено дълги и измарящи за публиката.

А може би ми се струваха такива заради играта на Иван Радоев. Никаква логика и мисъл в действията му и в говора му. По-добре да не стигам по-далеч и да наричам поведението му изкуствено. Но просто не беше приятна гледка. Докато на този фон Дони изглеждаше доста добре. Не знам дали би създал също толкова положително впечатление, ако партньорът му на сцената се беше представил далеч по-успешно.

Също така и музиката за представлението, „изненадващо“ написана от Дони, звучеше адекватно. Особено на място беше в момент на лично задоволство на Антъни. Докато в този образ виждаме Дони да се движи победоносно на сцената, а за фон да звучи музика с неговия глас, трудно би било да не приемем този етюд за достоверен и завършен.

Но не дотам завършени бяха костюмите и сценографията, които са дело на Кънчо Касабов. Героят на Дони се слави със завидно финансово състояние и изискан вкус за дрехите, с които се облича – нищо общо с реализацията на сцената. Освен това мебелите в дневната му приспадат към направлението футуристичен мутробарок.

И след поетата доза сладко идва „зашеметяващата“ горчилка, която ме оставя да се чудя хареса ли ми или не, все едно съм дегустатор на вино. За мое щастие изборът не е труден. Добрите неща в „Детектив“ ярко изпъкват на фона на несполучливите. За жалост се случва и обратното.

Калоян Гуглев

е на 21 години. Роден във Варна и изучава журналистика в СУ „Св. Климент Охридски“. Интересеува се основно от театър, история и футбол. От време на време се задълбава и в други временни интереси.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to