Образование

Дизайн мислене. Значение, стъпки в развитието му и приложение в образованието на дигиталната ера

31.12.2021

Преди месец имах възможността да се включа в архитектурна работилница, свързана  с централните столични части. Приятно изненадана бях, че деца на около пет-шестгодишна възраст присъстваха с родителите си и бяха сред най-активните в изготвянето на прототипи и макети. Разбира се, за малчуганите това беше само игра, но изобщо не им пречеше да имат интересни хрумвания за настилките и за осветлението в кварталите. До същите изводи бихме могли да стигнем чрез теоретични познания и предълги обучения и ние, възрастните, само че често сме възпрепятствани от собствените си стереотипи. Някак креативността, която сме проявявали в детската градина, бавно и полека е била изменена в училище. Хубавата новина е, че това може да се промени за идните поколения чрез преподаване на цялостен подход за справяне с проблемите (или т.нар. дизайн мислене).

Дизайн и дизайн мислене

Какво означава „дизайн“?

Думата очевидно е чуждица, а начинът, по който я използваме, понякога е силно ограничен и не отговаря на оригиналния ѝ смисъл. За мнозинството от хората дизайнът е нещо видимо. Дали ще става дума за мебели, дрехи, опаковки, уебсайт – дизайнът сякаш спира до външността и естетическите качества.

Снимка: Freepik

Ако се замислим обаче, дизайн е синоним и на проектиране, създаване, изграждане. Това е процес на изразяване на мислите и ценностната ни система в реални обекти, полезни дейности или услуги. Съвкупност е от няколко стъпки на действие, а не красива обвивка. И в никакъв случай не е свързан единствено с артистичните сфери. Използва се  както в изкуствата, така и в науката и технологиите, в бизнеса и предприемачеството, в политиката и др. Всеки качествен съзидателен труд би трябвало да  се случва, благодарение на добре обмислен и реализиран процес. Владеенето на дизайн мисленето обуславя качеството на крайния резултат.

“Дизайнер е всеки, който превръща съществуваща ситуация в по-добра такава.“ — Хърбърт Саймън, нобелов лауреат по икономика

Приложение на дизайн мисленето

Дизайн мисленето е творческо, но и практически насочено към решаването на конкретни проблеми. Изисква ясна представа за нуждите на целевата група, изследване на съществуващата ситуация, както и с какво положението може да се подобри. Този мисловен модел включва активно допитване до хората, създаване на прототипи, анкети и визуализиране на идейни варианти.  

Всъщност STEAM професиите не са нещо ново и мисленето „извън границите“ е било нужно векове наред. Днес просто се е пренесло и към по-модните хайтек отрасли, а това кара хората да се запитат как да образоват бъдещите специалисти. Успехите на модела са видни в много популярни съвременни компании като Apple, Google и IBM. През последните десетилетия навлиза активно и в учебните заведения по цял свят.

Стъпки в дизайн мисленето

Дизайн мисленето е изключително ясен метод, ако следваме петте стъпки за успешното му реализиране.

Разбиране и познаване на крайния потребител/общността

Представете си, че избирате подарък за някого. Каква информация за човека ще ви трябва? Вземате предвид възраст, пол, интереси и хобита, разбирания за света, за да се спрете на нещо подходящо, нали? Е, абсолютно същото е и в работна или академична среда с конкретни проблеми, които трябва да разрешим. Първоначалното проучване на целевата ни група помага да навлезем в контекста. Крайните решения могат да са хиляди различни, но всички стъпват на началните ни данни и изводи.

Определяме проблема

Тук трябва да вземем решение какъв подарък търсим. С какво този подарък ще улесни живота на получателя си? Аналогично е, когато в реална обстановка някой има нужда от нов уебсайт, проект за къща, шаблон за презентация или каквото друго се сетите. Всеки проект решава конкретни проблеми, но подходът е сходен.

Снимка: Freepik

Търсим нови идеи

Дали се захващаме с проектиране на хотел, или с училищен реферат по екология, важен е креативният подход, проучването на идеи, какво е направено вече и кое все още не е, за да го създадем или доразвием ние. Копирането на чужди решения обикновено води и до едни и същи грешки, а ние искаме да надграждаме, нали?

Правим бързи прототипи

Най-лесно е да разберем тази стъпка като си представим макетите на дизайнерите или симулациите (били те виртуални или реални). Чрез тези визуализации, дизайнерът вижда къде са слабостите на продукта и какви са силните страни на всеки вариант. Така за крайното решение се взема най-доброто от всяка версия.

Тестваме и търсим обратна връзка

Без финалната стъпка може да се окаже, че решението ни не е оптимално. Затова се прибягва до анкети и практически изпитвания, в които клиент или общност (физическа или онлайн) дава субективното си мнение за преживяването си с продукта/услугата. Когато говорим за по-мащабни проблеми като промени в здравеопазване или образователна система, то следва да има и много повече проби преди предлагане на крайния план.

Снимка: Freepik

Дизайн мисленето в образованието

Все още сме в очакване поизхабените модели на образование да отстъпят място на креативността и цялостния подход, но вече вървим успешно в тази посока. Нови ресурси в помощ на учителите се появяват в онлайн пространството постоянно. Така преподавателите разработват по-богати планове на учебния материал, часовете стават по-интерактивни, а новите технологии са ежедневие, а не изключение в класните стаи. За учениците остава удоволствието да опознават света и да развиват умения за умело решаване на ежедневни проблеми.

Подобна учебна среда стимулира социализацията и екипната работа.  Младежите създават прототипи заедно, дават обратна връзка на съучениците си за техните проекти и така се учат да приемат градивна критика. С дизайн мисленето децата организират задачите си по-ефективно, учат се да боравят с идеи, не на последно място развиват и емпатия.

Дизайн мисленето активно съдейства за изграждането на характера на младежите и реалната им самооценка, както и на нагласата им към света. Децата стават по-широко скроени и са склонни да експериментират в различни области.

Онлайн инструменти и платформи в помощ на дизайн мисленето

Немалко от вече активно навлезлите в ежедневието ни онлайн инструменти са отлични помощници в дизайн мисленето. Такива са всички платформи, които дават възможност за свободно споделяне на идеи в реално време, създаване на схеми и презентации, на анкети и т.н.

Google Docs, Sheets, Slides, Forms, Jamboard

Да, точно така – споделените документи, където всеки да събира идеите и проучванията си, са началото на дизайн проекта. Пакетът на Google е удобен за доста от стъпките на разработка. Чрез него можем да проведем начални анкети и да проучим повече по темата си, както и да помолим за обратна връзка, когато сме готови. Идеален е за събиране на информация и коригирането ѝ от екип хора едновременно. Презентациите пък са удобни за визуализиране на идеите и представянето им пред по-голям кръг от хора.

Сред по-новите инструменти в пакета е „бялата дъска“ – Google Jamboard. Дигиталната интерактивна дъска е създадена за максимално улесняване на скициране и бързи схеми.

Microsoft Education и Teams

В алтернатива на Google пакета през последните години се превърна платформата на Microsoft. Тя предоставя удобни онлайн инструменти за планиране на уроците, задаване на домашни и обратна връзка. Децата отново могат да работят екипно върху проектите си и лесно да обменят идеи.

Edutopia

Завършваме с един уебсайт, за който и преди сме споменавали. Това е съвместният проект на Джордж Лукас (точно така, създателят на „Междузвездни войни“) и Стив Арнолд – Edutopia, който доби голяма популярност и се превърна в любимо място на учениците. Сайтът се фокусира върху интердисциплинарното учене, практическия опит чрез проекти, развитието на социалната и емоционална интелигентност и др. На едно място са събрани хиляди полезни ресурси, които спомагат за изграждане на дизайн мисленето.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Анна-Мария ПоповаЧат приложения в помощ на онлайн образованието31.01.2022

Още от Под Моста

Боян СимеоновЛюбо Попйорданов и Дните на предизвикателстватаLIFE