Докъде води пътят на отмъщението (ревю на „Кралят на зимата“)

BookCoverАвтор: Били Стефанов

Издател: Булевард

Страници: 352

Цена: 13

Всяко новопоявило се име в българското фентъзи буди интерес. Oще повече когато то пише в „епичното“, а не в „ърбън“ разклонението на жанра. Защо ли? Поради простата причина, че създаването на свят заедно с всичките му легенди, фолклор и т.н., както и налагането му, е трудна задача. А освен това трябва да се има предвид наличието на толкова други автори и светове, което допълнително затруднява дебютиращия да извади нещо максимално бягащо от клишетата. Едно такова ново име е Били Стефанов, а ръкавицата, която хвърля в родното литературно пространство, се нарича „Кралят на зимата“.

Минал съм през толкова много фентъзи автори и от антуража на Толкин и от този на Дж. Мартин, че летвата ми е дотолкова високо, та сам гледам, четейки нещо ново, особено от българин, да не съдя прекалено строго. Все пак имаме автори от калибъра на Абъркромби, Лорънс, Даниел Ейбрахам, Робин Хоб и още, и още, и още… а пазарът е толкова пълен с книги, книги, книги, че времето за четене се превръща в лукс. И ресурс, който хората не трябва да хабят щедро за този или онзи. Което ни довежда до въпроса – трябва ли този ресурс да се вложи в 352-те страници на Били Стефанов?

Да си призная, в началото романът въобще не ми хареса. Започна някак припряно. Още в пролога авторът бързаше да запознава читателите с философските си мисли и мъдрости, които бяха поднасяни повече пряко, отколкото чрез диалози или действие. Още преди да започне същината на романа, авторът бе изложил възгледите си за доброто и злото, което ми дойде леко натоварващо. За миг бях на път да се откажа, но после реших все пак да изчета цялата книга и тогава да си вадя крайни заключения.

И не съжалявам! Всъщност отвъд прибързването на автора да изложи идеите си – самият сюжет и историята са много увлекателни. Екшънът и динамиката са на ниво. Самият подход към излагане на текста предразполага читателя към това да си представя случващото се. Има добри завъртания на главните линии и неочаквани обрати, което е плюс. Праволинейността е най-сигурният начин за един автор бързо да отпадне от литературното пространство, тъй като в днешно време се търсят много романи, в които постоянно се случва нещо ново и интригуващо. Романи, които постоянно държат читателите нащрек. От тази гледна точка Били е безупречен. Стилът му е лек и увлекателен. Не препълва текста си с описания, а напротив – залага на движението. Според мен допуска грешка с това да посочва пряко какви са тези или онези герои, вместо да оставя читателите сами да решат. Но това е нещо, което кажи-речи всеки автор допуска, особено в първите си творби.

Друго, което ми допадна в „Кралят на зимата“, бяха диалозите. Нямаше излишна пряка реч, имаше много добри философски разговори (любим ми е този с монаха!). Главните персонажи са лесни за запомняне и добре изградени, дори има такива, с които като читател се свързах емоционално. От време на време авторът залитва към някое и друго дребно клише – дотам, че се усещат и влиянията му от любими произведения, но това е неминуемо. А и освен това Били не вкарва сюжета си в типичните стереотипи, а търси нови решения на добре познатите дилеми във фентъзито.

Докъде води пътят на омразата и отмъщението? Докъде е готов да стигне човекът, яхнал крилете им, и в какво е готов да се превърне и изроди целият му живот?

Семейството и цялото племе на младия и тепърва навлизащ в живота Родгар са избити. Така той се явява последният от Норсевите – войнстен, варварски народ. Останал сам, главният герои, притежаващ нечовешки сили и яхнал знамението, пратено му от идола, който Норсевите почитат, Родгар напуска опустошения си дом в търсене на отмъщение. По пътя си обаче намира спътници, които за добро или лошо го въвличат в свои игри. И така приключението започва.

kingofthewinter

Историята меко казано ме разтърси. Имаше толкова моменти, които ме трогнаха и толкова битки, от които настръхвах, че когато дойде краят… Този край…

Просто прочетете!

Няма да ви лъжа. Тази книга ще ви изцеди до някаква степен, но си заслужава. Най-вече заради крайното удовлетворение.

Съветът ми към автора занапред, особено ако продължава да пише в този свят, е да покаже повече от него. В текста назряват много интригуващи идеи. Ще е хубаво да ги оформи под формата на митология и фолклор и така читателите да добият още по пълна представа за фентъзи вселената.

Ще посъветвам Били да си намери кадърен български художник (а у нас има страшно много такива!), с когото да направят карта. Фентъзи почитателите обичаме такива екстри, а освен това аз и много други мои колеги винаги сме гледали да осигуряваме карти към земите от произведенията ни. Първо, защото така е по-удобно да се проследява действието и приключението, и второ, заради самият дух!

Освен това в следващите произведения от него ще се радвам да видя още от възгледите му, само че предадени не пряко, а посредством текста.

И най-вече – да продължава да пише и да издава, защото има страшен потенциал.

Книгата може да се намери по книжарниците и е желана придобивка за библиотеките на всички почитатели на „Песен за Огън и Лед“, „Разделената Империя“, „Малазанска книга на Мъртвите“ (айде от мен да мине!) и „Колелото на времето“.

Българското фентъзи трябва да се подкрепя, защото то показва, че жанрът не е никак изчерпан. Пожелавам на всички читатели приятно пътуване в помраченото съзнание на един мъж, чиито най-съкровени ценности са били изтръгнати и унищожени. Докъде ще стигне той ли?

Придружете го по пътя му на омразата и сами ще разбере!

 

Делиян Маринов

е на 25 години и е дипломиран политолог. Интересува се най-много от литература, музика, кино и пътувания. Има издадени три фентъзи романа.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to