Душевна голота и обич с „Голи стихове“ от Теодора Тотева

26.03.2015

Литературен клуб „Благодатният четвъртък” и Столична библиотека ще представят книгата „Голи стихове” от Теодора Тотева. Това е нейната първа книга с поезия, издадена от „Сиела”. Събитието ще се състои на 27-и март от 18:00 часа в клуба на Столична библиотека. Книгата представят Леонид Йовчев и Калин Терзийски (редактор). За музиката ще се погрижи фънк групата „Krekhaus”.

Теди казва, че в тази книга е съблякла себе си до крайност. Щастлива съм, че държах книжното ѝ тяло още в първия ден на излизането ѝ от печатницата, а Теди можех да прегърна.

„Слънцето залязва в чаша с вода,
Като кайсия на дъното.
Като опит от него да се направи сладко.
То се стича по хоризонта и е пръснат жълтък,
Оранжевата му плът раздира небесното си тяло.
Виждам профила на нощта.
Дядо надига чашата и изпива слънцето.
Сега знам къде е залязло.“

Голи стиховеСтихосбирката „Голи стихове“ е приютила емоция във всяко свое ръбче. Тук няма да откриете безразличие, модерното становище да си „над нещата“, да си безчувствен. От чертичката на А до завършека на Я човечността присъства и провокира, вълнува, замисля. Като една експлозия от емоции през различните години, срещи и вълнения, четейки, ще се чувствате, че пътувате. Поне на мен „Голи стихове“ ми донесе ново пътешествие, а радостта в очите на Теди – смисъл. Смисъл, защото вярвам, че човек постига всичко, което желае с цялото си същество.

И докато си мисля, че Теди забелязва всеки малък жест, че умее да се вглежда в детайлите и всяко мъничко нещо я вълнува, значимо е, се дивя на това как описва връхчетата на пръстите на поета и всеки човек за нея е вселена. Ако има хора-слънце, тя със сигурност е едно от тях – просто трябва да отворите книгата, да я видите как говори за изкуство или как чете свои стихове и ще разберете.

За Теди „Голи стихове”  е една „разсъблечена душевност“. „Когато човек е гол, той е най-уязвим, но и най-чист пред себе си и пред света. И затова може би се представям най-добре именно чрез стиховете, които написах“, ми раказва тя.

Не настоявам да съм повече от дума,
черен косъм върху бяла блуза
или муха на лист хартия.
Не настоявам и да вярват в мен.
Да си призная,
Искам единствено да съм печатна грешка
върху мустака на литeратурата…
И когато се целувам с г-жа и г-н читателя,
да засядам като семка между зъбите!

Описва сърцето си като„малка птица“ , а когато я питам накъде лети , тя ми отвръща: „Към свобода и простор. Към онзи човешки простор, в който можеш да откриеш света чрез другите и да намериш вътре себе си, но себе си, търсейки човечност и любов.“

Вижте още: Красотата на „Нощем с белите коне“

За Теди поезията е онази сетивност, чрез която възприема света. Харесва особено сюрреализма, но не като направление, а като свое място, в което се чувства най-добре, в което може да създава собствени светове.

„Оперирам те от безсмъртие и не вярвам,
Че някога ще ми благодариш.
Да си човек не е тежко,
Да си човек значи да го споделиш.”

Снимка: Диагоналите на София
Снимка: Диагоналите на София

Ето за какво още си говорихме с Теодора Тотева:

Какво научи от „Голи стихове”?

Научих, че мечтите се сбъдват. Но докато сбъдваш мечтата си, минаваш през много препятствия. Всяко едно стихотворение вътре ме научи, че не можеш да кажеш за едно или друго „това е добро, това е лошо”, защото те са много по-силни от теб самия. Научи ме на израстване. Защото, докато мечтите се сбъдват, не хвърчиш само в облаците, стъпваш и по камъни и същевременно трябва да намериш баланса и да продължиш.

Вижте още: „Една ампула мрак“, която свети от Виолета Христова

Каква е връзката между театъра и поезията? Защо избра актьори да четат твоите стихове?

Всичко стана много случайно! Но случайни неща няма! Един ден просто идеята изскочи! Избрах  актьори да четат, защото искам да предам един нов облик на поезията, тя да не бъде статична (само на листа), а разчупена и достъпна. Исках да я видя жива и мърдаща, да ѝ дам по някакъв начин дреха. Също така да ѝ предам пластичност и живот чрез актьорите. А симбиозата, която се получи, беше прекрасна. Изключително признателна съм на Леонид Йовчев, Стефан Вълдобрев, Марта Вачкова, Косьо Лунгов и Мая Новоселска, че приеха моите “Голи стихове” в сърцата си и ги облякоха със собствените си светове!

„Да знаеш, че няма невъзможни неща, означава да се родиш.
Ако човеците се грижехме за човешкото
Обичта нямаше да е дефицитна.
Нямаше да се продаваме,
За да се купим.
И щяхме да наричаме свободата единствена същност.
Ако  -т-и-, не се беше отказал от с-е-б-е с-и.”

Как можем да махнем кавичките?

Кавичките можем да махнем, когато видим всичко в света и го забравим. И тогава можем да открием света през собствените си очи на свободен човек. Кавичките се махат, за да можем да бъдем такива, каквито сме, и да изнесем най-доброто от себе си!

Вижте още: „Смяна на огледалата“ от Аксиния Михайлова

Имаш много посветени стихотворения. Хората ли те вдъхновяват най-вече?

Да, може би особено това как хората виждат света и как техният свят минава през мен. Аз имам много силна връзка със семейството си. Например, когато написах стихотворението „Сладко от слънце“ , видях дядо как изпиваше една чаша вода, докато слънцето залязваше. А може би той е самото слънце, което аз съм изпила от тази чаша с вода и завинаги ще остане в мен.

Какво искаш да се случи на „Голи стихове“ оттук нататък?

Най-хубавото, което може да ѝ се случи, е хората, които я четат, наистина да се докоснат до нея и да разберат своя свят чрез моя.  Дори ако съвсем малко успея да дам на някого от тази книга, това е достатъчно.

„Около поета винаги има въздишка,
Дъх на човек и напомняне за пръст,
Защото поета вдишва и пише,
За това колко сме тленни.
А нетленни са думите.”

Вижте още страхотни наши материали за българската и световната литература тук!

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Пламена Крумова„Басма и габардин“ или сърце, излято на хартия03.07.2015

Още от Под Моста

Анна-Мария ПоповаДа избереш книга по корицата и да си струваЛитература