Кино

„Дяволското гърло“ и „Денят на бащата“, за които „български“ не е обида

27.05.2019

„Дяволското гърло“ (NOVA)

Дяволското гърло“ е много по-мащабен и амбициозен сериал. Сюжетът ни изпраща в Смолян, където се случва серия от окултни зверски убийства, невиждани в историята на този край. Той е издържан типично в рамките на крими жанра – група полицаи разследват убийство. В същото време е и семейна драма за могъщия смолянски род Чанови, около който се върти голяма част от действието. В главните роли влизат Владо Карамазов (главния разследващ полицай Филип Чанов), Теодора Духовникова (Мия Язова – агент от ДАНС, изпратен от София), Васил Банов (Димитър Чанов – главен прокурор на Смолян и баща на Филип),  Христо Петков (Асен Чанов – брат на Филип) и полицаите Попето (Валери Йорданов), Краси (Стоян Радев) и Дончето (Лидия Инджова).

На първо място впечатление прави мястото на действието – Смолян и Родопите. Страхотно е да видиш голяма българска продукция, която не се развива в сякаш единствения град у нас – София. Тук е и моментът да поговорим за визуалните качества на „Дяволското гърло“. Когато си пуснах първият епизод – не бях очарован. Не знам дали проблемът е в моя телевизор, но цветовете бяха като минати през Instagram филтър, а камерата предизвикваше морска болест. Повярвайте ми обаче, струва си да изтърпиш първия от всички 12 епизода, защото след това нещата стават неимоверно по-добре. От втори епизод до края сериала сякаш е сниман от друг екип. Да, има още какво да се желае. Не остават и незабелязани няколко екшън сцени и ефекти в крайните епизоди, които са почти комични. Но в крайна сметка е цялостно добре заснет. Сериалът има и някои великолепни кадри от Родопите, които ще ви накарат да си резервирате къща за гости за лятната почивка в този край. Личи си сравнително високият бюджет и макар да не може да се сравнява с топ чуждестранните продукции, нивото е задоволително. За това помага и перфектно избраното музикално оформление, което следва  съвременните тенденции да се използват емоционално ангажиращи модерни парчета в определени сцени.

Най-голямото предимство на „Дяволското гърло“ обаче не е начинът, по който е заснет, а неговия сюжет. Признавам, че тук останах изключително приятно изненадан. За да направиш добър криминален сериал, се изисква майсторство. Тук обаче има добра и оригинална идея, която бива и добре реализирана. „Дяволското гърло“ ви ангажира от началото до края. И, обещавам ви, няма да ви разочарова. Лично аз разбрах кой е убиецът още в 11-ти епизод и гледах 12-тия последен с присвито сърце, защото финала имаше потенциал да пропадне във всички възможни клишета на жанра. За разнообразие обаче краят ме опроверга, разби очакванията ми и ме изненада. Чест на екипа прави, че в крайна сметка сериалът просто не подценява зрителите си и не им представя евтина и захаросана развръзка. Да, сюжетът има свои слабости и пробойни, но е безспорно уверено, логично и внимателно написан.

За изпълнението помага и актьорското изпълнение, най-вече на второстепенните персонажи и любимото на публиката дуо – полицаите Попето (Валери Йорданов) и Краси (Стоян Радев). Именно те са център както на най-комичните, така и на най-човешките, емоционални сцени. Повечето актьори се справят блестящо, като дори търпящият критики Владо Карамазов влиза чудесно в образа си. Единствената ми забележка е към персонажа на иначе прекрасната Теодора Духовникова. Образът ѝ, умишлено или не, прилича от този на Сага Ньорен от скандинавския сериал „Мостът“ (Bron/Broen). За мен лично ефектът не се получи и превъплъщение в Мия Лазова беше твърде пренавито. Въпреки това Духовникова има такова присъствие и красота, че няма как да наречем ролята ѝ лоша.

И когато заговорихме за прилики с други сериали, тук безспорно екипът се е вдъхновявал от поне два – „Истински детективи“ и „Мостът“. Не е толкова непростимо обаче, защото тези два сериала се смятат за абсолютните върхове в жанра. Чест прави на сценаристите, че не само, че не опитват да прикритият това, но и в „Дяволското гърло“ има директни намигвания към гореспоменатите чуждестранни сериали. Не можем обаче да говорим за плагиатство и директно копиране, а за вдъхновяване като атмосфера и фабула. „Дяволското гърло“ просто взима най-доброто и го имплементира на българска земя. Тук това е плюс. Много по-интересно и докосващо е действието да се развива в нашите гори, пещери, китни градчета и селца, разпадащи се соц обществени сгради и мутренски къщи. Сериалът не изглежда като  имитация именно защото е толкова съобразен с родната действителност. Местата, на които е заснет, сюжетът, историческите препратки, манталитетът на героите и дори техните имена – всичко е толкова българско по хубав начин.

Сага Ньорен от скандинавския криминален сериал „Мостът“

Дяволското гърло“ има своите минуси. Няма как и да не спомена колко отвратен съм, че ми се наложи да го гледам по телевизията. Безкрайно дългите рекламни паузи се преживяват, но грозното разполагане на екрани за премиера на други сериали и най-вече пльосването на банери на кренвирши и бири, докато върви сериала – това за мен е подигравка с труда на хората, които са направили продукцията. Подигравка, която ми напомни защо не гледам българска телевизия. Въпреки всичко проектът е невероятно амбициозен и мащабен за нашите стандарти, а изпълнението е повече от прилично. Следях го с интерес, а завършекът му не беше обида за интелекта ми. Какво повече може да иска човек?

След толкова години на ниско качество родните дейци явно са разбрали нещо много важно –  Не е нужно да се опитваш да имитираш чужди продукции и да разполагаш с високи бюджети, за да постигнеш успех. Ние нито можем, нито трябва да се сравняваме с холивудските блокбъсъри или мултимилионните сериали на HBO. Единственото, което е необходимо, е да създаваме общовалидни човешки наративи. Да разказваме добри истории. Точно както го правят „Денят на бащата“ и „Дяволското гърло“. Те ме накараха да се вълнувам и да ги чакам с нетърпение. Докоснаха ме и след финалните си надписи не ме разочароваха. Те не са добри български сериали. Те просто са добри сериали.

1|2Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Никол ПанковаПет сериала за феновете на Стивън Кинг28.01.2019

Още от Под Моста

Йорданка ВеселиноваДуми за любов: 14 февруари или денят на Христо ФотевЛитература