Кино

„Един дъждовен ден в Ню Йорк“ – изискана наслада, полята с хумор и носталгия

20.11.2019

Заснет още през 2017 г., „Един дъждовен ден в Ню Йорк“ се забави заради злополучната съдба на продукцията в светлината на #MeToo. 48-ият поред филм в кариерата на Уди Алън все пак получи разпространение в отделни части от света, сред които и България, и можем да кажем, че чакането си е струвало.

„Един дъждовен ден в Ню Йорк“ ни отвежда в любимия на Уди Алън град, за да проследим една двойка колежани, прекарваща уикенда си в Голямата ябълка. За съжаление или не, дните им там не минават по план, а животът на героите няма да е същият след сполетелите ги събития и истините, които узнават.

Снимка: Amazon

За да вземе интервю от режисьора Ролан Полард (Лив Шрайбър), младата Ашли Енрайт (Ел Фанинг) трябва да отиде в Ню Йорк, а приятелят ѝ – Гетсби Уелс (Тимати Шаламе), намира случая за подходящ да прекарат почивните дни сред забележителностите на града. По-голямата част от времето обаче двамата са разделени – докато Ашли е пленена от обстоятелствата с потенциал за добра история в колежанския вестник, ритъмът на Ню Йорк повежда Гетсби в неочаквана посока. 

Ел Фанинг е очарователна като противоречивата Ашли – героинята ѝ е амбициозна, но наивна, умна, а на моменти повърхностна, невинна, но и нестабилна в моралните си принципи. Фанинг е изключително изразителна в ролята, без да клони към преиграване, а с широка усмивка, нестихваща енергия и честото си жестикулиране напомня за Даян Кийтън в „Ани Хол“. 

Снимка: Amazon

За разлика от нея, при Тимати Шаламе няма външни следи от обичайната невротичност на главния мъжки герой във филмите на Алън, изпълнявани преди време от самия него, но все пак носи същата умисленост и непоносимост към снобската висша класа. В образа му режисьорът флиртува с Гетсби на Фицджералд, макар да предизвиква повече сравнения с Холдън Кофийлд от „Спасителя в ръжта“ заради бунтарското си отношение, породено от твърде изисканото му и благопристойно семейство.

Проблемите с родителите е сред познатите теми от творчеството на Уди Алън, които присъстват и тук заедно с драмите на заможни, но тревожни интелектуалци. В случая на Гетсби двете вървят ръка за ръка, но след неочакван развой в отношенията със своята майка (Чери Джоунс) героят вече се чувства свободен да бъде себе си. Променя го и срещата с чаровната и саркастична Шанън, изиграна сякаш без усилие от Селена Гомез, която продължава линията на естествената игра във филма и присъства със собствено излъчване.

Снимка: Amazon

Докато изобилните диалози се леят по подобие на дъжда навън, а като гръмотевиците отвреме-навреме някоя забавна реплика разсмива искрено, Ашли е въвлечена в ежедневието на няколко мъже от кино индустрията. И тримата герои са белязани от различни холивудски стереотипи, което отчасти постига желания комичен ефект: Лив Шрайбър е режисьорът с удавени в алкохол мрачни мисли, които Джъд Лоу като сценариста Тед Давидоф се опитва да разсее, а Диего Луна е латино идол, който трудно овладява нивата си на тестостерон.

Чрез премеждията на героите сценарият успява да се пошегува с позьорски елитното общество, медийната жажда за сензации, увлечението на по-млади жени към по-възрастни мъже и обратното. Тук Ню Йорк е превърнат в олицетворение на самия живот, който осъществява собствения си замисъл за героите. Той ги отвежда сред емблематични места като Музея „Метрополитън“, Сентрал Парк, хотел „Карлайл“ и др., а накрая им отрежда предвидим, но задоволителен край (или ново начало) на историята им.

Снимка: Amazon

Всичко това е обляно в меките кехлибарени тонове на оператора Виторио Стораро, работил и върху предните два филма на Алън – “Café Society” (2016) и „Въртележка“ (2017). Тук камерата му отново подсилва усещането за романтика и уют в дъждовния уикенд на героите. Макар историята да е съвременна, в нея усещаме известна носталгия – забелязваме я в задължителния джаз фон, местата в добрия стар Ню Йорк, дори и в класическите облекла на героите, каквито обаче рядко ще срещаме по улиците днес.

„Един дъждовен ден в Ню Йорк“ е познато, но и някак освежаващо преживяване за почитателите на Уди Алън. Режисьорът отново използва обичайните си теми, поставяйки ги в лицето на ново поколение, което придава различно обаяние. Филмът не предлага нищо особено ново и оригинално, за да се нареди сред шедьоврите на режисьора, когото обаче намираме в сравнително добра форма. За радост на едни и отегчение на други, „Един дъждовен ден в Ню Йорк“ е напълно достатъчен, за да ни осигури интелектуално развлечение – точно онова, за което изобщо сме го потърсили.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Константин НиколовХоакин Финикс е „Почти нормален“ в новия филм на Уди Алън13.01.2016

Още от Под Моста

Анна-Мария ПоповаДа избереш книга по корицата и да си струваЛитература