Литература

„Естествени неща“ или онези малки парченца от ежедневието – разговор с Красимир Нейков

27.11.2018

Красимир Нейков е един от многото талантливи млади поети, които с гордост държат перото на поезията в своите ръце. Запознанството ни беше съвсем спонтанно и случайно – в литературен кръжок във Великотърновския университет. И не случайно талантът му беше забелязан и възнаграден през 2017 с дебютната му стихосбирка „Естествени неща”. Но още преди да я издаде, през 2014 и 2016 е сред отличените автори на Националния младежки конкурс за поезия „Веселин Ханчев“, Стара Загора, а през 2015 е носител на втора награда от конкурса. Сред наградите му се нареждат още отличие от Осмия национален конкурс за хайку на свободна тема и голямата награда на Литературен вестник за млад поет, а ето и какво ни разказа в един разговор за поезията му, събрана между две корици и малките неща от ежедневието.

Вяра Желязкова: Как се роди идеята за тази стихосбирка?

Красимир Нейков: Както при всеки млад автор, идеята за стихосбирка се ражда съвсем в началото, но това не е достатъчно. Необходими са много работа и търпение, както от страна на автора, така и от всички отговорни за оформлението на книгата. Без помощта на издателство за поезия „ДА“ тази книга вероятно нямаше да се случи. Текстовете, които намериха място в ръкописа, са писани в продължение на 3-4 години – време, през което се научих на много неща. Едно от тях е отношението към текста. Поезията не бива да бъде форсирана. Тя сама намира мястото си в света. Така се появи и стихосбирката „Естествени неща“.

„тази страшна мъгла

все повече се сгъстява

увива се около двама ни

притиска телата

едно в друго

овлажнява нощта

начало

край”

Кои са тези „Естествени неща“, за които говориш?

Естествените неща са онези малки парченца от ежедневното, прашинки в окото, емоциите, които създават или нарушават тишината, трептения във въздуха, понякога високо горе, а друг път в ниското. Често пъти се затруднявам да ги назова.

Кога разбра, че поезията е твоята стихия и че талантът ти е в перото?

Винаги съм изпитвал страх да говоря за болката, за нещата, които ме тревожат изобщо. Времето също не помага, не се научаваш. Поезията е крепост, изградена от липси.  И в един момент се появява белият лист. Като спасение е, необходимост, без която е невъзможно да продължиш.

„съвсем естествено е да

изчезнеш като трептящ

лист през есента като

буквите на светеща

в тъмното табела

и да няма какво да

завещаеш на тази нощ

в която вятърът ще отвее

праха от днес

без да те забележи”

Снимки: Орлин Огнянов

Коя беше най-голямата мотивация да издадеш стихосбирка? Не всеки се престрашава да направи подобна крачка и да публикува това, което е писал и събирал с години.

Мотивацията е самата поезия. Бих я определил като подслон от думи – там, където никога не оставаш съвсем сам. Голяма заслуга за появата на „Естествени неща“ имат моите редактори Силвия Чолева и Марин Бодаков, както и издателство за поезия „ДА“, които подкрепиха този дебют и дадоха на стихотворенията в книгата живот.

Кажи ми любими твои автори, без значение български или чуждестранни, които са повлияли по някакъв начин на твоето писане?

Много харесвам стиховете на Георги Рупчев, Биньо Иванов, Иван Методиев, Константин Павлов. Силно въздействащи, поезия отвъд думите, която често пъти препрочитам. Харесвам също минимализма у Екатерина Йосифова, Влади Христов – един поглед към изтока изпълнен с лекота и финес.

Коя книга ще присъства винаги в твоята библиотека и защо?

Със сигурност са много книгите, намерили трайно място в моята библиотека, но веднага се сещам за книгата на Костас Монтис – „Кого живея“. Големият американски поет Чарлз Буковски казва, че „Гениалното се състои в това да кажеш нещо дълбоко по прост начин“, а Костас Монтис умее това до съвършенство.

Кое е най-голямото признание за теб като млад поет?

Не се стремя към признание и не очаквам такова. Поезията не е състезание и още по-малко някой трябва да излезе победител. Тя дава всичко на този, който се нуждае. И това е съвсем достатъчно.

Кажи на аудиторията кой е Красимир Нейков?

Тъй като невинаги го познавам достатъчно добре и рискувам да подведа читателите, ще те помоля ти да отговориш на този въпрос. 🙂

ВЖ: Един изключителен и обещаващ млад поет.

„постепенно ще забравим всяка близост
кафето закуската сутрин
онзи слънчев оргазъм на утрото

ще търкаляме дните и те

ще търкалят нас

ден след ден

разговорите ще заприличат на

онова досадно кучешко лаене

онзи излишен шум с който

никой не свиква”

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Вяра ЖелязковаСергей Безруков – чудото на руското кино и театър30.08.2017

Още от Под Моста

Боян СимеоновКак отидох в Исландия с палатка, но спах в колатаLIFE