“Ето така я губиш“ по доминикански или изповедта на един неверник

25.07.2018

„Ето така я губиш“ (изд. Orange books”) на Джуно Диас е най-забавното четиво, което ми е попадало от дълго време. Перфектно за плажа и в същото време достатъчно смислено, за да остави храна за размисъл през дъждовните следобеди, които станаха ежедневие това лято. Това е втората книга с кратки истории на автора и включва девет разказа, автономни сами по себе си, но и същевременно част от един по-голям сюжет.

Ето и какъв е той. Като дете Юниор емигрира със семейството си от Доминиканската република в Ню Джърси. Америка обаче далеч не е толкова захаросана, колкото е американската мечта“. Зимата е твърде студена за „голия скалп“ на лирическия герой, а обществото – твърде тесногръдо за доминиканската му душа, но все се живее някак.

В гетото делниците минават в битовизми и вечното търсене на перспектива, която те отвежда или в прегръдките на поредната безпътна жена, която да забремениш, или до сметището, което гледайки плачеш. Но героят Юниор разказва за живота си и за безкрайните си изневери с такава ирония, че не само не можеш да му се разсърдиш, но чак започваш да му съчувстваш. „Алма“*, Магдалена, Магда и „госпожица Лора“* са само малка част от жените в неговото невярно сърце. Ако тази книга има саундтрак, той трябва да е Mambo Number 5на Лу Бега. Но докато жените се сменят и намират своя късмет, Юниор си е все същият и бързо отлитащите години го карат да преосмисли целия си живот.

„Ето така я губиш“ не е за всеки, защото не ѝ липсва цинизъм, но пък е за читателите, които обичат автентични истории. Въпреки че разлика между автор и герой винаги има, тук тя е малка. Лесно могат да се открият много паралели между биографията на Диас и преживяванията на героя му Юниор – това признава и самият автор. Това придава на книгата още по-голямо очарование. Юниор присъства като герой не само в конкретната книга, но и в други произведения на автора, като първоначалната идея на Диас е била да напише шест-седем книги за него, които накрая да сформират един завършен цикъл.

„Ето така я губиш“ получава добри отзиви от световната критика, но и разгневява не малко феминистки, възмутени от представянето на женските образи в кратките истории на Диас. В негова защита може само да се каже, че най-хубавото на литературата е нейната свобода и разнообразие – има книги за еднорози, но има и книги за гетото. Понякога именно в грозните си детайли една книга е уважение към своя читател. Оттам-нататък всичко е вкус.

Книгата на Диас си заслужава, защото читателят е въвлечен в няколко пътешествия – между Санто Доминго и Америка, между поколенията и към самия себе си. Да, в повечето случаи спътник е поредната жена, но накрая остава най-важната поука – че първо трябва да откриеш себе си, за да прекъснеш един порочен кръг от грешки, които вместо удоволствие носят само по-тягостна и крещяща самота.

*Имена на разкази от книгата

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Карина НиколоваЗа „Кафка на плажа“, Мураками и няколко говорещи котки16.03.2016

Още от Под Моста

Боян СимеоновКак отидох в Исландия с палатка, но спах в колатаLIFE