Образование

Философия на доброто и езикът на отдадеността – Габриела и Мария от „Заедно в час“

29.03.2019

Една маршрутка, 30 километра и евтин билет делят София от Горна Малина. В този близък, но същевременно далечен свят открихме история за доброто, приятелството и образованието-кауза.

Стани част от следващия випуск на „Заедно в час“ като кандидатстваш за програмата до 15 април!

Габриела Поборникова и Мария Иванова от една година преподават в училището в селото. Двете се запознават чрез общата им кауза и „Заедно в час“. Оказва се, че бащите им са приятели и колеги, че имат общ вкус за музика, а по-късно – и че ще работят в едно училище.

 „Много е хубаво да имаш подкрепата на човек, който преминава през същото нещо, да можете да си помагате и да знаеш, че не си сам. Това е ценно“, споделя Габриела.

Габриела Поборникова

Когато Габриела Поборникова завършва „Психология“ в Софийския университет преди година, е изправена на кръстопът – задава си съдбовния въпрос „А сега накъде?“. Знае, че ѝ се прави нещо смислено, нещо с кауза, нещо, което да я предизвиква всеки ден, нещо, което изисква пълно себеотдаване, нещо като да бъдеш учител по програмата на „Заедно в час“.

Въпреки, че баща ѝ е учител, нищо в миналото ѝ не е подсказвало, че ще се върне в училище или пък че ще работи в провинцията. В първи курс, подтикната именно от него, записва и допълнителен педагогически модул, а в четвърти курс провежда практиката си в класната стая. Така учителското призвание избира нея.

Преди да се впусне в предизвикателството да бъде учител, Мария Иванова завършва бакалавър ,,Медии и комуникации‘‘ в Абърдийн, Шотландия. И нейните родители, точно като бащата на Габриела, се занимават от дълги години с учителската професия, майка ѝ е директор на столично училище, баща ѝ също работи в сферата на образованието.

„Темата за образованието винаги ми е била присърце и винаги съм имала идеята, че един ден може би ще стана учител“, споделя Мария.

Подтикната от тях, отново като Габи, разглежда програмата на ,,Заедно в час‘‘, запознава се ценностите и идеите, които имат, и открива себе си там. Пред себе си има два пътя, по които да поеме – магистратура в Единбург или учител по програмата ,,Заедно в час‘‘ в България. След като я одобряват, се завръща окончателно в България.

Днес Габриела преподава на ученици в гимназиалния етап, а освен това е и педагогически съветник, а Мария е учител по английски език в същото училище.

Веднага прави впечатление колко различни са Габи и Мария от традиционния образ на учителя. Те са усмихнати и ведри. Училището, в което преподават, не отговаря на представите ни за „селско“ такова – голямо и пълно с деца е. Животът в него кипи с пълна сила, а промяната наистина се случва.

Докато се качваме към класната стая, учениците ги спират, поздравяват и им споделят нещо свое. Личи, че това не е просто уважение, но и обич. Обич към учителя? Да, това е факт в това далечно за нас училище.

Философия на доброто за двете млади учителки е каузата, а най-важният урок, на който искат да научат своите ученици – че всичко зависи от тях самите и ако нещо не им харесва, могат да го променят.

Говорейки си за мечтите и целите, Габи ни разказва, че голяма част от нейните ученици мечтаят за брак, деца. В малкото населено място семейство, в традиционния смисъл на думата, е ценност.

„Моя цел е да поставям въпроса за кариерно ориентиране. При разговори се въртят професии, популярни за местността, например военен, тираджия, но има по-модерни мечти като психолог, адвокат и пр.“

Рамките, които поставя образователната система в сегашния си вид, са предизвикателство, а като основен проблем Габи отчита факта, че се опитваме да обучаваме децата така, както сме го правили преди 100 години, а децата днес са изключително различни.

„Образованието трябва да се разчупи, да бъде интересно, да бъде по-практически ориентирано. Не толкова да се учи за самата оценка, а за дългосрочен план.

Интерактивните методи са важни, защото чрез тях могат да се усвоява много отвъд материала и да се развиват меките социални умения.“

В часа на Габи наблюдаваме игровизацията като част от урока по „Свят и личност“, а в този с Мария – любопитството на малките ученици от 2 ,,А‘‘ клас към английския език.

Децата от село Горна Малина са силно привързани към Мария и затова и усещането за близост е много силно. Като една от промените, които забелязва в процеса на работата си с тях, Мария отбелязва намаляването на агресията, особено по време на самите часове.

„Спомням си, че в самото начало на годината имаше класове, които изобщо не се впечатляваха, че има нов учител сред тях. Имаше случаи, в които проявяваха агресия по време на часа помежду си. Според мен сега учениците са започнали да комуникират повече един с друг, при това по-открито от преди.“

Тъй като Мария работи с най-малките ученици в началото на учебната година, създава правила, които прилага в класната стая. Опитва се да им представи езика през по-близки и интересни за тях неща в този момент – игри, книги и филми, и така ги мотивира да учат.

„Когато не ме чуват или слушат,  заставам най-отпред, така че всички да ме виждат и им показвам нашия знак ,,тихата лисица‘‘, който означава, че трябва да замълчим.“

Когато някое дете наруши правилото, му се отнемат точки, добавят се точки за добро поведение и за работа в час. Точките се добавят и отнемат от общия брой за класа и при достигане на точно определена цифра, Мария изпълнява обещано занимание, например при 100 достигнати точки организират парти с пица. Предстоят им и други награди – 1 час гледане на филм на английски език, 15 минути танци по време на часа, занимание на открито и за финал при достигане на 300 точки – сладоледено парти.

Сред уроците за нея самата Мария споделя, че от тях се учи да обича всички и да го казва.

„Те го правят постоянно и се чувстват много отворени към това. Тази положителна емоция те зарежда изцяло.“

Пътуваме към студена София с мисълта, че животът в това селце ще продължи да кипи с пълна сила и след нашето идване тук. Отминаваме табелата на село Горна Малина – един ден ще се върнем за ново презареждане с позитивни емоции.

По материала работиха Йорданка Веселинова и Деница Събева.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Емилия ИлиеваДа умееш да подготвяш уроци за целия клас, когато децата са толкова различни13.12.2019

Още от Под Моста

Калоян ГуглевФилмът „Ятаган“ – абсурд на реалносттаКино