Образование

Философия на доброто и езикът на отдадеността – Габриела и Мария от „Заедно в час“

29.03.2019

Една маршрутка, 30 километра и евтин билет делят София от Горна Малина. В този близък, но същевременно далечен свят открихме история за доброто, приятелството и образованието-кауза.

Стани част от следващия випуск на „Заедно в час“ като кандидатстваш за програмата до 15 април!

Габриела Поборникова и Мария Иванова от една година преподават в училището в селото. Двете се запознават чрез общата им кауза и „Заедно в час“. Оказва се, че бащите им са приятели и колеги, че имат общ вкус за музика, а по-късно – и че ще работят в едно училище.

 „Много е хубаво да имаш подкрепата на човек, който преминава през същото нещо, да можете да си помагате и да знаеш, че не си сам. Това е ценно“, споделя Габриела.

Габриела Поборникова

Когато Габриела Поборникова завършва „Психология“ в Софийския университет преди година, е изправена на кръстопът – задава си съдбовния въпрос „А сега накъде?“. Знае, че ѝ се прави нещо смислено, нещо с кауза, нещо, което да я предизвиква всеки ден, нещо, което изисква пълно себеотдаване, нещо като да бъдеш учител по програмата на „Заедно в час“.

Въпреки, че баща ѝ е учител, нищо в миналото ѝ не е подсказвало, че ще се върне в училище или пък че ще работи в провинцията. В първи курс, подтикната именно от него, записва и допълнителен педагогически модул, а в четвърти курс провежда практиката си в класната стая. Така учителското призвание избира нея.

Преди да се впусне в предизвикателството да бъде учител, Мария Иванова завършва бакалавър ,,Медии и комуникации‘‘ в Абърдийн, Шотландия. И нейните родители, точно като бащата на Габриела, се занимават от дълги години с учителската професия, майка ѝ е директор на столично училище, баща ѝ също работи в сферата на образованието.

„Темата за образованието винаги ми е била присърце и винаги съм имала идеята, че един ден може би ще стана учител“, споделя Мария.

Подтикната от тях, отново като Габи, разглежда програмата на ,,Заедно в час‘‘, запознава се ценностите и идеите, които имат, и открива себе си там. Пред себе си има два пътя, по които да поеме – магистратура в Единбург или учител по програмата ,,Заедно в час‘‘ в България. След като я одобряват, се завръща окончателно в България.

Днес Габриела преподава на ученици в гимназиалния етап, а освен това е и педагогически съветник, а Мария е учител по английски език в същото училище.

Веднага прави впечатление колко различни са Габи и Мария от традиционния образ на учителя. Те са усмихнати и ведри. Училището, в което преподават, не отговаря на представите ни за „селско“ такова – голямо и пълно с деца е. Животът в него кипи с пълна сила, а промяната наистина се случва.

Докато се качваме към класната стая, учениците ги спират, поздравяват и им споделят нещо свое. Личи, че това не е просто уважение, но и обич. Обич към учителя? Да, това е факт в това далечно за нас училище.

Философия на доброто за двете млади учителки е каузата, а най-важният урок, на който искат да научат своите ученици – че всичко зависи от тях самите и ако нещо не им харесва, могат да го променят.

Говорейки си за мечтите и целите, Габи ни разказва, че голяма част от нейните ученици мечтаят за брак, деца. В малкото населено място семейство, в традиционния смисъл на думата, е ценност.

„Моя цел е да поставям въпроса за кариерно ориентиране. При разговори се въртят професии, популярни за местността, например военен, тираджия, но има по-модерни мечти като психолог, адвокат и пр.“

Рамките, които поставя образователната система в сегашния си вид, са предизвикателство, а като основен проблем Габи отчита факта, че се опитваме да обучаваме децата така, както сме го правили преди 100 години, а децата днес са изключително различни.

„Образованието трябва да се разчупи, да бъде интересно, да бъде по-практически ориентирано. Не толкова да се учи за самата оценка, а за дългосрочен план.

Интерактивните методи са важни, защото чрез тях могат да се усвоява много отвъд материала и да се развиват меките социални умения.“

В часа на Габи наблюдаваме игровизацията като част от урока по „Свят и личност“, а в този с Мария – любопитството на малките ученици от 2 ,,А‘‘ клас към английския език.

Децата от село Горна Малина са силно привързани към Мария и затова и усещането за близост е много силно. Като една от промените, които забелязва в процеса на работата си с тях, Мария отбелязва намаляването на агресията, особено по време на самите часове.

„Спомням си, че в самото начало на годината имаше класове, които изобщо не се впечатляваха, че има нов учител сред тях. Имаше случаи, в които проявяваха агресия по време на часа помежду си. Според мен сега учениците са започнали да комуникират повече един с друг, при това по-открито от преди.“

Тъй като Мария работи с най-малките ученици в началото на учебната година, създава правила, които прилага в класната стая. Опитва се да им представи езика през по-близки и интересни за тях неща в този момент – игри, книги и филми, и така ги мотивира да учат.

„Когато не ме чуват или слушат,  заставам най-отпред, така че всички да ме виждат и им показвам нашия знак ,,тихата лисица‘‘, който означава, че трябва да замълчим.“

Когато някое дете наруши правилото, му се отнемат точки, добавят се точки за добро поведение и за работа в час. Точките се добавят и отнемат от общия брой за класа и при достигане на точно определена цифра, Мария изпълнява обещано занимание, например при 100 достигнати точки организират парти с пица. Предстоят им и други награди – 1 час гледане на филм на английски език, 15 минути танци по време на часа, занимание на открито и за финал при достигане на 300 точки – сладоледено парти.

Сред уроците за нея самата Мария споделя, че от тях се учи да обича всички и да го казва.

„Те го правят постоянно и се чувстват много отворени към това. Тази положителна емоция те зарежда изцяло.“

Пътуваме към студена София с мисълта, че животът в това селце ще продължи да кипи с пълна сила и след нашето идване тук. Отминаваме табелата на село Горна Малина – един ден ще се върнем за ново презареждане с позитивни емоции.

По материала работиха Йорданка Веселинова и Деница Събева.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Емилия НайденоваУсещане за учител – интервю със Сава Ташев, преподавател от програмата „Заедно в час“26.02.2019

Още от Под Моста

Анна-Мария ПоповаЗа по-добри градски пространства – интервю със създателите на ПОдЛЕЗНОLIFE