Funk, Soul, R&B – или какво още ни дадоха афроамериканците

ray-charles

Ето такава ще видите Америка през 50-те: кокетна, поддържана, излязла почти чиста от кървавите практики на войната. Америка на масата обаче ще бъде либерална, демократична, ще говори с отвращение за СССР и сегрегацията, но още ще слага чернокожите в края на автобуса.

Дискриминацията ще побеждава в градския транспорт, в магазина, на улицата, на работното място, но ще губи битката на винила. Освен забранената ябълка на джаз музиката, плочите ще започнат да въртят дори по-модерни афроамерикански изкушения. Едно от тях носи името Rhythm and blues. Първи ще го използват звукозаписните компании, за да опишат онази “градска, люлееща се джаз музика с тежък, настойчив ритъм“, използвана като „универсален термин, който се отнася до всяка музика, направена от чернокожи за чернокожи”(Робърт Палмър). R&B ще се описва все по-трудно, защото ще носи твърде много гени. И как не, когато тя е наледник на бялата поп музика, суровата първичност на чернокожия евангелски госпел (да, точно онези църковни хорове, съставени само от нечовешки талантливи афроамериканци), тежкия ритъм на блуса и лъскавите рифове на суинга. Наименованието на стила директно става синоним на използвания от белите израз „расова музика”, който медиите лицемерно намират за обиден. Ухото на американеца обаче не е имунизирано от хубава музика. R&B стилът започва да превзема индустриалните райони на Чикаго, Детройт, Ню Йорк и Лос Анджелис, а Billboard даже му отделя специално място в категорията Hot Rhythm & Blues Singles (Горещи R&B сингли).

Five

Ето какъв е целият смисъл на новата музика – свит и по-интимен състав на музикантите, натрапчиво танцувален ритъм и вече познатият звук на саксофона и тромпета. Неговата група Tympany Five (формирана през 1938 година) става една от най-успешните групи на своето време, а съдбата на чернокожия онеправдан Джак, който не може да си намери работа (The only job that’s open needs a man with a knack / So put it right back in the rack, Jack!) прави песента Choo Choo Ch’Boogie постоянно присъствие в R&B класациите на 1946 година (и моя персонален Winamp).

По същото време на юг Атланта ще оформя своя автономна R&B сцена. През 1949 година R&B музиката превзема радиоефира. Там някъде белият дисководещ и социален активист Занъс Сиърс  започва да води късно предаване за R&B музика, а няколко години по-късно окупира микрофоните на градското радио WAOK, купува го и назначава специализиран компетентен персонал. В ефира му започват да свирят на живо едни от живите музиканти легенди на времето, като Willie Lee Perryman, Chuck Willis, Ray Charles. Именно с последното име се асоциира и един от най-големите успехи на Сиърс. Само с помощта на монорекордер и микрофон радиоводещият записва един от най-известните живи албуми в историята – Ray Charles in Person (нещо като „Интимно с Рей Чарлс”). Записът не само съчетава пълнокръвната документалност на музиката на Чарлс, преди той да стане световноизвестна звезда, но и неговото техническо съвършенство, улавяйки енергията на бенда и неговата почти обезумяла от екстаз публика.

LittleRichard

Името му заедно с тези на Джеймс Браун и Литъл („Малкия”) Ричърд остава увековечено в музея на рокендрол залата на славата в Кливланд, Охайо.

Billboard се оказва както кръстникът, така и палачът на R&B музиката. През 1963 година списанието решава да сложи край на класациите за R&B музика, като прибави към тях вече модерните соул, фънк, диско и рап.

Музика, която възникна заради преживяванията на чернокожите в Америка, чрез преобразуване на госпел и R&B музиката във форма нa светскo свидетелство.”  Такова определение ще даде на соул жанра залата на славата в Кливланд. Музиката, която значи „душа”, все още носи всички емоции на познатият ритъм и блус, но прибавя към себе си и закачливи ритми, подчертани от пляскане с ръце и импровизирани движения на тялото, както и специфичния „повик-отговор” между вокалист и беквокали.

Соул музиката всъщност успява да се намести в утробата на светското изкуство именно благодарение на госпела и неговата заразяваща емоционалност. Не единственият, но един от най-емблематичните примери в историята, е този на хоровата госпел певица Арета Франклин, която маха евангелските одежди, слага дълбоко деколте и започва да пее за любов. Франклин печели 18 награди „Грами” и е една от най-продаваните певици в историята с над 75 милиона албума в целия свят. Неслучайно тя носи и тежестта на титлата „Кралица на соул музиката” и до днес.

Earl-Palmer

Впрочем през 70-те една връзка ще започне да прави все по-силно впечатление. Неведнъж музикалните критици ще кажат, че всъщност рокът е „бялата версия на черното R&B”. Дошло е времето на псайкъделик музиката, раждат се легенди като Бийтълс, Боб Дилън, Джими Хендрикс. Кипежът на времето ще ражда промени, които ще се отразяват и в нотите. Джеймс Браун ще бъде един от първите артисти, които ще поведат соул течението към новото му амплоа – фънка.

Като първородно дете на брака между R&B и соул музиката, фънкът носи по нещо и от двете. Той обаче ще бъде бунтарят в семейството със своя изнесен силен ритъм, подчертано основно присъствие на електрическа китара и барабани.

Според една от многото теории за етимологията на думата барабанистът Ърл Палмър е първият, който използва думата „фънки”, за да обясни на други музиканти, че музиката им трябва да стане по-танцувална.

Фънкът обаче не остава дълго сам – до него непрекъснато се наместват словосъчетания, които влияят на неговото звучене – джаз, рок и дори метъл. Той се трансформира, става баща на диско музиката, а през 80-те, когато радиоефирът дава арена на съвременен комерсиален рап и R&B, фънкът си намира работа като важен елемент в песните на рок групи като Extreme, Red Hot Chili Peppers, Living Colour, Jane’s Addiction, Prince, Primus, Fishbone, Faith No More, Infectious Groove.

badu1

Днес R&B, соул и фънк продължават да се слушат и правят, макар и облекли определенията contemporary (съвременен) и neo. Съвременната R&B музика от 90-те до днес намира пътя си в мейнстрийм течението, към нея се причисляват изпълнители като Майкъл Джексън, Стиви Уондър, Марая Кери. За R&B често са определяни и артисти като Франк Оушън, The Weeknd, Бруно Марс. Границите между поп и R&B е неясна и размита. Ако Арета Франклин пък е кралица на соул музиката, то нео соулът ражда преки наследници на короната като Ерика Баду, Лорин Хил, Мейси Грей, Анджи Стоун.

В крайна сметка не е съвсем ясно каква е Америка на масата, какво точно значи „черна” музика и каква е разликата между rhythm and blues, soul и funk. Музиката обаче продължава да ражда децата си, а най-същественият им принос си остава обединяването. Защото слухът няма раса.

Наталия Иванова

на 25, е социокултурна любопитка минала журналистическата фурна (ФЖМК) на СУ „Св. Климент Охридски”. Интересува се от литература, музикални преживявания, алтернативни поетични форми, европейско кино, театър и очевидни кулинарни метафори. Интересува я и благоразположението на двуместната й палатка, която напоследък й създава дълготрайни и съдържателни спомени.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to