Интервю с Георги Господинов

23.12.2013
Varna Buddies 2019 Summer Edition

„Ако не четете този текст, той не съществува. И това е първото чудо на четенето. Всяка книга, която стои затворена в библиотеката, е като онова спящо царство от приказката. Ако отвориш книгата и зачетеш малко, царството оживява. Има някаква магия, която се получава от срещата на поглед и буква. От тази целувка между окото и написаното чудото се случва. Първото, което искам ти кажа, лично и тихо, е, че имаш да събуждаш толкова много книги от съня им. Приеми го така, между нас казано, като малък подвиг. Ти си тази, която събужда книги. Ти си този, който събужда книги. А събуждащият книги събужда светове.”
― Георги Господинов, „Невидимите кризи”


Струва ми се, че няма нужда да ви представям този човек. Не знам дали има някой, който да се интересува от литература и да не е чувал за Георги Господинов, да не е чел поне един негов разказ, да не е чул някое негово слово или поне да не е попаднал на интервю с него в последната година, в което се обсъждат видимите и невидимите кризи на времето, в което живеем. Георги Господинов, роден през емблематичната 1968 г.,  е един от най-четените и превежданите съвременни български писатели.

Харесваме го не само заради литературния му талант, но и за това, че и извън страниците на своите книги – стихосбирки, сборници с разкази и романи, –  вдъхва кураж и сила на читателите си, има гражданска позиция, която ясно отстоява, и провокира интерес към литературата, което е изключително важно днес, когато сме затрупани по всякакъв начин от технологии.  Може да го срещнете на много и различни места в страната – да говори пред Народната библиотека, да подкрепя каузи като София диша, да представя книгите си в някоя книжарница или голяма зала, но едно никога не се променя – почитателите му трудно се побират в оградени пространства, не понасят стени и ограничения и винаги се радват на срещата с него!

24051_378825159606_7760950_nТворческата му биография започва с две поетически книги, които не остават  неоценени и незабелязани от читателите: „Лапидариум” (1992) и „Черешата на един народ” (1996). Следва „Писма до Гаустин” (2003). Неговият дебютен роман „Естествен роман” (1999) получава първа награда от Националния конкурс „Развитие“ за съвременен български роман. През 2005 г. „Естествен роман” има вече преводи и на английски (издаден е в САЩ), чешки, хърватски, датски, а от 2007 г. и на италиански. Сборникът с разкази „И други истории” (2001) тази година беше публикуван в своето трето издание. През 2007 г. излизат стихосбирката „Балади и разпади” и сборникът с разкази „О, Хенри: 3 коледни истории с илюстрации”, а през 2011 г. – романът „Физика на тъгата”  и сборникът с пиеси „Апокалипсисът идва в 6 вечерта”  и „D.J”. През 2013 г.излязоха две негови книги – „Невидимите кризи”, която  стана емблема на едно време, отразявайки уж едно друго, отминало доста отдавна,  и „И всичко стана луна”, която повече от 15 седмици се задържа в топ 10 на най-продаваните книги у нас. Георги Господинов участва в представителни антологии на българската литература на английски, немски, френски. Негови стихотворения и разкази са превеждани и публикувани в литературни периодични издания във Франция, Германия, САЩ, Унгария, Гърция, Финландия, Хърватска, Дания, Великобритания и др.

N.B: Коректно е да споменем, че интервюто първоначално беше предназначено за печатното ни издание, което, както някои от вас вече знаят, отпадна. Решихме обаче, че в никакъв случай не можем да не публикуваме този материал, затова сега го качваме тук. Приятно четене. бел.ред.

ПМ: Какви са предизвикателствата и радостите от това да бъдеш писател?

Г.Г.Да правиш неща с думи. Да събуждаш емпатия. Да се опитваш да задържиш за малко изтичащото време. Да получиш писмо, в което ти казват, че след като са прочели твоя книга, са разбрали, че им се живее. В това са радостите и предизвикателствата. И в още трийсетина неща.

ПМКакво е необходимо, за да пробиеш с литература в България, а и на световния пазар?

Г.Г:  Прости неща. Да напишеш добра книга и да я пуснеш да си търси читателите. Нищо друго не зависи от писателя. За България е необходимо още да си готов да посрещнеш всички лични удари, които те чакат, да махнеш с ръка и да минеш над тях. За световния пазар – да приемеш, че идваш от страна, към която няма голямо литературно любопитство, и да продължиш да пишеш собствените си неща.
1507696_10151842970419607_2058523728_n
ПМ:  Как разбирате и избирате кои истории искате да разкажете?

 Г.ГТези, които не ми дават да спя. Но и останалите. Светът е пълен с неразказани истории, които имат право да бъдат чути. Пък и понякога въпросът не е кои, а как.

ПМ: Какво ще ни помогне да излезем от кризата?

 Г.ГВ „Невидимите кризи” се опитвам да отговоря на този въпрос. Също във „Физика на тъгата”. Ако трябва да го кажа късо – емпатията, вкусът, литературата, която събужда сетивата ни и чувствителността към другите и другото.

ПМ: Какво Ви донесе изминалата година? Тя беше наситена със събития, книги, срещи… Какво видяхте в очите на хората, които попиваха думите Ви?

Г.Г: Излязоха две книги – през февруари, точно в първите дни на тогавашния бунт, се появи „Невидимите кризи”. През август излезе книгата с разкази „И всичко стана луна”. Най-хубавото, което се случи, бяха наистина очите на хората, които напълниха залите при срещите. Разговорите с тях, въпросите им. Те търсеха смисъл и отговор от литературата, от книгите. Също през тази година трябваше да прочета едно слово за 24 май пред Народната библиотека. Тогава усетих, че нещо започва да се случва.

Продължава на следващата страница

1|2Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon

Йорданка ВеселиноваСтефан Евтимов – за трудностите, успеха и литературата19.08.2018

Още от Под Моста

Калоян ГуглевНа кого е нужен руският сериал „Чернобил“?Кино