Георги Стаматов – познатият и непознат писател в българската литература

За отпечатъците на писателя по страниците на литература

Неговото име може би не е сред най-популярните в днешно време и вероятно малцина са запознати с творчеството на този следосвобожденски писател. Георги Стаматов е от онези народни будители, които оставят богато наследство в света на литературата.

Роден в Тираспол, Молдова, Стаматов от ранна детска възраст се мести да живее в България, на която остава верен до последния си дъх.

Представител на поколението на Алеко Константинов, д-р К.Кръстев, Пенчо Славейков, П.К.Яворов, П.Тодоров, А.Страшимиров, Т.Влайков и други познати от това време писатели, той е от сложните творчески натури, неразбран, мистериозен. В българския литературен канон той свети със своя собствена светлина – различна и същевременно уникална. Със своята чистосърдечност, непосредственост, честност и неподкупна гражданска съвест той стои на високо място в нашето публично и културно  общество в хода и след войните до 40-те години на ХХ век.

Като наследство оставя след себе си два тома с разкази, пълни с колоритни и запомнящи се персонажи. Своето вдъхновение авторът на „Малкият Содом” черпи от обикновения живот на българина, от дребните спретни и всичко онова, което загрозява човешката душа. Неслучайно повечето критици казват, че той разкрива неотворените чекмеджета в човешката душа и ги прави достояние на читателя по страниците на своите разкази. Сред известните му произведения е „Малкият Содом”, който е екранизиран през 1984 г. от режисьора Димитър Аврамов, а главната роля, тази на Митя Абаров, е поверена на актьора Любен Чаталов, а по-известните му разкази са „За едно кътче на душата“, „Нарзанови“, „В миши дупки”, „Паладини” и много други.

Както повечето наши изявени поети и писатели, за които историята разказва за техните бурни любовни романси, така и Георги Стаматов има какво да „разкаже“ на своето поколение за себе си. От онова, което поколението му пази като спомен и е съхранило през годините, разбираме, че в живота на поета са властвали няколко жени – и трите с името Вера. Нито една от които, по ирония на съдбата, не остава вярна. Затова и поетът казва в края на своя живот: „Съдбата ме срещна с три различни жени, носещи името Вера, за да ми докаже, че любовта е нетрайна и недостижима.”

Обикновения читател, уви, дори не подозира, че някога по улиците на София се е разхождал писател на име Георги Порфириев Стаматов и навярно много от тях не знаят, че е вървял по тъмните и прашни улички, от които е черпил вдъхновение да напише толкова много персонажи с толкова много истории. И всичките все взети от битието на обикновения българин.

До последните си дни Георги Стаматов така и не си купува свое собствено жилище, а остава на квартира на ул. Юрий Венелин 11. Днес споменът за неговото пребиваване там носи плочата (макар и леко отчупена), поставена на входа на жилищната сграда.

Георги Стаматов няма много снимки, които да останат в архива на българската литература, не е познат на голямата част от аудиторията, а за живота му можем да прочетем в книгите и в мемоарите на някои негови съвременници. Но за сметка на това творчество му контрастира на фона на писателите от неговото поколение и поради тази причина това го прави ценен. Дръзкият му език и безкомпромисната му преценка върху човека правят писателя единствен и оригинален по рода си. Стаматов намира това, което търси, и най-важното – успява да го опише върху белите листи хартия.

Няма нещо по-ценно и по-стойностно от историята, но най-вече опазената и незабравена история. Трябва да съхраняваме културната ни памет и да не забравяме, че ако ги е нямало тях, нищо от това днес нямаше да е същото.

Автор: Вяра Желязкова

Под Моста
е независима медия, създадена от млади хора, занимаващи се с писане и журналистика. В сайта можете да намерите новини и изцяло авторска публицистика за култура и лайфстайл.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to