Георги Стаматов – познатият и непознат писател в българската литература

01.10.2017

За отпечатъците на писателя по страниците на литература

Неговото име може би не е сред най-популярните в днешно време и вероятно малцина са запознати с творчеството на този следосвобожденски писател. Георги Стаматов е от онези народни будители, които оставят богато наследство в света на литературата.

Роден в Тираспол, Молдова, Стаматов от ранна детска възраст се мести да живее в България, на която остава верен до последния си дъх.

Представител на поколението на Алеко Константинов, д-р К.Кръстев, Пенчо Славейков, П.К.Яворов, П.Тодоров, А.Страшимиров, Т.Влайков и други познати от това време писатели, той е от сложните творчески натури, неразбран, мистериозен. В българския литературен канон той свети със своя собствена светлина – различна и същевременно уникална. Със своята чистосърдечност, непосредственост, честност и неподкупна гражданска съвест той стои на високо място в нашето публично и културно  общество в хода и след войните до 40-те години на ХХ век.

Като наследство оставя след себе си два тома с разкази, пълни с колоритни и запомнящи се персонажи. Своето вдъхновение авторът на „Малкият Содом” черпи от обикновения живот на българина, от дребните спретни и всичко онова, което загрозява човешката душа. Неслучайно повечето критици казват, че той разкрива неотворените чекмеджета в човешката душа и ги прави достояние на читателя по страниците на своите разкази. Сред известните му произведения е „Малкият Содом”, който е екранизиран през 1984 г. от режисьора Димитър Аврамов, а главната роля, тази на Митя Абаров, е поверена на актьора Любен Чаталов, а по-известните му разкази са „За едно кътче на душата“, „Нарзанови“, „В миши дупки”, „Паладини” и много други.

Както повечето наши изявени поети и писатели, за които историята разказва за техните бурни любовни романси, така и Георги Стаматов има какво да „разкаже“ на своето поколение за себе си. От онова, което поколението му пази като спомен и е съхранило през годините, разбираме, че в живота на поета са властвали няколко жени – и трите с името Вера. Нито една от които, по ирония на съдбата, не остава вярна. Затова и поетът казва в края на своя живот: „Съдбата ме срещна с три различни жени, носещи името Вера, за да ми докаже, че любовта е нетрайна и недостижима.”

Обикновения читател, уви, дори не подозира, че някога по улиците на София се е разхождал писател на име Георги Порфириев Стаматов и навярно много от тях не знаят, че е вървял по тъмните и прашни улички, от които е черпил вдъхновение да напише толкова много персонажи с толкова много истории. И всичките все взети от битието на обикновения българин.

До последните си дни Георги Стаматов така и не си купува свое собствено жилище, а остава на квартира на ул. Юрий Венелин 11. Днес споменът за неговото пребиваване там носи плочата (макар и леко отчупена), поставена на входа на жилищната сграда.

Георги Стаматов няма много снимки, които да останат в архива на българската литература, не е познат на голямата част от аудиторията, а за живота му можем да прочетем в книгите и в мемоарите на някои негови съвременници. Но за сметка на това творчество му контрастира на фона на писателите от неговото поколение и поради тази причина това го прави ценен. Дръзкият му език и безкомпромисната му преценка върху човека правят писателя единствен и оригинален по рода си. Стаматов намира това, което търси, и най-важното – успява да го опише върху белите листи хартия.

Няма нещо по-ценно и по-стойностно от историята, но най-вече опазената и незабравена история. Трябва да съхраняваме културната ни памет и да не забравяме, че ако ги е нямало тях, нищо от това днес нямаше да е същото.

Автор: Вяра Желязкова

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Делиян МариновКакво ни разказват „Всичките дни“ на Георги Томов28.05.2016

Още от Под Моста

Карина НиколоваНина Николина или когато българският фолклор срещне джазаМузика