„Градът на скелетите”: пътешествие сред приказни, стряскащи и поучителни истории

В свят, в който модерното все повече набира инерция в ежедневието ни, усещането за мистично и приказно е в сериозен дефицит. Да, човек винаги може да отдели време за разходка в природата или на някое място с културна и историческа стойност, но дигиталното, футуристичното, винаги ни следва. И макар че главната цел на технологичния напредък винаги е била да осигури на човечеството повече удобства, да му даде повече информация и да му спести повече усилия във всяко едно направление, много хора злоупотребяват, издигайки в култ новото и съвременното. По-голямата част от хората не просто се отдалечават от автентичното и дори магическото – те заклеймяват древността, тя се превръща в история, в статистика. Ценностите заедно с усещането за нея се заличават.

Макар да е познато име в родния литературен ъндъграунд заради множеството си участия в различни антологии и сборници, обвързани с остросюжетните жанрове, Анна Гюрова се появява със своя дебют сякаш в точното време и на точното място. „Градът на скелетите” е първата самостоятелна творба на авторката, а според много от утвърдените родни автори на фантастика, ужас и фентъзи (както може да бъде видяно и в популярната платформа Goodreads), смела заявка за ново добро име в нашата жанрова литература.

Търся човеци, които желаят да изпълнят света с въображение, които нямат скрупули да разкопават гробове, не ги е страх от вида и докосването на скелети, не са алергични към съдържанието на шише номер пет и към котки, термоустойчиви са на евентуални експлозии и най-вече са безумно смели да разкажат собствените си мечти приживе…

Още описанието на гърба на корицата (което е част и от един от разказите в сборника) задава тона на цялата творба, а именно докосването до нетрадиционното, до мистичното. В сърцевината на книгата заляга точно сблъсъкът на любопитството с тайни и дори забранени неща. Това си проличава още с първата част на книгата „Неслучени легенди”. Заглавието не е никак случайно. Тук се помещават цели девет истории, изпълнени с уникално много мистика и приказност. Първото, което прави солидна доза впечатление, е начинът, по който Анна Гюрова владее късия разказ, предизвикателство за редица автори. Описани с подбрани подходящи думи, в сюжетите има доста информация, но в същото време няма излишъци от нея. За страничка-две читателите се запознават обстойно със случващото се, като благодарение на богатите изразни средства, въображението започва да работи обилно, пораждайки множество картини – на диви джунгли, населявани от свирепи спиритуално насочени племена; на бурни морета и заливи, пропити с кървави тайни; на ята от черни птици, притежаващи необичайни способности, сред които и умението да владеят самите хора… Студени замъци, затвори за свободни души и черни езера, попиващи история на народи… Микровселените, в които читателят пътешества запалено из страниците, са толкова разнообразни, че възможността човек да остави книгата от досада е минимален.

„Истории за необикновените” е втората тематична част от сборника, която е обвързана не толкова с колективно споделяната мистика (както първата част, в която имаме различни общности и вярванията им). Тук, където се помещават нови десет разказа, преобладават индивидуалните приключения на странните и различните хора. Или казано на езика на самия сборник – хората с поглед, обърнат към непознатото и несъзнаваното. Хора, които не просто размишляват върху тайните, по които е устроено всичко в света, но и които се занимават пряко с търсенето, изследването – с трансцеденталното пътуване. Подходящ момент е да спомена факта, че Анна е физик по професия и човек, чиито интереси са силно насочени към науката. Изключителна изненада за мен беше от индивид, с такава професионална насока, да прочета толкова красиви и екзистенциално насочени истории. Сякаш в самия автор живеят две различни личности, коренно различни като посоки и търсения, но еднакви в своето изящество.

…Папиров си спомняше с носталгия ранното детство, когато баба му Яна – висока, зеленоока, мършава и пъргава, с дълга прошарена плитка – някога черна, му разправяше за душата на човека. На четиридесетия ден след смъртта тялото я пускало да иде на Оня свят, но не цялата. Една пета от душата, съдържаща мечтите и въображението, оставала в костите. Приживе, според характера на човека, доброто и злото се разпределяли по останалите части, като свестните хора притежавали три пети доброта и една пета злина, а лошите обратното. Изключение правели творците на изкуство. При тях едната пета се разпростирала и завземала някои или всичките части, отговорни за доброто и злото, та Свети Петър се виждал в чудо къде да ги прати след четиридесетия ден. За по-сигурно ги разпределял в ада, но със специален статут на свободно разхождащи се…

Макар в книгата да преобладава приказното, в нея има и солидна доза реалия. Ако с първите си страници творбите пораждат у нас усещането, което се получава при четенето на легенди и фолклор, то сюжетните развои ни прехвърлят в реалността. Това се получава благодарение на безкомпромисния избор на авторката да обърне специален фокус върху героите и техните чисто човешки качества и недостатъци. Така Анна Гюрова кове митове, но едновременно с това пряко хвърля читателите там, запознавайки ги доста близо с душевността на самите главни герои. Доста от разказите биват и разказани от самите персонажи, сред които няма само хора, а и дървета, котки… и какво ли още не. Погледът и стилът на авторката е разчупен. Доста доминира женската интерпретация над поставените теми, тъй като огромен процент от водещите действащи лица са от женски пол, но това в никакъв случай не е недостатък, тъкмо напротив. В литература, в която преобладава милитаризираното грубо мъжко, е хубаво човек да се докосне и до противоположното.

… Има, сине, хора цинични и горделиви, чели, учили и видели много, които презират по-малко знаещитe от тях. Особено удоволствие им доставят подигравките с творческите амбиции на новото поколение, желаещо да разчупи собствените си ограничения и да се развива по-нататък. Обаче всеки получава справедливост на този свят!…

Митовете имат често онзи тежък и брутален развой, присъщ на моментите, в които са намесени човешките слабости. Отвъд тежките поуки обаче е заложена и една авантюристична мечтателност, която остава някакъв път на пробуждащата се надежда.

Третата част на сборника носи името „Мистични истории” и макар в нея да има само шест, те перфектно завършват образа на всичките 255 страници. Според мен това, което прави „Градът на скелетите” отличителна за съвременното развитие на остросюжетните жанрове книга, е различният начин, по който самите те биват вградени в разказите. Ролите сякаш са преобърнати. Хорърът не е толкова брутален. Поднесен е фино, галантно и носи вледеняващи тръпки. Фолклорът пък не е отнесен и идеалистичен, а близо до нас. Сякаш реално случващ се. И въпреки това – жестоко вглъбяващ.

„Градът на скелетите” излиза на бял свят благодарение на издателска къща „Гаяна” и усилената работа на Явор Цанев и Кети Илиева, които в последните години се оказват едни от най-сериозните радетели на родната жанрова литература. Книгата е част от динамично развиващата се колекция „Дракус” и е под номер двадесет и втори. Който желае да се сдобие с творбата, може да я поръча както от фейсбук страницата на издателството, така и от самата авторка.

Заповядайте и на предстоящата премиера на творбата на 16 ноември от 19:00 в софийския бар “Road 66” (ул. Позитано № 15). На събитието ще бъде представена и новата книга на Валентин Попов-Вотан „Ангелите нямат криле”.

Делиян Маринов

е на 25 години и е дипломиран политолог. Интересува се най-много от литература, музика, кино и пътувания. Има издадени три фентъзи романа.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to