„Градината на пеперудите“ ще ви плени и ужаси

10.04.2017

Красивите същества живеят кратко“, ми каза градинаря първият път, когато се срещнахме.

„Не съди книгата по корицата“ казват. Но за „Градината на пеперудите“ на Дот Хъчисън това предупреждение не е нужно. Живко Петров е създал изумителна корица за този роман, чийто сюжет ще ви плени и колкото и клиширано да звучи – няма да можете да я оставите, докато не стигнете до последната страница.

Романът се движи в две сюжетни линии. Първата проследява специален агент Виктор Хановериан, който е нагърбен с разследването на ужасяващо престъпление. В дома на богат бизнесмен са открити като заложници повече от дузина момичета, които упорито мълчат за това какво са преживели там.

Оказва се, че той е задоволявал перверзното си хоби, отвличайки млади момичета. Татуира криле на гърбовете им и ги държи като заложници в своята „градина“ – изолирано място в имението му, където ги навестява ежедневно. Затова и те го наричат Градинаря.

Истинските пеперуди можеха да отлетят, да избягат. Тези на Градинаря можеха само да паднат, а и това се случваше рядко.

Втората линия ни разкрива живота на Мая – едно от отвлечените момичета. Мая е един от най-пълнокръвните образи, на които съм попадала в роман. Тя е бунтарка, която бързо се приспособява към живота в плен и е единствената от пеперудите, която никога не плаче и не прави опити за самоубийство.

При нея липсва стокхолмският синдром и се подчинява само в името на оцеляването си. След разкриването на Градината, Мая е подложена на разпит от агента на ФБР – Виктор Хановериан и неговия колега Брандън Едисън. Освен да разплетат престъплението на Градинаря, те трябва да разнищят и миналото на Мая – но колкото повече разкрива от пъзела тя, толкова повече те се съмняват в думите ѝ.

Разбират, че Мая не е истинското ѝ име. То ѝ е дадено от Градинаря, по традиция той кръщава всяка своя нова пеперуда след като приключите татуирането на крилете. Следват нови и все по-ужасяващи разкрития какво се случва в Градината, кой освен Градинаря има достъп до нея, какво очаква всяка пеперуда на 21-ия ѝ рожден ден и какво е мястото на Мая в това пъклено злодеяние – дали е невинна жертва или има нещо повече.

Три пеперуди за едно пречупено момиче: една да я отличи, втора да я подчини и трета да я унищожи.

„- Какво извратено малко сестринство.“ – казва Мая за себе си и останалите пеперуди в стъкления харем, който представлява Градината. Всяка от тях е получила ново име, а истинското не трябва да бъде използвано нито от нея, нито от останалите момичета. Забравят предишния си живот, за да преживеят по-леко дните на робство в удовлетворяване на прищевките на изпратения лепидоптерист*.

Но моите крила не можеха да се движат и аз не можех да летя, дори не можех да плача. Бяха ми останали само ужасът, агонията и тъгата.

Градината на пеперудите“ на Дот Хъчисън е един от финалистите в надпреварата на Goodreads за най-добра книга за изминалата година в категория „Хорър“. Романът излиза под логото на издателство „Милениум“ в превод на Елена Кодинова. Брилянтната корица, както вече стана дума, е дело на Живко Петров.

*лепидоптерист – колекционер на пеперуди

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Карина НиколоваЗа „Кафка на плажа“, Мураками и няколко говорещи котки16.03.2016

Още от Под Моста

Мирослав Петров, главен директор Продажби VIVACOM
Боян СимеоновVivacom представи Viva Smart – нова платформа за цялостни IoT услуги и решенияОбразование