„Градината на пеперудите“ ще ви плени и ужаси

Красивите същества живеят кратко“, ми каза градинаря първият път, когато се срещнахме.

„Не съди книгата по корицата“ казват. Но за „Градината на пеперудите“ на Дот Хъчисън това предупреждение не е нужно. Живко Петров е създал изумителна корица за този роман, чийто сюжет ще ви плени и колкото и клиширано да звучи – няма да можете да я оставите, докато не стигнете до последната страница.

Романът се движи в две сюжетни линии. Първата проследява специален агент Виктор Хановериан, който е нагърбен с разследването на ужасяващо престъпление. В дома на богат бизнесмен са открити като заложници повече от дузина момичета, които упорито мълчат за това какво са преживели там.

Оказва се, че той е задоволявал перверзното си хоби, отвличайки млади момичета. Татуира криле на гърбовете им и ги държи като заложници в своята „градина“ – изолирано място в имението му, където ги навестява ежедневно. Затова и те го наричат Градинаря.

Истинските пеперуди можеха да отлетят, да избягат. Тези на Градинаря можеха само да паднат, а и това се случваше рядко.

Втората линия ни разкрива живота на Мая – едно от отвлечените момичета. Мая е един от най-пълнокръвните образи, на които съм попадала в роман. Тя е бунтарка, която бързо се приспособява към живота в плен и е единствената от пеперудите, която никога не плаче и не прави опити за самоубийство.

При нея липсва стокхолмският синдром и се подчинява само в името на оцеляването си. След разкриването на Градината, Мая е подложена на разпит от агента на ФБР – Виктор Хановериан и неговия колега Брандън Едисън. Освен да разплетат престъплението на Градинаря, те трябва да разнищят и миналото на Мая – но колкото повече разкрива от пъзела тя, толкова повече те се съмняват в думите ѝ.

Разбират, че Мая не е истинското ѝ име. То ѝ е дадено от Градинаря, по традиция той кръщава всяка своя нова пеперуда след като приключите татуирането на крилете. Следват нови и все по-ужасяващи разкрития какво се случва в Градината, кой освен Градинаря има достъп до нея, какво очаква всяка пеперуда на 21-ия ѝ рожден ден и какво е мястото на Мая в това пъклено злодеяние – дали е невинна жертва или има нещо повече.

Три пеперуди за едно пречупено момиче: една да я отличи, втора да я подчини и трета да я унищожи.

„- Какво извратено малко сестринство.“ – казва Мая за себе си и останалите пеперуди в стъкления харем, който представлява Градината. Всяка от тях е получила ново име, а истинското не трябва да бъде използвано нито от нея, нито от останалите момичета. Забравят предишния си живот, за да преживеят по-леко дните на робство в удовлетворяване на прищевките на изпратения лепидоптерист*.

Но моите крила не можеха да се движат и аз не можех да летя, дори не можех да плача. Бяха ми останали само ужасът, агонията и тъгата.

Градината на пеперудите“ на Дот Хъчисън е един от финалистите в надпреварата на Goodreads за най-добра книга за изминалата година в категория „Хорър“. Романът излиза под логото на издателство „Милениум“ в превод на Елена Кодинова. Брилянтната корица, както вече стана дума, е дело на Живко Петров.

*лепидоптерист – колекционер на пеперуди

Елис Eмин
на 21 години, студент по “Журналистика” в Софийския университет. Най-важното нещо в живота и са книгите и именно затова, след стажа си при нас, се превърна в най-сериозния ни автор за всичко свързано с литература.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to