За Ханс Цимер и концерта му в „Арена Армеец“

23.05.2016

Еволюцията на музиката е странно нещо. Със създаването на нови и нови инструменти за нейната направа тя е променяла облика си безброй пъти, преминала е през всевъзможни периоди на развитие и подлежи на историческо изучаване в същата дълбочина като политиката и икономиката. Представете си първичното и сурово звучене на племенната музика от древността. Достолепието на християнските хорове от средновековието. Числеността и авторитетът на симфоничния оркестър от барока и класицизма. Неудържимата енергия на рокгрупата на 20-ти век. И непонятното техническо майсторство на DJ от 21-ви век с пулт, лаптоп и синтезатор пред себе си, който през тях е способен да извади ангелски звуци, непостижими за човек.

Hans-Zimmer-Live-on-Tour-2016-PodMosta

Сега си представете всичко това наведнъж.

Струва ви се невъзможно, нали? Но го постига един човек с екипа си от професионалисти. На живо, пред многохилядни аудитории, той представя свои композиции, които комбинират най-доброто от музикалното изкуство през цялото му историческо развитие. Самият той се включва лично в техните първокласни изпълнения на китара, на пиано, на синтезатор и дори на барабани. Този човек е Ханс Цимер.

Маестрото е роден през 1957 година в Германия. Родителите му – инженер и музикантка – му внушават пристрастията към изкуството и иновациите още от най-ранна възраст. След няколко неуспешни опита в късните си тийнейджърски години с различни малки групи Ханс открива своето поприще в създаването на саундтрак. След като композира музиката за няколко германски филмови продукции и за игровото шоу на ‘BBC’ ‘Going for Gold’, младият Цимер получава златния си билет за Холивуд от режисьора Бари Левинсън, който го кани да композира саундтрака за филма си „Рейн Ман“ с Дъстин Хофман и Том Круз. Година по-късно ведрата музика на Цимер дава тон и на филма „Да возиш мис Дейзи“. Двете ленти печелят награди „Оскар“ за най-добър филм, а работата на Ханс остава с номинации и в двата случая. Холивуд разбира, че безобидният на вид германец е пристигнал и няма намерение да си тръгва.

Оттам насетне няма защо да ви поднасям информация, достъпна през Уикипедия. Цимер постига всичко – награди „Оскар“, „Тони“ и „Грами“ за „Цар Лъв“, дългогодишни сътрудничества с братята Тони и Ридли Скот, Кристофър Нолан, продуцента Джери Брукхаймър и гарантирано място в популярната култура на редица негови запомнящи се мелодии от поредици като „Карибски пирати“, „Трилогията за Черния рицар“ и филмите по романите на Дан Браун за Робърт Лангдън.

Всичко това Цимер предостави на европейските си фенове в серия от спектакли по време на турнето си през 2015 и 2016-а година. Всички ние, които посетихме концерта му преди точно една седмица, сме благодарни, че реши да включи и София в дестинациите си.

Ханс Цимер ни зарадва.

Той ни преведе на весело пътуване през Викториански Лондон.

Той ни върна радостта от детството.

Той ни респектира и впечатли повече отвсякога.

Той ни пренесе в чужди подвизи, други епохи, различни светове.

Той ни накара да се усмихнем сърдечно, широко и да ни се допие ром.

Той ни накара да се почувстваме готини като персонажи на Куентин Тарантино.

Той ни вдъхнови да летим и да местим планини, да останем добри, справедливи и лоялни на себе си. В живота си можем да сме всякакви, но с нежните звуци от пианото си Ханс Цимер превърна всички ни в Суперхора.

Той ни накара да почувстваме ужаса на войната през само няколко повтарящи се тона и визуализация на една тънка червена линия.

Той ни придвижи по ръба на лудостта с висока скорост, бесен шепот и ярки цветове

…за да забави темпото и да ни запрати в най-дълбоките бездни на човешката психика.

Той ни повали и ни въздигна отново, готови за революция и Страшен съд.

Той ни трогна до сълзи и ни напомни, че Батман е абстракция и идея. Батман може да бъде всеки един от нас. Да, точно така, по дяволите. I’m Batman!

Той ни прекара през червееви дупки, черни дупки и ни докосна до светлината. Светлината във вселената, светлината в своята душа, светлината в нашите собствени души.

И накрая, за дива радост на всички ни, ни пусна на кратко пътешествие през рушащите се сънища на Кристофър Нолан и Леонардо ДиКаприо

…в които преследванията са луди и емоциите винаги са силни…

…а времето е относителна величина във всеки един от нас.

Благодаря на Ханс Цимер за тази серия от незабравими изживявания, непостижима за който и да е друг изпълнител. Благодаря му за това, че е постоянна част от моя живот посредстом невероятната си музика и завинаги ще остане.

След като един път обърка името му и го произнесе „Цимерман“, в безграничната си духовитост майка ми започна да го нарича така постоянно, за да се шегува с мен. Не, мамо, в края на името му няма „ман“, но в музикалното изкуство Ханс със сигурност е ‘The Man’ – „Човекът“ с главно „Ч“.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Под МостаКак се скалпира филм или защо „Гадни копилета“ е един от най-добрите филми на Тарантино15.08.2018

Още от Под Моста

Анна-Мария ПоповаTilly – иновация за стената на всеки домLIFE