Ани е оптимист и смята, че ако човек е достатъчно упорит, никакви трудности не могат да застанат на пътя му. Липсата на красиви неща я е накарала да вземе нешата в свои ръце и да се залови с проекти „направи си сам“, а за нея творческият процес е „една микстура от удобство за употреба, комбинация от цветове и може би най-същественото – приятното усещане от допира на различните кожи“. Ани споделя, че всичко направено от нея носи част от духа ѝ и от намерената от нея красота.

Вижте още: Материал ХЕНДМЕЙД ВЪЛШЕБСТВА – ХАРТИЕНИЯТ СВЯТ ОТ КАРТИЧКИ, КУТИИ И АЛБУМИ 

Зад Раклата стои едно вече попораснало момиче, наречено Златина, а идеята и вдъхновението, за да създаде своето арт студио идват, както повечето хубави неща, случайно. „Моята баба беше приготвила за печката една стара ракла. Реших да я върна към нов живот и с доста усилия постепенно тя заблестя, започна да ухае на старо дърво, усещах как пулсират жилите ѝ. След това открих още и още ракли, различни предмети и мебели, които или реставрирах изцяло или взимах само част от тях и сменях предназначението им. Често в желанието си да рисувам, рисувах директно върху предметите, лакирах ги, полирах, изпипвах ги до най–малките подробности. С една дума – разкривах красотата и аромата на старата дървена дреха с послевкуса на съвременна романтика. Така започна всичко. Постепенно се роди идеята за името и на моето ателие, което носи сегашното име „Раклата – студио за порцелан и керамика”.

Порцелановите творения на Златина са изпипани до съвършенство, помислено е и за най-малкия детайл и най-важното – направени са с любов и желание. Порцеланови и керамични чаши, купички, сапунерки и бижута внасят нежност в ежедневието на хората, до които се докоснат. „Има една частичка, която преобладава и изпъква над всичко останало, нарича се Любов. Опитвайки се да достигна до всеки човек, вниквайки в неговите емоции, аз заживявам с него самия и с отправената към мен поръчка. Често си представям, че аз ще бъда дом уютен на новия предмет и затова винаги влагам цялото си сърце и душа. Мисля, че хората го усещат и това ме поръсва с радост. Понякога, след месец и половина работа в ателието, аз съм изчерпана физически. Но съживяването идва от усмивките на хората, от тяхната радост и трепет, с които докосват порцелановите съдове или бижута създадени от мен. Тяхната енергия събужда сетивата ми отново.“

Може би ви е интересно как се случва магията и какво представлява творческият процес. Нека надникнем в ателието на Златина. „За мен това е магия. Това е състояние, в което тялото, душата и останалия свят сме в пълна хармония. Всеки отделен етап има своето технологично време, но аз го насищам с чувства, взирайки се в далечината, докосвам с поглед топлото слънце, забързаните облаци забавям, оставям се на падащите капки и вдъхвам ароматите на сменящите се сезони. Често случайната подредба на думите обрисува отделните цикли в късчетата порцелан.Вълнува ме формата, релефната декорация и белотата на материала и това са характерните белези в моите работи. Простите и изчистени форми, които не забелязваме, често се опитвам да ги извадя от техния контекст и да ги претворя в порцеланови късчета функционалност. В най-общи линии винаги изделието се изпалва няколко пъти в пещта преди крайния си завършек. Един от основните процеси е нанасянето на глазурата, която заздравява изключително много черапа и повишава физико-механичната якост. За мен детайлът е от изключително значение и когато се докоснете до работите ми, ще го разберете.“

Въпреки голямото разнообразие на пазара, Златина е успяла да запази индивидуалността си и „Ракла“ определено изпъква. „Когато човек купува авторско изделие, усеща вибрациите му. Понякога те са толкова силни и наситени, че можеш да се докоснеш до автора без да го познаваш. Често творбата е огледало на душевността на самия автор. Може би това е и една от причините аз да купувам и подарявам ръчно създадени красоти.“

Независимо какво правим – дали ще е просто да сготвим пилешка супа, или да направим поздравителна картичка, когато го правим с любов, това си личи. Създаването разпалва огъня, който ни кара да се чувстваме живи, цели, изпълнени със смисъл. „Бих нарекла живота си Щастие. Щастие, защото го чувствам, щастие, защото целият ми съзнателен път е обвит в творене. Творене на себе си, на осъзнаване. Щастие бих нарекла заобикалящия ме свят, свят, който аз пресъздавам във форми, изящни за мен самата.“

Автори: Пламена Крумова и Емилия Найденова

1|2