“Герои” на Абъркромби – войната никога не е била толкова безсмислена

HeroesГерои” във фентъзито е това, което са „Параграф 22” и Ремарк в класиката и „Вечната война” във фантастиката. Романи изцяло посветен на войната, кръвта и жестокостта. Книги, които показват безсмислието на войната, безбройните животи отнети в името на нечии чужди интереси, личности, които убиват и умират, но и те не знаят защо.

Вижте още: Наша статия за трилогията “Първият закон” на Абъркромби!

Историята на „Герои” е клише. Многохилядни войски от Северняци и Южняци се бият  на ограничено от мост, изоставен град, равнина и хълм бойно поле. Просто поредната война. Защото едните са Южняци, а другите са Северняци. Цялата книга разглежда 3 дни  от това сражение, с малко пролог как армиите се нагласят на нужните позиции и епилог с това какво става след края на битката. А след битката идва нова битка.Това е.

Всъщност от към история книгата е пошла, но в случая това е напълно умишлено. Същото важи и за сетинга. „Герои” се квалифицира като фентъзи, единствено защото се развива в измислен свят. През цялата книга магията се среща веднъж-дваж и  то слабо загатнато, липсват фентъзи същества и каквото да е друго подобно. Все едно четеш първите томове на „Песен за огън и лед”, но без сюжетните линии за Денерис и Ваала.

Герои” е петата книга от поредицата на Абъркромби. При това успява по никакъв начин да не продължи историята на първата трилогия на автора и едновременно с това да има достатъчно второстепенни герои от предишните части, че да е досадна за хората, които на се чели останалите части. И все пак, ако пренебрегнете не толкова важния факт, че от време на време ще има препратки (или по-скоро спомени) към отминали действия, можете да четете романа самостоятелно. Аз лично не си спомням почти нищо от първата трилогия и не съм чел „Отмъщението на Монца” (заради отвратителната подигравка с изданието  на „Бард”, които буквално се изплюха на великолепната работа на “Колибри“), но въпреки това успях да се насладя на книгата.
geroi-ttt

На пръв поглед книгата е неоригинална, има скучен сетинг и тъпа история. Но всъщност нейната целеустременост е съвсем различна. „Герои” е книга за личностите и войната. И по-специално  за това какви са личностите по време на война. Рядко се среща книга с толкова много персонажи, коренно различни един от друг. Абъркромби е майстор в това да създава герои и тук го демонстрира най-добре. В романа, в рамките на 600 страници, ще видим действието през очите на буквално десетки гледни точки. Тук няма добър и лош. Всички са еднакви. Авторът не ни казва коя страна да изберем. Показва ни  единствено лошите и добрите, предимно лошите, страни на всички.

Неописуемо е наистина от колко различни гледни точки ще наблюдавате тази война. Като започнем от най-големия генерал, минем през амбициозната му дъщеря, продължим през доблестни майстори на меча, страхливи принцове, изморени ветерани, деца,  жестоки варвари и стигнем до обикновения войник, който умира в рамките на една страница. И всеки има свои стремежи, болки, копнежи и най-вече страхове.  Почти всички персонажи обаче си приличат по едно – не искат да са тук, не искат да водят тази безсмислена битка. Защото войната е място на жестокост, страх и смърт. Място, където се отключва най-животинското, където всичко освен оцеляването и убиването е сведено до минимум. Във войната няма място за любов, приятелство и личности. Във войната има място само за смъртта.
Heroes_by_Joe_Abercrombie_Wraparound
И Абъркромби се справя превъзходно със  задачата си да ни покаже това. В „Герои” той обрисува една от най-живите картини на войната  в съвременната литература. За разлика от много книги по темата, където се разглежда само едната гледна точка, а и хайде да си признаем, има единствено скучни монолози, депресия, размишления и това колко е гадно да умират другари, тук се разглежда всеки възможен аспект. Като започнем от убийствената скука в очакване на най-страшното и стигнем до мащабни сблъсъци между двете армии.

А такива определено има. Феновете на екшъна няма да останат разочаровани. И в още едно „Герои” е рядко срещана книга – огромното количество качествен екшън. От най-малки двубои до батални сцени между многохилядни армии. От огромни битки до хореографско описание на дуели с всякакви хладни оръжия. Романът е изключително кървав, брутален и на моменти дори гнусен. Планини от трупове, реки от кръв, отрязани ръце, глави и стелещи се по земята вътрешности – нищо не е спестено.
Map_First_Law_v2_by_Scubamarco
Герои” е мъжка книга. Това е книга единствено и само за войната. Тя наистина е силно повлияна от подобни класики и въпреки че темата вече е изключително циркулирана, представя проблематиката на войната по нов, интересен начин. Това не  е последната книга, която бих определил като типично фентъзи. Напротив, „Герои” е  невероятно реалистична. Най-силните й козове са три – страхотното разнообразие от гледни точки и автентични персонажи, убийствена критика на войната и брутален екшън. Написана е с добър и стегнат стил и се чете бързо. Абсолютно задължителен роман за всички фенове на екшъна, битките и книгите за война.

Димитър Панайотов

е на 25 и е завършил “Журналистика” в СУ „Климент Охридски”. Той е основател и главен редактор на “Под Моста”. Интересува се от литература, култура, кино, фотография, дигитален маркетинг и качествена журналистика.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to