Интервю с „Читанка“ – Робин Худ или крадец на книги?

10.10.2015

Най-общо казано хората, които решават, че ще помогнат на проекта, просто отдават някакви ресурси. Няма платени реклами. Има безплатни такива на електронни магазини за книги, които предоставят книги в отворен формат без DRM защита. Иначе „Читанка“ няма никакъв източник на генериране на средства. Не се приемат и дарения, защото все ще се намери някой, който да спекулира какво е станало с тези пари. Затова разчитаме изцяло на хора с добри намерения, които помагат. Ако някой разполага с необходимите ресурси и иска да е полезен, той ги предоставя за ограничен или неограничен период от време за ползване.

Всъщност в „Читанка“ има толкова много вложени човешки работни часа, че е невъзможно това да бъде обезпечено с пари. Никой в България не може да финансира нещо подобно. Няма как целият този труд да се измери в пари, защото сумата ще бъде грамадна. В интернет има една приказка – „тези неща, които са невъзможни с пари, са възможни без пари като некомерсиални проекти“. Затова и „Читанка“ е некомерсиален проект. Защото трудът, който е вложен през всички тези години, е буквално безценен. И наистина – ако питаш някой човек, който се занимава от години активно и сериозно с  проекта, на колко си оценява труда, той ще ти каже – „безценно“. Защо? Защото е толкова висок като стойност, че няма как да се определи като цена.

Издателите ви определят като крадци на книги, а вие се определяте като библиотека. Къде е тънката разлика?

В случая няма комерсиална цел. Според това, което ние сме проверявали, а сме се консултирали с адвокати, дейността ни е напълно законна. Това може да се види от Закона за авторското право и сродните му права чл. 24. т.9. Там пише, че произведенията могат да се разпространяват без съгласието на носителя на авторските права в случаите, в които това е с некомерсиална цел. Ако някой реши да съди, който и да е било от хората, занимаващи се с проекта – ще удари на камък и просто ще изгуби едни пари.

Да, но при библиотеките книгите се връщат, а във вашия случай си остават за този, който си ги е изтеглил…

При физическите библиотеки това нещо с отдаването на книгите е ограничено единствено заради физическия носител. Ако една физическа библиотека имаше възможността да даде едновременно една книга на 100 човека – щеше да го направи. Но има ограничение, което при електронната книга не съществува. Принципите иначе са същите.

Да, но предполагам, че за да бъде една библиотека в рамките на закона – трябва да има нужните документи и разрешения за това?

Ако разглеждаме понятието какво означава „обществено достъпна библиотека“, то „Моята библиотека“ припокрива много повече това описание, отколкото всички останали физически библиотеки у нас. Но все пак тук не говорим, че ти трябва официално да си регистриран като библиотека, за да разпространяваш книги. Можеш да разпространяваш, който и да си, стига да не го правиш с комерсиална цел. Библиотеките даже се ползват от привилегията на Закона за задължителното депозиране на бройки книги. Това, което българските издателства не спазват, е, че когато бъде издадена една книга, те са длъжни определен процент от всеки тираж да го депозират в библиотеките из страната, за да има поне няколко бройки за свободно ползване. Говорили сме да се опитаме да направим „Читанка“ официално библиотека, но при положение, че тя е достъпна от цял свят – няма никаква логика да се регистрира в някоя държава. Защото това означава, че ще трябва да я регистрираме във всяка една държава, в която имаме посетители. Това би спънало проекта, защото ще трябва да има хора, които да поддържат чисто физически някакво помещение, ще трябва да се занимават с организационни проблеми, които вече са решени, защото вече имаме нужната технология и много други.

Има ли издателства, които ви подкрепят?

Да, намират се. Такъв пример е „Човешката библиотека“. Неофициално обаче има много издателства, включително големи, които ни казват, че са установили, че щом книгите им бъдат публикувани в „Читанка“, това най-малко не вреди на продажбите на самите книги, а в много случаи дори помага.

Все пак повечето издателства са против вас. Защо?

Проблемът им е, че не разполагат с данни. В момента няма достатъчно обстойни проучвания, които да потвърждават или отричат какво влияние точно има споделянето на книгите им безплатно в интернет върху продажбите. Затова те се чувстват застрашени, защото виждат, че след три години някои от книгите им стават достъпни. Тази въпросна книга години след издаването си става свободна за теглене и те смятат, че по този начин се засяга финансовият им интерес и физическите бройки, които са издали, няма да се продадат.

Значи според вас това не е така?

Продължава на следващата страница

1|2|3Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon

Емилия Илиева5 избора за книжен септември09.09.2019

Още от Под Моста

Калоян ГуглевВечните театрални постановки, които не омръзват на публикатаТеатър