Интервю с Диляна от GIBELIN AGENCY или какво е да организираш концерти на любимите си музиканти?

GIBELIN е ивент-мениджмънт агенция, основана в София. В момента тя се намира в Берлин, а дейността й е свързана с организирането на концерти в България и Германия. Като прескочим тривиалната информация и надникнем зад кулисите, тази агенция придобива един по-интимен облик. Зад нея стоят Валентин и Диляна Величкови – нейните основатели, които са и съпрузи. Преди две години двамата приветстват и нов член в семейния бизнес – сина си Павел.

С Диляна пием кафе на терасата на берлинското им жилище с Валентин. Домът им е уютен и подчертано музикален. По стените има снимки на известни изпълнители, а през цялото време за фон на нашето интервю звучат различни парчета. Едва ли ще ви учуди, че и нашият разговор върви по ноти.

Карина Николова: Здравей, Диляна! Би ли се представила на нашите читатели?

Диляна Величкова: Аз съм Диляна, основател на GIBELIN AGENCY с моя съпруг Вальо. В момента се занимавам с берлинския лейбъл UNITED SKULLS, който събира творци от различни сфери на изкуството. Довечера ще се срещна с едно момиче, което прави дрехи от отпадъчни материали – рокли от автомобилни гуми например. Там има много интересни хора – фотографи, циркови артисти, художници, музиканти.

К.: Разкажи ми малко повече за GIBELIN AGENCY

Д.: Агенцията е основана през 2011 година, а първият регистриран концерт беше в клуб Mixtape 5. Любовта ни тръгна от дръм енд бейс музиката – така се и запознахме с Вальо. По това време аз още бях в училище. Вальо много се кефеше на едни диджеи англичани и ми предложи да им организираме концерт. Още си спомням партито, което направихме през декември 2011. Въпреки че не успяхме да напълним цялата зала, беше много емоционален концерт.

Бяхме много “зелени” тогава и изобщо не знаехме какво правим, как го правим, защо го правим. Хубавото в България е, че нещата се случват с приятели и познати. Получихме голяма подкрепа от много хора и именно затова успяхме с организацията на концерта въпреки всичко. Това ни даде и мотивацията, да продължим да се занимаваме в тази сфера. През 2012 се преместихме в Берлин и спряхме дейността си за малко, понеже трябваше да се ориентираме. Не можахме да продължим с дръм енд бейс, защото конкуренцията е много голяма и човек трудно пробива.

Усетихме се силни в балканската музика и започнахме да работим със „Строежа“ и Мартин Михайлов /Тогава „Терминал 1“ не съществуваше/. Той стана наш партньор и ни помогна да научим страшно много неща. Започнахме да завързваме контакти на местно ниво в Германия с клубове, музиканти, хора от музикалния бранш.

К.: Как човек решава да се занимава именно с организирането на концерти?

Д.: Честно казано, не знам. В началото го правихме само и единствено за удоволствие и не сме и предполагали, че един ден ще се занимаваме активно с това. В момента аз например съм се посветила изцяло на агенцията. Инвестирам дори свободното си време в проекти, което е направо притеснително. /смее се/

Много сме се мотивирали и използваме всяка свободна минута. Наистина е любов, колкото и банално да звучи. Винаги много съм съжалявала, че не съм била способна да стана музикант, затова реших, че е практично да отида от другата страна – зад сцената, щом не мога да бъда на нея.

К.: Какво означава „GIBELIN”?

Д.: /смее се/ Това е било потребителското име на Вальо, като играел компютърни игри като малък. Реших да проверя в интернет и разбрах, че това е името на някаква стара италианска фамилия, но повече информация не мога да дам, за жалост. /смее се/

К.: Организирате концерти в България и в Германия…

Д.: В България за първи път организирахме концерт тази година след петгодишна пауза. Така поставихме и началото на проектаBerlinSofiaconnected. Идеята за него се роди от факта, че в Берлин има много творци, пълна лудница! Постоянно се случва нещо. Не, че в България мероприятията са по-малко, но там има определени неща, които са популярни и само те се харесват. Нещата, които са непознати, различни и не толкова известни, не събуждат интерес у хората. Това е тъжно, защото така се пропуска много.

Българската публика все още не е широко скроена към непознатите неща, затова реших, че искам да й представя някои берлински артисти. Така или иначе работим с тях в Германия и се получават хубави мероприятия, защо да не опитаме и в София, като там пък ни подкрепят местни музиканти. Така може да се създаде една готина колаборация, която при други условия не би могла да се създаде.

К.: По какъв критерий избирате музикантите, с които работите? Българските, както и немските, които ще се представят в България по проекта “Berlin-Sofia – connected”?

Д.: Относно българските артисти с Вальо все още сме идеалисти и винаги си ги избираме в зависимост от това, какво ние слушаме. Правим неща, които обичаме. А относно проекта “Berlin-Sofia – connected” промотирам творци, които работят с лейбъла UNITED SKULLS, но съм отворена и за други творци, ако ми хареса музиката им.

К.: Готова ли е българската публика за подобен род артисти?

Д.: Първият ми опит беше леко… разочароващ. Имаше голям интерес, докато вървеше промотирането на концерта, но накрая просто никой не дойде. /смее се/ Въпреки това смятам, че лека-полека нещата могат да се развият. Българите са готови, но трябва може би малко повече интерес или аз трябва да си върша по-добре работата. /смее се/

К.: На какво се дължи липсата на интерес от страна на българската публика?

Д.: София, колкото и голям град да е, все пак е малка столица в сравнение с капацитетите на по-големите европейски. Има много сериозно наложени имена на музиканти, пък и на клубове и барове и хората проявяват интерес само към тях. Не са толкова отворени към нещата, които просто ей така изскачат, без да имат голяма реклама. Българската публика не е склонна да даде пари за билет, за да види нещо съвсем ново.

К.: Организирате концерти и на български изпълнители в Германия. Как се приемат българските артисти тук? Успявате ли да привлечете и чуждестранна публика на техните концерти?

Д.: Винаги, когато поканим българска група в Германия, основното й желание е да привлечем и международна публика. Всеки български музикант се стреми малко или много да пробие и на чуждестранна сцена, а не да си направим поредната българска седянка. От чуждестранна страна има голям интерес – особено към фолклорната ни музика. Много хора, от които не би се предположило, знаят български танци, български песни и като цяло са навътре в нашите традиции и фолклор.

От друга страна обаче го има и момента с българските песни и българските текстове. Трудно е да поканиш чужденец да слуша хубавата ти музика, като знаеш и очакваш, че следващата му реакция ще е: „Да, музиката е много готина, но не разбирам текстовете.“ Такава реакция е разбираема. Това е тънкият момент, но досега с Вальо имаме лукса, да правим неща, които много ни кефят. От това и понякога губим, защото нещата, които се харесват масово, биха се и продавали по-добре в чужбина и биха напълнили по-големи клубове. Ние обаче още не правим компромиси.

К.: Трябва ли българските музиканти да започнат да създават повече музика на английски или е по-добре да държим на българското?

Д.: Трябва да има разнообразие. Имаме примери в България, които залагат само на западната визия и влизат в определени рамки. Това не е лошо, но не трябва да се забравя и българското. Искам моето детенце, когато слуша български изпълнител, да си каже: „Хей, това е на български и е много яко!“.

К.: Какво ви мотивира да продължавате да се занимавате с организирането на концерти въпреки трудностите?

Д.: Този бизнес е хазартна игра. Много пъти, когато губим, си обещаваме, че ще си дадем почивка и ще направим пауза, за да обмислим следващия си ход по-добре. Но минава малко време и осъзнаваме, че пак сме се захванали с много проекти. Просто е много голяма зарибявка.

К.: Какви са бъдещите планове на GIBELIN AGENCY? Ще продължи ли проектът BerlinSofiaconnected въпреки фалстарта на първия му концерт?

Д.: Проектът със сигурност ще продължи, дори сега работим усилено по него. Следващият концерт ще е през есента, а стилът на музиката е много интересен. Концепцията е съвсем различна в сравнение с първия концерт, който направихме. В момента търсим локална подкрепа от музикантите в България. Дано да има повече интерес, защото ние ще организираме не само концерт в София, но и концерт в Берлин, на който ще се представят берлинската и българската банда.

К.: Какво иска българската публика? Има ли стил музика, с който един берлински музикант трябва да се представи, за да получи по-голям интерес в България?

Д.: Аз също съм в търсене на отговора на този въпрос. Аз харесвам много музиканти от различни стилове, но не всички биха били приети с интерес в България. Ние сме на принципа „Проба-грешка“.

К.: Цялото ти свободно време отива в подобни проби, последвани от успех или грешка. В същото време обаче си и млад човек, а и майка. Как успяваш да съчетаваш всички тези фактори в делника си?

Д.: Синът ми Павел се възпитава сам, понеже в момента е в неконтролируема фаза. /смее се/ Шегувам се. С Вальо сме много добър екип – не само като бизнес партньори, но и в семеен план. Клиширано е да го кажа, но съм благодарна, че съм срещнала човек като него, защото той много ми помага. Не реже крилете ми, а подкрепя идеите ми и ме мотивира. Павел не е дете на музиканти, но е постоянно сред музиканти. Той е на репетиции, на саунд-чек. Нон-стоп има музика около него. Не знам дали ще стане музикант, но със сигурност ще обича музиката.

К.: И ти, и съпругът ти се занимавате с агенцията – има ли разлика в това, как хората ви възприемат в този бранш на база на пола ви?

Д.: Това е супер въпрос! С Вальо имаме и седем години разлика във възрастта, може би и това има влияние, но има различни възприятия, да. В началото ми беше трудно да утвърдя своето мнение като равнопоставено пред клиенти и сътрудници. Вальо трябваше да изразява моята позиция, за да бъде тя приета насериозно. Той беше медиатор на това, което аз исках да кажа. /смее се/ Това не важи само за България, но и за Германия. С течение на времето хората вече ни възприемат като отделни единици. С опита, който трупаме, и качествата, които показваме в работата си, хората си изграждат представа за нас. Моят глас вече се чува повече.

К.: Как успя?

Д.: Не съм имала определена стратегия, просто си върша работата и се опитвам да ме чуят. Говоря „силно“. /смее се/

К.: Имало ли е моменти, в които ти се е искало да оставиш тази работа и този начин на живот?

Д.: Не. Дори, колкото повече нещо върви на зле, толкова повече аз се мотивирам да вървя напред. Човек трябва да се учи от грешките си – само така се учат важни уроци.

К.: Какви уроци научи ти?

Д.: Че човек трябва да е земен и да не се самозабравя. Много често наблюдавам как хора с потенциал понякога забравят реалността след определен успех и пропиляват възможностите си за бъдещето.

К.: Кажи нещо на читателите, които са „Под моста“ и четат това интервю.

Д.: Искам да кажа две неща. Първо, много е важно човек да прави онова, което наистина иска да прави, без да се демотивира, че няма перспектива. Ние също се сблъскваме с неуспехи, но всеки концерт ни носи много емоции и любов. Второ, оглеждайте се за „лъвове“ и „мечки“ „под моста“!

*Лъвът и мечката символизират проекта “Berlin-Sofia – connected” , понеже мечката е символ на Берлин, а лъвът – на София.

Карина Николова
е на 24 и изучава магистърска степен по “Медии и политическа комуникация” в Берлин. Чете книги и пише разказии, статии и кратки истории от дете. В германската столица намира най-голямото си вдъхновение – различните хора и култури от цял свят

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to