Литература

Интервю с Ейлиш ни Гуивна, автор на „Литературен обяд и други разкази“

18.03.2019
Varna Buddies 2019 Summer Edition

Ейлиш ни Гуивна е ирландски писател, чиито кратки разкази са преведени на български език от Димитър Камбуров и публикувани в една от най-красивите книги, излизали у нас от издателство ICU. През последната седмица Ейлиш гостува в България по покана на ирландския посланик и участва в редица срещи с читатели, на които представи сборника си „Литературен обяд и други разкази“ .

Поговорихме с Ейлиш, защото не всеки ден у нас пристига писател от нейния ранг, с чувствителна душевност, деликатно чувство за хумор и любов към страната ни.

Здравей, Ейлиш. Благодарим сърдечно за отделеното време! Прочетохме разказите Ви и бяхме истински впечатлени. Но първо – как се чувствате тук?

Чувствам се страхотно тук! Била съм в България няколко пъти и се чувствам у дома. Тази седмица беше приказна. Чувствам се добре дошла, много хора ме интервюираха и поздравиха за разказите, така че се чувствам чудесно.

Какво мислите за България и как решихте да преведете разказите си на български език?

Обичам страната ви – дойдох тук за първи път преди 4 години. Тогава посетих Пловдив – град, който никога не бях чувала. Бях толкова впечатлена от всичко – красотата на града, запазената археология, красотата на България. Обичам България.

Да преведа разказите – как точно се случи? Аз учех български език в университета в Дъблин, където Димитър Камбуров, който преведе разказите, беше мой преподавател (тук Ейлиш използва точно българската дума – „преподавател“). През 2017 година селекция от мои разкази излезе в Ирландия – „Избрани разкази“ (Selected stories) и Димитър каза, че би искал да ги преведе. Аз бях много щастлива и така започнахме работа по тях.

Запозната ли сте с други съвременни ирландски писатели, превеждани на български?

Да, някои от тях дори ги познавам. Има преводи, нови преводи, не толкова много, но ги има, разбира се. Сред тях са Кол Бюканън, Мариан Кийс, Колъм Маккан, Джон Макгахърн, Джон Банвил, Лорънс О’Брайън и други.

Как се развива ирландската литература днес?

Мисля, че се развива много добре. В Ирландия винаги сме имали добра литература. Но, разбира се, всичко е на периоди. Когато казват, че ирландската литература процъфтява, това е период на развитие, който се случва в момента. Излизат много книги от млади писатели, особено художествена литература, което е интересно и вълнуващо.

Какво смятате, че е влиянието на интернет и нашия онлайн свят върху писането?

Това е много добър и особено важен въпрос днес. Несъмнено интернет има огромно влияние върху популяризирането на книги в блогове и сайтове, които играят много важна роля в наши дни. Ние също имаме този феномен – някои писатели започват да водят блог и в един момент публикуват романи, разкази. Мисля, че има много ирландски писатели като Лиса Мсинърни например, която е много успешен млад писател, които започват именно така – чрез свой блог и след това продължават с роман.

Кое беше едно от най-изненадващи неща, които научихте по време на създаването на вашите разкази?

Когато пиша разказ, обикновено започвам и тогава откривам за какво точно е историята. В тази книга, например за разказа, който се развива в България (разказът „Изворци“, бел.ред.), си спомням, че започнах по необичаен начин – нямах никаква идея какво искам да напиша. Започнах и исках да видя къде ще ме отведе въображението ми и беше почти сякаш отивам в някой сън или някъде другаде.

Мисля, че бях изненадана точно с тази история, защото не очаквах да стане толкова странна, ексцентрична. Това е историята, в която чужденец от друга страна, е отвлечен от роми в малко населено място. Така че, просто позволявайки на себе си да следвам въображението си, бях изненадана.

Снимка: rte.ie

Какво прави една история добра?

Това е друг голям въпрос – мисля, че трябва да бъде добре написана, много конкретна, детайлите трябва да бъдат добри и да усещаш, че си част от историята. Мисля също, че трябва да разкрива нещо, което читателят да открие за човешката природа. Също така смятам, че трябва да бъде ангажираща, да се чувстваш сякаш си вътре в историята. Нещо трябва да се случи в този разказ, да не бъде просто изпълнен с идеи и чувства, трябва да има някакво събитие. Също мисля, че трябва да бъде леко хумористична, това винаги помага.

Като дете каква искахте да станете, когато пораснете?

Може да е странно, но исках да бъда писател. Обичах да чета детски книги, така че още от ранна детска възраст, знаех, че искам да бъда писател. Придържах се към това желание и просто го направих.

Откривам историята, докато я пиша. Позволявам ѝ да ме отведе, накъдето трябва.

Имате ли любима българска дума?

Харесвам много български думи – „Всичко хубаво“, „баница“ (смее се). Българските думи са доста трудни за мен, защото някои от тях са много дълги. Харесвам много думата „капка“, това е прекрасна дума.

Чели ли сте български писатели и какво смятате за нашата литература?

Да, чела съм, но се страхувам, че не са толкова много. Когато дойдох за първи път в България, прочетох „Под игото“ на Иван Вазов, защото знам, че това е най-известният ви писател. След това прочетох кратки разкази от Георги Господинов, но определено трябва да прочета повече.

Има ли нещо, което бихте искали да споделите с нашата аудитория, което смятате за наистина важно за Вашите разкази, нашата страна или цялостното си преживяване тук?

Бих искала да кажа на младите българи, че имате много специална, много красива и интересна страна. София е прекрасен град, напомня ми на място, в което никога не съм била – например на Париж през 20-30-те години. Различно е от градовете в западна Европа, но мисля, че България се променя и ще бъде много туристическа дестинация, и ми се иска да знам, че ще успеете да запазите специалния си дух, чара на България, а също и езика си – това е важно.

Какъв е Вашият съвет към младите писатели?

Моят съвет е да пишат на български – разбира се, винаги могат да преведат текстовете си, но ми се струва важно за тях да пишат на своя роден език. Езикът е част от това кой си. Разбирам изкушението да пишат на английски, особено когато говорят добре езика.

Също – ставаш по-добър чрез писане. Четете добра литература, четете класиките, четете големите книги и ще научавате повече и повече чрез четенето на други книги, които са страхотни.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Карина НиколоваЗахари Карабашлиев и Симеон Лютаков – за „хаврата“ с любов24.03.2019

Още от Под Моста

Калоян ГуглевНа кого е нужен руският сериал „Чернобил“?Кино