Интервю с вокалиста на ТДК: за промяната като константа и изкуството да не бъдеш тъп

От появата си група ТДК е радост за ъндърграунд сцената в България. Музиката й е креативна смес от алтернативен рок с огромни дози стоунър и ню уейв, в която има място дори и за фолклорни мотиви. Освен това бандата може да се похвали и с активен концертен живот, както и с дебютния си албум, който излезе миналата година. Сега е време за ново предизвикателство – първи концерт в чужбина.

На 28.04.2018 група ТДК ще излезе на една сцена с бандите smallman и Redlake Circus в клуб „Лидо“ в германската столица. Ще бъде представена и късометражната анимация “Жар Птица” на Велислава Господинова. Мултимедийното шоу е част от проекта BerlinSofia:connectedна Gibelin Agency, който има за цел да създаде кооперация между творци от Германия и България, които да подготвят съвместни концерти в двете страни.

Две седмици преди концерта се чувам с вокалиста на ТДК Никола Николов, с когото си говорим за музиката, промяната като статукво в живота, предстоящия концерт в Берлин и Сия, момичето, вдъхновило интрото на първия албум на бандата.

Карина Николова: Скоро предстои първата изява на ТДК в Берлин, а миналата година излезе и първият албум на бандата. Защо той няма официално име?

Никола Николов: Защото искахме да оставим слушателя да интерпретира сам съдържанието му така, както го почувства, без то да му бъде наложено още в самото начало. Това е важен момент в нашата работа. Музиката правим за самите себе си и в момента, в който тя достигне публиката, се превръща в нейна собственост, нейно лично преживяване.

Имаше вариант да сложим някакви случайни цифри като наименование, които да допълнят абстракцията, но щеше да е нещо изкуствено, пък и после трябваше да обясняваме какво сме имали предвид.

К.Н.: Как пишете песните? Стои ли конкретен човек зад тяхното създаване?

Н.Н.: Що се отнася до текстовете, аз съм малко деспотичен, понеже имам главна роля в създаването на всичко, написано от името на ТДК. Това се дължи на факта, че всеки член от нашата банда е много добър в това, което прави, и в ролята, която има. Моята дейност е да създавам вокални мелодии и да пиша текстовете по тях.

Начинът, по който текстовете се формират, е вече доста по-различен, тъй като всички от бандата допринасят за създаването на всяка една брънка. Дори някой от групата да ти е казал нещо кратко, в последствие може да го превърнеш в словосъчетание, което да допадне на всекиго от бандата. Именно това е главното условие – абсолютно всички от групата да харесваме какво правим. Това е работещият механизъм, който ни помага да достигнем до публиката, тъй като сме си доста строги съдници. Това доказва и фактът, че за цели четири години успяхме да създадем само един албум. Никога не правим компромис с музиката си. В момента, в който направиш нещо, зад което не би застанал, съжаляваш по-късно. Винаги си личи, че не е искрено.

К.Н.: Вие сте искрени в творчеството си, но какво правите в случаите, в които нямате муза? Случвало ли Ви се е да не Ви се излиза на сцената?

Н.Н.: Случвало се е точно два пъти. Стигна се дотам, защото се правеше точно по модела да правиш нещо не толкова искрено и то да се обърне и да те захапе накрая. Но пък повече не го правиш, защото си си научил урока. Казваш си – „Окей, сбърках. Няма да нарушавам повече първото правило – да не бъда тъп!“

Иначе се случва редовно да нямаме муза. Отиваме на репетиция и не става и като не става, се споглеждаме и решаваме да отидем да изпием по един чай, едно кафе и една бира и да си поговорим глупости, а пък на другия ден ще стане. Не е краят на света, но в един момент, когато я очакваш най-малко, музата идва, но тя си е капризно нещо.

К.Н.: Споменахте, че в бандата има някакви правила. Да не пеете на английски едно от тях ли е?

Н.Н.: Няма такова правило. Единственото правило, което имаме, е: Не бъди тъп!“. Достатъчно абстрактно и същевременно достатъчно конкретно.

Иначе правило за езика на нашата музика няма. Най-лесно за мен е да я превеждам на български, защото текстът не е нищо повече от превод на звуците на нормиран език. Най-естествено нашата музика се превежда на български, което обаче ми създава проблема как, от една страна, да запазя искренността на музиката, а, от друга, да предам значението й на чужд език. Аз говоря доста между песните, нещо като допълнителна информация, с която да си поиграя с въображението на публиката и да го тласна в определена посока. Тази информация е винаги спонтанна, за да създам искрено емоционален фон на хората, на който да чувстват. Проблемът е, че в Берлин може би ще ми се наложи да говоря на английски или на немски, което ми се струва някак неискрено.

Нещо, което засега сме измислили с бандата, е да има една-две ключови фрази в началото и в края на концерта на немски/английски, а всичко друго да е  истинското преживяване на концерт на ТДК, т.е. да е на български. Дори и да не се разбере, начинът, по който се казват думите и по който се изпълняват песните, би трябвало да е достатъчен, за да достигне до всякаква публика.

Та в този смисъл – по-честно е парчетата да са на български, но не сме и пробвали много-много да пеем на друг език. Досега никога не е било адекватно.

Продължава на следващата страница…

Страници 1 2

Карина Николова

е на 24 и изучава магистърска степен по “Медии и политическа комуникация” в Берлин. Чете книги и пише разказии, статии и кратки истории от дете. В германската столица намира най-голямото си вдъхновение – различните хора и култури от цял свят

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to